Или пък Дафне14, бягаща в гората,
с очи във сълзи и нозе във кръв
тъй жива, че да би я зърнал, пръв
сам преследвачът Феб се би разплакал!
ЛОРДЪТ
Вий лорд сте, разберете, лорд, не друго!
И вашата жена е първа леди
между жените в тоз упадащ век!
ПЪРВИ СЛУГА
О, да, преди сълзите й по вас
да помрачат прекрасния й образ,
тя беше чудото на този свят,
а и сега на друга не отстъпва!
СЛАЙ
Какво? Аз — лорд? И то с такава леди?
Това е сигур сън! А може би
преди сънувал съм? Да, май съм буден:
говоря, чувам, виждам; тоя нос
подушва миризми, а тези пръсти
докосват скъпи вещи! Да, ей богу,
изглежда, че наистина съм лорд,
не беден медникар, на име Слай!…
Пред нашето присъствие тогава
съпругата ни нека се яви!
И кана от по-евтиното, бързо!
ВТОРИ СЛУГА
Не бихте ли желали, ваша милост,
да си измиете ръцете първо?
О, как се радваме, че оздравяхте
и спомнихте си кой сте и какъв сте
подир петнайсетте години сън,
в чиито промеждутъци наяве
бълнувахте!
СЛАЙ
„Петнайсетте години“?
Добре съм дремнал! И не съм ли нищо
говорил в това време?
ПЪРВИ СЛУГА
Доста нещо
и все нелепи думи, ваша милост:
макар да спяхте в тази скъпа стая,
все мислехте, че гонят ви отнейде,
и грозно се заканвахте в съня си
на някаква кръчмарка, че под съд
ще я дадете, затова че пиво
ви точела в съмнителни гърненца,
а не във четвъртини по закон.
И викахте: „Да дойде Сисли Хакет!“
СЛАЙ
Това е Марианината щерка;
тя чисти в кръчмата.
ТРЕТИ СЛУГА
О, ваша милост,
повярвайте ни най-подир, че вие
не знаете ни кръчма, ни кръчмарки,
ни Стивън Слай, ни шишкото Джон Напс,
ни Питър Търф, ни Хенри Пимпернел,
ни всички други, за които често
говорихте ни, но които никой
на този свят не е видял, ни чувал15!
СЛАЙ
Благодаря на господа, задето
ме отърва от тях!
ВСИЧКИ
Амин! Амин!
СЛАЙ
И ти ще ме запомниш със добро!
ПАЖЪТ
Добре ли сте таз сутрин, господарю?
СЛАЙ
Дори чудесно! Всичко е наред!
Жена ми де е?
ПАЖЪТ
Ей, ме господарю.
СЛАЙ
Защо тогаз така ме величаеш?
Аз господар съм само за слугите,
