Укротяване на опърничавата

        и мутрата ви с петопръста четка

        а боядисам в клоунска разцветка!

ХОРТЕНЗИО

        О, боже, от туй чудо опази ме!

ГРЕМИО

        И мен, всеблаги!

ТРАНИО (настрани)

                        Тихо, господарю!

        Добра забава тук се очертава:

        за пръв път срещам вещица такава!

ЛУЧЕНЦИО

        Но пък в това сестра й как мълчи,

        свенливо равновесие личи!

ТРАНИО (настрани)

        Да, прав сте! Тихо! Гледайте ги само!

БАПТИСТА

        И казаното, за да потвърдя,

        ти, Бианка, влез си вкъщи! И недей

        се сърди, мила, туй не означава,

        че малко те обичам, чедо мое!

КАТЕРИНА

        Ах, татковото галениче! Глезла!

        Поне да знаеше защо ревеш!

БИАНКА

        На мъката ми радвайте се, сестро!

        Пред волята ви, татко, се прекланям:

        от днеска във моминската си стая

        над лютнята и книгата самичка

        ще обучавам своя ум и слух!

ЛУЧЕНЦИО (настрани)

        Кажи ми, Транио, добре ли чух?

        Минерва20 сякаш с тез уста говори!

ХОРТЕНЗИО

        Не ставайте суров, синьор Баптиста —

        не бива да се случи зло на Бианка

        за туй, че ний желаем й добро!

ГРЕМИО

        Нима ще я заключите, защото

        сестра й е такава хлевоуста?

БАПТИСТА

        Не, господа! Безцелно е да спорим.

        Във къщи, Бианка!

Бианка излиза.

                        Но понеже тя

        към музика и книги има склонност,

        учители за нея ще поканя.

        Вий, Гремио, Хортензио, във случай

        че чуете за някой по-способен,

        пратете ми го! Аз ще бъда щедър

        и благосклонен към човека, който

        помогнал би добре да се възпитат

        чедата ми. И тъй, на добър час!

        Вий, ако щете, стойте, Катерина —

        аз имам с Бианка още да говоря.

Излиза.

КАТЕРИНА

        Изглежда, че сама не мога даже

        да се движа! Трябва друг да каже,

        според каквато бръмне го муха,

        да тръгвам ли или да чакам! Ха!

Излиза.

ГРЕМИО

        Върви при майка си дяволска! С тези твои дарби не си притрябвала никому тук!… Ние с вас, Хортензио, не сме толкова страстно влюбени, та да не можем да изтраем още малко, когато е явно, че сладкишът не е допечен. Сбогом. Все пак заради любовта ми към нежната Бианка, стига да открия някой да й помогне в изучаването на това, което я влече, непременно ще го препоръчам на баща й.

ХОРТЕНЗИО

        И аз също, синьор Гремио. Но, моля ви, две думи само! Естеството на нашия спор пречеше досега на преговорите помежду ни, но само помислете и ще откриете, че за да може всеки от нас да има достъп до прекрасната Бианка и да разчита на успех в състезанието за нейната любов — и двамата засега трябва да се стремим към едно и също нещо.

ГРЕМИО

        А именно?