ТРИНКУЛО
Да, но загубихме бутилките си в блатото…
СТЕФАНО
Това е не само срам и позор, чудовище, но и неизмерима загуба…
ТРИНКУЛО
Която ме прави по-нещастен, отколкото това, че се намокрихме. И туй е все работа на твоя безобиден дух, чудовище!
СТЕФАНО
Аз моята бутилка ще си я извадя, па ако ще и до ушите да се изкалям!
КАЛИБАН
Кралю, по-тихо, моля! Туй е входът
на жилището му. Вмъкни се вътре
и щом извършиш туй добро злодейство,
тоз остров тук ще бъде твой навеки,
а Калибан, дорде е жив, ще лиже
нозете ти!
СТЕФАНО
Дай си ръката! Мислите ми почват да кръвясват.
ТРИНКУЛО
Крал Стефано! О, велики кралю и господарю! Виж какъв дрешник виси за тебе тук!
КАЛИБАН
Не се бави, глупако! Туй са дрипи!
ТРИНКУЛО
Мълчи, чудовище! От вехтошарска стока поне разбираме! О, велики Стефано!
СТЕФАНО
Смъкни тази мантия, Тринкуло! Кълна се в десницата си, аз ще я имам тази мантия!
ТРИНКУЛО
Ваше величество ще я има!
КАЛИБАН
Воднянката да го издуе този
глупак с глупак! Защо сте заламтели
за тези вехтории? По-напред
убийте го, че ако се събуди,
със сърбел от главата до петите
ще ни натрие кожите, в животни
ще ни превърне той!
СТЕФАНО
Спокойно, чудовище! Мадам Липа, този жакет не е ли моят?
Искате ли да ми направите един поклон с този клон?
ТРИНКУЛО
То не беше поклон, а циклон — нищо не остана по нея. Нашият крал, чудовище, е крал и друг път, личи си!
СТЕФАНО
Благодаря ти за шегата. Дръж една дреха! Остроумието не ще остава без награда, додето съм крал на тази страна. „Клон-циклон“ — добре намерено! На ти още една, от мене да мине.
ТРИНКУЛО
Ти ме мина мене, но нейсе! Чудовище, съблечи и ти оня клон — не се прави, че нямаш наклонност към чуждото!
КАЛИБАН
Не искам! Губим време и той, зная,
ще ни превърне в гларуси или пък
в маймуни нискочели!
СТЕФАНО
Протегни си лапите, чудовище! Помагай да отнесем всичко това до мястото, дето е бъчвата ми, или ще те прогоня от кралството си! Хайде, мъкни това!
ТРИНКУЛО
И това!
СТЕФАНО
И това също!
ПРОСПЕРО
Дръж, дръж, Елмаз!
АРИЕЛ
По тях, Звънливко! Ха тъй!
ПРОСПЕРО
Тиран, хапи! Фурия, дръж! Гонете!
