Лети, кажи на грозните си братя
да им изпият ставите до сухо,
от спазми мишците да им скъсят,
да им направят кожата петниста
от щипане като на леопарди
или на рисове!
АРИЕЛ
Чуй, чуй как вият!
ПРОСПЕРО
Тъй трябва! Нека още ги погонят!
Сега са всички мои врагове
в ръцете ми и скоро ще те пусна
свободен да летиш. Но дотогава
служи ми още малко!
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ПРОСПЕРО
Кроежът ми набира вече връх.
Вълшебствата ми действат, духовете
стараят се и Времето върви
с товар олекнал. Колко е часът?
АРИЕЛ
Към шест е, господарю. По туй време
ний трябваше да свършим.
ПРОСПЕРО
Да, така е.
Тоз срок аз бях си дал, преди да вдигна
талазите на бурята. А кралят
и свитата му как са?
АРИЕЛ
Както ти
поиска те да бъдат, господарю:
заключени от твоята магия
във липовия гъсталак, закрилящ
от вятъра дома ти. Кралят, брат му
и твоят брат все тъй ужасно буйстват,
а другите оплакват ги, обзети
от скръб и страх. Най-зле е тоз, когото
нарече ти „добрият стар Гонзало“-
сълзите по брадата му се стичат
като наесен дъжд по сламен покрив.
Те мъчат се от твоята магия
тъй силно, че да можеш да ги видиш,
духът ти би омекнал!
ПРОСПЕРО
Тъй ли мислиш?
АРИЕЛ
Човек да бях, тъй станало би с мен.
ПРОСПЕРО
И с мене тъй ще стане. Ако теб —
дух, въздух — са способни да затрогнат
мъченията им, как аз — човекът,
възприемчив към болка като тях —
от тебе по-дълбоко да не бъда
разчувстван пред вида им? Да, макар
в живеца си засегнат да съм още
от злата им неправда спрямо мен,
ще взема аз на разума страната
срещу гнева си. Прошката е ценност,
по-рядка от разплатата. Понеже
разкаяни са, знам, оттук нататък
аз няма повече да ги наказвам
дори с едно навъсване. Пусни ги!
Магията ще счупя, ще им върна
разсъдъка и те, каквито бяха,
ще бъдат пак.
АРИЕЛ
Отивам, господарю.
