АРИЕЛ
„Със пчелите смуча сок,
спя във мака сън дълбок,
сутрин мия се с млечок
и отлитам — свят широк, —
щом за есен дойде срок.
Весело време настава за мене
всичко ме среща със дъх и цъфтене!“
ПРОСПЕРО
Чудесно! Ще ми липсваш, Ариел,
но свобода все пак ще ти даря…
Добре! Добре! Тъй както си невидим,
сега литни до кораба им! Там,
във трюма му, ще свариш още спящи
моряците. Веднага събуди ги
и бързо тук докарай капитана
и боцмана! Без бавене! Лети!
АРИЕЛ
Аз въздуха пред себе си ще всмукна
и пулса ти преди да тупне дважди,
те тук ще са!
ГОНЗАЛО
Смърт, ужас, чудеса и страхотии
гъмжат навред! Всевишни, изведи ни
от този страшен остров!
ПРОСПЕРО
Гледай тука,
владетелю неаполски! Пред теб е
княз Просперо, когото ти прокуди
от княжеството му. За да повярваш,
че жив човек, не дух, със теб говори,
прегръщам те и от сърце приветствам
и теб, и всички тук!
АЛОНЗО
Дали си ти
човек или видение, от тези,
които напоследък си играят
със сетивата ми — това не знам,
но пулса на ръката ти усещам
от плът и кръв и щом видях те, чувствам,
постихна пристъпът ми, който бил е —
страхувам се — проява на безумство.
Но ако ти си та, това ще иска
престранна повест. Княжеството аз
възвръщам ти и моля те смирено:
прости ми злото! Ала как би могъл
да бъдеш жив и тук?
ПРОСПЕРО
Мой скъпи друже,
най-първо позволи ми да прегърна
почтената ти старост!
ГОНЗАЛО
Честна дума,
не смея да твърдя, че всичко туй
е истина!
ПРОСПЕРО
Вкусът на ястията,
с които този остров нагости ви,
ви пречи да повярвате в неща,
които са действителни. Здравейте,
приятели!
А върху двамца вас —
отлична благородническа двойка —
аз бих могъл да привлека гнева
на негово величество, като
ви улича в измяна, но не ми е
до приказки сега!
СЕБАСТИАН
Самият дявол
говори със езика му!
ПРОСПЕРО
Не, не.
А колкото до теб, синьоре подъл —
когото „брат“ да назова, не мога,
защото вече туй би осквернило
устата ми, — прощавам ти за злото…
за всичките… като в замяна искам
таз власт, която — знам — и без това
