АЛОНЗО
Благословен да бъдеш, сине мой!
Стани и разкажи ни: как спаси се
и се оказа тук?
МИРАНДА
О, чудо! Колко
красиви същества! Ах, как прекрасни
били човеците! И как щастлив си
със тях, нов свят!
ПРОСПЕРО
За тебе той е нов!
АЛОНЗО
Коя е таз девойка, със която
играеше? Най-много от три часа
е вашето познанство. Или туй е
богинята, разпръснала ни първо
и сбрала ни сега?
ФЕРДИНАНД
Не, тя е смъртна,
но волята безсмъртна на небето
дари ми я. Когато я избирах,
родителя си нямах как да питам,
а и не мислех, че родител имам.
Благослови ни! Тя е дъщеря
на този княз милански, за когото
бях чувал много, без да съм го срещал
до днешен ден. Той — Просперо — ми даде
тоз нов живот, а тя ми даде него
за нов баща!
АЛОНЗО
Пък аз ще бъда неин.
Но как ще е, баща да иска прошка
от свойта дъщеря?
ПРОСПЕРО
За туй ни дума!
Не бива да товарим паметта си
със стара тягост.
ГОНЗАЛО
Досега мълчах,
защото ме задавяха сълзите!
О, богове всевишни, увенчайте
с венец благословен таз дивна двойка,
защото вие начертахте пътя,
довел ни тук!
АЛОНЗО
Да бъде тъй, Гонзало!
ГОНЗАЛО
Нима свален бе князът на Милано,
родът му за да царствува в Неапол?
Ликувайте, щастливци, и да впишем
за спомен тази наша обща радост
на вечни стълбове със златни букви!
В едничко пътешествие тук всеки
съкровище намери: Кларибела —
съпруг във Тунис; Фердинанд — съпруга,
когато беше се загубил сам;
княз Просперо, сред тоз пустинен остров —
отнетото си княжество; а всички,
да, всички ние — себе си, когато
се лутахме в заблуди!
АЛОНЗО
Млади хора,
подайте ми ръцете си и нека
във скръб до гроб живее всеки, който
не ви желае щастие!
ГОНЗАЛО
Амин!
О, вижте, господарю, още наши!
Предрекох ли ви аз, че ако има
на сушата бесилки, тоз негодник
не ще умре в морето?… Е, ти, който
със ругатни за малко не изхвърли
зад борда милосърдието боже,
защо мълчиш? Или си ням на суша?
Какви са твоите вести?
БОЦМАНЪТ
Най-добрата
е таз, че кралят ни е здрав и читав
и свитата му — също! Втора вест —
добра и тя — е тази, господа,
