си длъжен да ми върнеш.
АЛОНЗО
Ако ти
наистина си Просперо, кажи ни:
как тъй спасил си се и тук ни срещаш,
където ни изхвърлиха вълните
преди три часа само и където?
(о, колко остро ме прободе пак
това припомняне!) загубих своя
скъп Фердинанд?
ПРОСПЕРО
Съчувствам ви, кралю!
АЛОНЗО
Непоправима загуба, която
Търпението — знам — не ще успее
да издери!
ПРОСПЕРО
По-скоро вий, кралю,
не сте потърсили от него помощ —
при мъка като вашата, за мен
то беше благотворно!
АЛОНЗО
Като мойта?
ПРОСПЕРО
Да, също толкоз прясна и голяма,
при туй — уви! — без вашата възможност
за утешение, защото аз
загубих дъщеря си!
АЛОНЗО
Дъщеря си?
О, боже, колко дивна кралска двойка
те можеха да бъдат във Неапол!
За туй бих легнал в тинестото ложе,
където спи синът ми! Как, кога
загуби я?
ПРОСПЕРО
Във таз последна буря…
Но срещата ни тъй е удивила
присъстващите тук, че те не вярват
в правдивостта на своите очи
и сякаш мъчат се да глътнат разум
от въздуха. Но колкото и всички
от равновесие да сте излезли,
повярвайте, че тоз човек пред вас е
княз Просперо. Прогонен от Милано,
до този бряг, о който вий сега
разбихте се, по воля на Съдбата
аз стигнах, за да властвувам над него…
Но стига по това! Таз повест иска
разказване със дни — при първа среща
не й е мястото. И тъй, кралю,
добре дошли! Таз скромна пещера е
дворецът ми. Слугите ми са малко,
а поданици нямам въобще,
но надникнете вътре — вий, кралю,
ми върнахте Милано и за него
ще ви платя със чудо, на което
ще се зарадвате тъй, както аз
се радвам на престола си.
МИРАНДА
Мошеничиш, мой скъпи!
ФЕРДИНАНД
Аз — със тебе?
За нищо на света!
МИРАНДА
За нищо — може,
но за двайстина кралства ще го сториш
и аз ще кажа, че играеш честно.
АЛОНЗО
Ако и туй окаже се измама
на този остров, аз ще съм загубил
на два пъти сина си!
СЕБАСТИАН
Странно чудо!
ФЕРДИНАНД
Морето знаело какво е милост —
не съм бил прав, когато го проклинах!
