— Наистина ми се струва очарователен.

— Цар е на сладникавите ласкателства.

— Зададе ми много въпроси за вас. — Тя срещна погледа на Катерин и бързо добави: — Разбира се, не съм му казала нищо.

— Постъпила си много умно, Ани.

Катерин продължи да диктува, но мислите й бяха другаде. Светът сигурно беше пълен с такива като Лари Дъглас. Това я караше да оцени по-високо Бил Фрейзър.

Той се завърна в събота сутринта и Катерин отиде да го чака на летището. Наблюдаваше го как минава през митницата и се насочва към изхода, където стоеше тя. Щом я видя, лицето му светна.

— Кати — викна той, — каква изненада! Не очаквах, че ще ме посрещнеш.

— Нямах търпение — усмихна се тя и го прегърна поривисто, което го накара да я погледне озадачен.

— Липсвах ли ти?

— Повече, отколкото мислиш.

— Как беше Холивуд? — попита той. — Добре ли мина?

Тя се поколеба.

— Добре. Останаха много доволни от филма.

— Така чух и аз.

— Бил, вземи ме с теб другия път, когато заминеш — каза тя.

Трогнат и доволен, той я погледна.

— Дадено. Липсваше ми. Много мислих са теб.

— Така ли?

— Обичаш ли ме?

— Много, мистър Фрейзър.

— Аз също те обичам — каза той. — Хайде да го отпразнуваме довечера.

— Чудесно — усмихна се тя.

— Ще вечеряме в „Джеферсън клъб“.

Тя откара Фрейзър до дома му.

— Трябва да се обадя на хиляда места — обясни той. — Искаш ли да се срещнем в клуба в осем часа?

— Чудесно.

Катерин се върна в жилището си, изпра и изглади някои дрехи. Всеки път, когато минаваше покрай телефона, очакваше да позвъни, но той мълчеше. Мислеше, че Лари Дъглас се е опитвал да изкопчи информация за нея от Ани, и откри, че скърца със зъби. Може би трябваше да каже на Фрейзър да даде името на Дъглас за мобилизация. „Не, не си струва труда — рече си тя. — Вероятно ще го отхвърлят като развратник.“ Изми си косата, позволи си лукса дълго да полежи във ваната и тъкмо се сушеше, когато телефонът иззвъня. Приближи се и го вдигна.

— Да? — студено запита Катерин.

Беше Фрейзър.

— Здравей. Какво има?

— Нищо, Бил — бързо отвърна тя. — Аз… току-що излизам от банята.

— Съжалявам. — В гласа му се промъкна закачлива нотка. — Че не съм при теб, де.

— Аз също — рече тя.

— Обаждам се да ти кажа, че ми липсваш. Не закъснявай.

— Няма — усмихна се Катерин.

Тя бавно остави слушалката, мислейки си за Бил. За първи път чувстваше, че е готов да й предложи брак. Щеше да й предложи да стане мисис Уилям Фрейзър. Тя повтори името на глас. „Мисис Уилям Фрейзър.“ Звучеше хубаво — изпълнено с достойнство. „Господи, започвам да се пресищам — рече си Катерин. — Преди половин година нямаше да си намеря място от радост, а сега просто установявам, че звучи хубаво и достойно.“ Нима толкова се бе променила? Тази мисъл не я утеши. Погледна часовника и бързо започна да се облича.

„Джеферсън клъб“ се намираше в дискретна тухлена сграда с ограда от ковано желязо на Еф Стрийт. Беше един от клубовете с най-ограничен достъп в град, пълен с недостъпни клубове. Човек можеше най- лесно да стане член на клуба, ако баща му е членувал в него. Ако тази предвидливост му е липсвала, трябваше да бъде предложен от трима членове. Кандидатурите за членство се разглеждаха веднъж годишно и само една черна точка беше достатъчна да бъде отказано завинаги членство в „Джеферсън клъб“, защото съществуваше твърдо правило, че ничия кандидатура не може да бъде представяна втори път.

Бащата на Уилям Фрейзър беше сред основателите на клуба и Фрейзър и Катерин вечеряха там поне веднъж седмично. Главният готвач двадесет години беше работил във френския клон на фамилията Ротшилд, кухнята беше превъзходна, а винарската изба се нареждаше на трето място сред най-добрите в Америка. Клубът беше обзаведен от един от най-добрите декоратори в света, обърнал особено внимание на цветовете и осветлението, така че жените се потапяха в светлината на свещите, която подчертаваше красотата им. Почти всеки ден вечерящите тук се радваха на обществото на вицепрезидента, членове на кабинета или на Върховния съд, сенатори и могъщи индустриалци, владеещи световни империи.

Фрейзър чакаше Катерин във фоайето.

— Закъснях ли? — попита го тя.

— Няма никакво значение — отвърна Фрейзър и я погледна с нескрито възхищение. — Знаеш ли, че си фантастично красива?

— Разбира се — отговори тя. — Всеки знае, че аз съм фантастично красивата Катерин Алегзандър.

— Не се шегувам, Кати. — Тонът му беше толкова сериозен, че тя се смути.

— Благодаря ти, Бил, — неловко рече Катерин, — стига си ме зяпал така.

— Не мога да не те гледам — каза той и я хвана за ръката.

Салонният управител Луис ги отведе в ъглово сепаре.

— Заповядайте, мис Алегзандър, мистър Фрейзър. Приятна вечеря!

На Катерин й харесваше, че салонният управител на „Джеферсън клъб“ я познава по име. Знаеше, че е детинско и наивно, но това й вдъхваше усещането, че там й е мястото. Тя се облегна и отпусната и доволна огледа залата.

— Ще пиеш ли нещо? — попита Фрейзър.

— Не, благодаря.

Той поклати глава.

— Ще трябва да те науча на някои лоши навици.

— Вече си ме научил — промърмори Катерин.

Фрейзър й се усмихна и си поръча скоч със сода.

Тя го гледаше и си мислеше, че е мил и очарователен. Беше сигурна, че може да го направи много щастлив. Омъжена за него, също щеше да е щастлива. „Много щастлива — ожесточено си повтори тя. — Всеки ще ти го каже. Попитай списание «Тайм».“ Мразеше се заради мислите, които се въртяха в главата й. Какво й ставаше, за Бога?

— Бил… — започна Катерин и се вцепени.

Лари Дъглас вървеше към тях и се усмихваше — бе познал Катерин. Беше в униформата на офицер от военновъздушните сили от гардероба на студията. Невярваща, тя наблюдаваше как се приближава към масата им, щастливо усмихнат.

— Хей, здравей! — каза той.

Но не се обръщаше към Катерин, а към Бил, който стана и се ръкува с него.

— Страшно се радвам да те видя, Лари.

— Аз също, Бил.

Катерин зяпаше двамата, мозъкът й сякаш се беше парализирал и отказваше да работи. Фрейзър й каза:

— Катерин, това е капитан Лорънс Дъглас. Лари, това е мис Алегзандър — Катерин.

Вы читаете Отвъд полунощ
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату