Тъмните очи на Лари Дъглас я гледаха подигравателно.
— За мен е огромно удоволствие, мис Алегзандър — сериозно рече той.
Катерин отвори уста, но внезапно осъзна, че не би могла да каже нищо. Фрейзър я наблюдаваше, очакваше я да заговори. Тя едва успя да кимне. Не се доверяваше на гласа си.
— Лари, ще седнеш ли при нас? — попита Фрейзър.
Лари погледна Катерин и скромно продума:
— Ако сте сигурни, че няма да ви преча…
— Разбира се, че не. Сядай.
Лари седна до Катерин.
— Какво ще пиеш? — попита Фрейзър.
— Скоч, със сода — отвърна Лари.
— И за мен същото — дръзко рече Катерин. — И да бъде двойно.
Фрейзър изненадан я погледна.
— Не мога да повярвам.
— Нали каза, че искаш да ме научиш на лоши навици? Струва ми се, че мога да започна още сега.
Фрейзър поръча питиетата, обърна се към Лари и поде:
— Генерал Тери ми разказа за някои от твоите подвизи — както във въздуха, така и на земята.
Катерин гледаше втренчено Лари, зашеметена се опитваше да се ориентира.
— Тези медали… — продума тя.
— Да? — той я гледаше наивно.
Катерин преглътна.
— Къде сте ги получили?
— Спечелих ги на панаир — сериозно отвърна Лари.
— Хубав панаир! — засмя се Фрейзър. — Лари беше водач на Американската ескадрила в Британските кралски военновъздушни сили. Убедиха го да оглави база за изтребители във Вашингтон, за да подготви нашите момчета за бой.
Катерин се обърна към Лари и го изгледа. Той великодушно й се усмихваше, очите му играеха. Като на филмова лента пред Катерин изплува всяка дума при първата им среща. Беше му наредила да свали пагоните си на капитан и медалите и той весело се беше съгласил. Беше се държала самодоволно и надменно и го беше нарекла страхливец! Идеше й да се пъхне под масата.
— Да беше ме предупредил, че ще си дойдеш — поде Фрейзър, — щях да ти подготвя угоено теле! Щяхме да организираме голямо празненство в чест на завръщането ти.
— Предпочитам така — отвърна Лари. Той погледна Катерин, която отвърна очи, не можа да издържи погледа му. Лари невинно продължи: — Всъщност те търсих, когато бях в Холивуд. Чух, че правиш някакъв учебен филм за военновъздушните сили.
Той млъкна, запали цигара и внимателно духна клечката.
— Отидох на снимачната площадка, но не те намерих.
— Трябваше да замина за Лондон — каза Фрейзър. — Катерин беше там. Изненадан съм, че двамата не сте се срещнали.
Катерин вдигна поглед към Лари. Той я гледаше развеселен. Сега беше моментът тя да спомене случилото се. Да го разкаже на Фрейзър и да се посмеят заедно като на забавен анекдот. Но думите просто заседнаха на гърлото й.
Лари й даде няколко мига, после каза:
— Снимачната площадка беше претъпкана от хора, просто не сме се видели.
Мразеше го, че й се притичва на помощ и двамата се превръщат в съзаклятници срещу Фрейзър.
Когато донесоха питиетата, бързо пресуши своето и поиска още. Това щеше да бъде най-ужасната вечер в живота й. Нямаше търпение да се махне оттам, да се махне от Лари Дъглас.
Фрейзър го разпитваше за преживелиците му през войната и Лари ги разправяше като нещо леко и забавно. Очевидно не приемаше сериозно нищо. Беше повърхностен човек. И все пак в името на справедливостта Катерин ще не ще, признаваше, че повърхностен човек няма да отиде доброволец в Кралските военновъздушни сили и да стане герой, сражавайки се срещу Луфтвафе. Противно на логиката тя го мразеше още повече за това, че е герой. Не можеше да разбере собственото си отношение и потъна в тежки мисли при третото си двойно уиски. Имаше ли значение дали е герой или нехранимайко? После осъзна, че щом е негодник, попада в определена категория, с която тя на бърза ръка ще се справи. Замаяна от алкохола, седеше и слушаше разговора на двамата мъже. Лари говореше с пламенен ентусиазъм, с такава осезаема жизненост, която сякаш се пресягаше и я докосваше. Сега й се струваше, че е най- изпълненият с живот мъж, когото е виждала. Изпитваше чувството, че той никога не бяга от живота, че изцяло му се отдава и се подиграва на тези, които се страхуват, като нея. Едва докосна храната си. Нямаше представа какво яде. Срещна погледа на Лари и сякаш той вече й беше любовник, сякаш вече си принадлежаха — разбираше, че това е безумие. Беше като циклон, като природно бедствие и всяка жена, попаднала във вихъра, щеше да бъде унищожена. Лари й се усмихваше.
— Май изключихме мис Алегзандър от разговора — поде учтиво той. — Убеден съм, че тя е по- интересна от нас двамата, взети заедно.
— Грешите — изпелтечи Катерин. — Водя много скучен живот. Работя с Бил. — Щом го изрече, осъзна как е прозвучало и се изчерви. — Не исках да кажа това, исках…
— Разбирам какво искахте да кажете — поде Лари. Тя го мразеше. Той се обърна към Бил. — Къде я намери?
— Имах късмет — сърдечно продума Бил. — Голям късмет. Ти още ли не си женен?
— Коя ще ме вземе? — сви рамене Лари.
„Копеле такова!“ — помисли си Катерин. Огледа залата. Половин дузина жени бяха зяпнали Лари — някои по-прикрито, някои, без да се крият. Той беше като сексуален магнит.
— Как са английските момичета? — дръзко го попита Катерин.
— Бива ги — учтиво отговори той. — Е, аз нямах много време за това. Бях зает с полетите.
„На друг ги разправяй тези! — помисли си Катерин. — Басирам се, че не е останала и една девственица в радиус на сто мили от теб!“ На глас изрече:
— Съжалявам тези момичета. Не знаят какво са изпуснали.
Тонът й беше по-хаплив, отколкото възнамеряваше. Фрейзър я гледаше, озадачен от грубостта й.
— Кати — промълви той.
— Хайде да пием още по едно — бързо се намеси Лари.
— Мисля, че на Катерин това й стига — отвърна Фрейзър.
— Не е вярно — поде Катерин и с ужас установи, че не може да изговаря ясно думите. — Май е по- добре да се прибера.
— Както кажеш! — Фрейзър се обърна към Лари. — Катерин по принцип не пие.
— Сигурно е развълнувана от срещата ви — рече Лари.
Катерин искаше да вземе чаша вода и да я плисне по него. По-малко беше го ненавиждала като негодник. Сега го мразеше повече. И не знаеше защо.
Когато се събуди на следващата сутрин, беше убедена, че има най-тежкия махмурлук, познат в историята на медицината. Сякаш имаше най-малко три глави и всички пулсираха в различен ритъм. Беше жива мъка да лежи неподвижна в леглото, но когато се опита да се движи, стана още по-лошо. Докато лежеше и се бореше с гаденето, в съзнанието й изплува цялата вечер и болката се усили. Глупаво обвиняваше Лари Дъглас за махмурлука си, защото ако не беше той, тя нямаше да пие нищо. С болка обърна глава и погледна часовника до леглото. Беше се успала. Чудеше се дали да продължи да лежи, или да извика „Бърза помощ“. Внимателно се надигна от смъртното си ложе и се завлече до банята. Влезе под душа и пусна студена вода, която зашиба тялото й. Викаше на глас, докато водата я обливаше, но щом спря душа, се чувстваше по-добре. „Не добре — рече си внимателно Катерин, — просто по-добре.“
След четиридесет и пет минути вече седеше на бюрото си. Секретарката й Ани влезе развълнувана.
— Познайте какво има! — каза тя.
— Тази сутрин няма да мога — прошепна Катерин, — моля те, бъди добра и говори по-тихо.
