забърза към тях.
— Какво става? — попита Ноел и почувства как през нея премина студена тръпка: в далечината бе разпознала фигурата на полковник Мюлер.
— Не знам — отвърна генерал Шайдер и с широки крачки се отправи към лимузината. Ноел куцукаше след него.
— Какво правите тук? — попита той полковник Мюлер, който стоеше до колата.
— Съжалявам, че ще наруша почивката ви — грубо отвърна полковникът, — но се налага да проверя багажника на колата ви, генерале.
— Там е само нашият багаж.
Ноел отиде при тях. Забеляза, че телферът е изчезнал. Генералът и гестаповците се гледаха на кръв.
— Настоявам, генерале. Имам основание да вярвам, че търсен враг на Третия райх, когото издирваме, се крие вътре и вашата гостенка му е съучастничка.
Генерал Шайдер му хвърли дълъг поглед, после се обърна към Ноел.
— Не знам за какво става дума — твърдо рече тя.
Очите на генерала се спуснаха към глезена й, той решително се обърна към шофьора.
— Отвори го.
— Слушам, генерале.
Очите на всички бяха приковани в багажника. Шофьорът хвана ръчката и я завъртя. Ноел почувства, че й прималява. Капакът бавно се отвори.
Багажникът беше празен.
— Някой е откраднал багажа ни! — възкликна шофьорът.
От гняв лицето на полковник Мюлер стана на петна.
— Измъкнал се е!
— Кой се е измъкнал? — запита генералът.
— Хлебарката! — беснееше полковник Мюлер. — Един евреин на име Израел Кац. Бил е изведен от Париж в багажника на тази кола.
— Това е невъзможно — отвърна генерал Шайдер. — Багажникът беше затворен плътно. Щял е да се задуши.
Полковник Мюлер разгледа багажника и се обърна към един от сътрудниците си.
— Влез вътре!
— Слушам, господин полковник!
Мъжът послушно се сви в багажника. Полковник Мюлер плътно го затвори и погледна часовника си. Изминаха четири минути, в които всички стояха мълчаливи, потънали в мислите си. Ноел имаше чувството, че е минала цяла вечност, когато полковник Мюлер най-после отвори капака на багажника. Мъжът вътре беше в безсъзнание. Генерал Шайдер се обърна презрително към полковник Мюлер.
— Ако в този багажник е имало някой — заяви той, — значи са извадили трупа му. Мога ли да направя още нещо за вас, полковник?
Офицерът от Гестапо поклати глава, не можеше да си намери място от гняв и безсилие. Генерал Шайдер рече на шофьора си:
— Да тръгваме!
Помогна на Ноел да се качи в колата и потеглиха към Етрата, оставяйки групичката мъже назад в далечината.
Полковник Курт Мюлер заповяда кеят да бъде незабавно претърсен, но чак следващия следобед откриха във варел в ъгъла на запустял склад празна кислородна бутилка. Предишната вечер от Хавър за Кейптаун беше отплавал товарен кораб, ала той вече се намираше в открито море. Няколко дни по-късно изчезналият багаж се появи в бюрото за намерени вещи на Гар дю Нор в Париж.
А Ноел и генерал Шайдер прекараха уикенда в Етрата и се върнаха в Париж късно следобед в понеделник за вечерното представление в театъра.
9.
КАТЕРИН
Катерин напусна работа сутринта, след като се ожениха с Лари. Деня, когато се върна във Вашингтон, Фрейзър я покани на обяд. Изглеждаше измъчен, изпит и състарен. Катерин усети пристъп на съжаление към него, но това беше всичко. Седеше срещу един висок, симпатичен непознат, към когото беше привързана, но вече й беше невъзможно да си представи, че е смятала да се омъжи за него. Фрейзър тъжно й се усмихна.
— Значи вече си омъжена дама.
— Най-омъжената на света.
— Стана много неочаквано. Жалко, че нямах шанс да се включа в надпреварата.
— И аз нямах никакъв шанс — откровено си призна Катерин. — То просто се случи.
— Лари е голяма работа.
— Да.
— Катерин — Фрейзър се поколеба, — ти всъщност не го познаваш добре, нали?
Катерин усети, че настръхва.
— Знам, че го обичам, Бил — спокойно каза тя, — знам и че той също ме обича. Като начало е доста добре, нали?
Фрейзър седеше намръщен, мълчалив и замислен.
— Катерин…
— Да?
— Внимавай.
— За какво?
Фрейзър говореше бавно, търсеше път през минното поле на думите.
— Лари е… по-различен.
— В какъв смисъл? — попита Катерин, отказвайки да му помогне.
— Не е като повечето мъже — Фрейзър видя израза й и рече: — По дяволите, не ми обръщай внимание! — Измъчено й се усмихна. — Сигурно си чела биографията ми, написана от Езоп — за лисицата и гроздето.
Катерин нежно го хвана за ръката.
— Никога няма да те забравя, Бил. Надявам се, ще останем приятели.
— Аз също — продума Фрейзър. — Сигурна ли си, че не искаш да останеш на работа?
— Лари държи да напусна. Той е старомоден — смята, че съпругът трябва да издържа жената.
— Ако промениш решението си, обади ми се — каза Фрейзър.
Останалата част от обеда мина в служебни разговори и обсъждане кой да замести Катерин. Тя знаеше, че Бил Фрейзър много ще й липсва. Предполагаше, че първият мъж в живота на всяко момиче има особено значение, но за нея Бил беше много повече. Беше мил човек и добър приятел. Отношението му към Лари я разтревожи. Сякаш Бил искаше да я предупреди за нещо, но се отказа, за да не помрачи щастието й. Или, както сам се изрази, просто гроздето беше кисело? Не беше нито дребнав, нито ревнив. Сигурно й желаеше щастието. И все пак беше сигурна, че се е опитал да й каже нещо. В подсъзнанието си усети смътно предчувствие. Но когато след един час се срещна с Лари и той се усмихна, забрави всичко освен възторга, че е омъжена за това невероятно, изпълнено с радост човешко същество.
Не познаваше по-забавен човек от Лари. Всеки ден се превръщаше в приключение, в празник. В края на седмицата ходеха в провинцията, отсядаха в малки ханчета, обикаляха панаирите. Отидоха в Лейк Пласид и се пързаляха по огромната пързалка, в Монток караха лодка и ловяха риба. Катерин се ужасяваше от водата, така и не се беше научила да плува, но Лари й каза да не се безпокои и тя се чувстваше в безопасност с него.
Беше любящ, внимателен и сякаш не си даваше сметка колко привлича другите жени. Сякаш му стигаше
