Докато Катерин мислеше за съпруга си и се молеше да се завърне жив и здрав, Ноел следеше всяка негова стъпка и също се молеше за благополучното му завръщане. Войната скоро щеше да свърши и Лари Дъглас щеше да се прибере. И при двете.
11.
КАТЕРИН
Германия капитулира безусловно през май 1945 година. С хилядолетното господство на Третия райх беше свършено. Добре осведомените знаеха за осакатяващото поражение при Пърл Харбър, знаеха, че Дюнкерк едва ли не е влязъл в историята като английското Ватерлоо, знаеха колко безпомощна би била отбраната на Лондон пред една масирана атака на Луфтвафе — всички тези хора знаеха, че съюзниците са спечелили войната благодарение на низ от чудеса и че противникът едва не им е отнел победата. Силите на злото насмалко да възтържествуват и тази мисъл беше толкова странна, толкова противоречаща на християнската етика, според която Доброто винаги побеждава Злото, че те с ужас се отвърнаха от нея и благодарейки на Бога, побързаха да скрият своите гафове от очите на идните поколения в планини от папки с гриф „Строго секретно“.
Освободеният свят насочи вниманието си към Далечния изток. Японците — тези ниски късогледи комични фигури — защитаваха с кръв всяка педя земя и имаше изгледи да се проточи дълга и скъпа война.
Тогава на 6 август над Хирошима беше хвърлена атомна бомба. Разрушенията бяха невероятни. За няколко минути беше унищожено почти цялото население на голям град — жертва на мор, по-ужасен от всички войни и чумни епидемии през Средновековието.
След три дни, на 9 август, над Нагасаки беше хвърлена втора атомна бомба. Резултатите бяха още по- унищожителни. Цивилизацията най-после беше доживяла мига, в който можеше да осъществи геноцид, изчислявайки жертвите в милиони души за секунда. Това дойде твърде много на японците и на 2 септември 1945 година на бойния кораб „Мисури“ генерал Дъглас Макартър прие безусловната капитулация на японското правителство. Втората световна война свърши.
Когато новината беше излъчена, за миг светът затаи дъх, после нададе искрен благодарствен вик на радост. По градове и села из цял свят хората истерично празнуваха края на войната — края на всички войни…
На другия ден чрез някакво вълшебство, което така и не й обясни, Бил Фрейзър успя да свърже Катерин по телефона с Лари Дъглас, който се намираше на някакъв остров в Тихия океан. Фрейзър й бе подготвил изненада. Беше я помолил да го почака, за да обядват заедно. В два и половина следобед тя му се обади:
— Кога ще ме нахраниш? Скоро ще стане време за вечеря.
— Потърпи — отвърна Фрейзър. — След минута ще дойда.
След пет минути й се обади:
— Търсят те на първа линия.
Катерин вдигна телефона. Чу пукане и звуци като от вълни на далечен океан.
— Ало?
Мъжки глас каза:
— Мисис Лари Дъглас?
— Да — озадачена отвърна Катерин, — кой се обажда?
— Един момент, моля.
В слушалката се чуваше тънък вой. Отново нещо изпука и един глас рече:
— Кати?
Тя седеше с разтуптяно сърце и не можеше да проговори.
— Лари? Лари?
— Да, мила!
— О, Лари! — Катерин се разплака, неочаквано цялото й тяло започна да трепери.
— Как си, скъпа?
Тя заби нокти в ръката си, та болката да спре обхваналата я внезапно истерия.
— Аз съм д-добре — отговори Катерин. — Къде си?
— Ако ти кажа, ще ни прекъснат — отвърна Лари, — някъде в Тихия океан.
— Доста близко! — Тя успя да овладее гласа си. — Добре ли си, любими?
— Добре съм.
— Кога ще се върнеш?
— Вече всеки момент — обеща той.
Очите на Катерин отново се наляха със сълзи.
— Добре, да сверим часовниците.
— Плачеш ли?
— Разбира се, че плача, глупчо такъв! Само се радвам, че не можеш да видиш как се е размазал гримът ми. О, Лари… Лари…
— Липсваше ми, скъпа — каза той.
Катерин си помисли за дългите самотни нощи, слели се в седмици, месеци, години без него. Без ръцете му, без силното му прекрасно тяло до нея, без подкрепата, без закрилата, без любовта му. Каза:
— На мен също ми липсваше.
Мъжки глас се включи в линията:
— Съжалявам, полковник, но се налага да прекъснем.
Полковник ли!
— Не си ми казал, че си повишен.
— Страхувах се да не се главозамаеш.
— О, скъпи, аз…
Шумът се засили и изведнъж настъпи тишина — линията беше прекъсната. Катерин седеше и се взираше в телефона. После зарови глава в ръцете си и заплака.
След десет минути Фрейзър се обади.
— Готов съм за обяд, ако си готова и ти, Кати.
— Сега съм готова на всичко — радостно каза тя. — Дай ми само пет минути.
Тя топло се усмихна при мисълта какво е направил Фрейзър и колко му е струвало. Беше най-милият човек, когото познаваше. След Лари, разбира се.
Толкова често си беше представяла как Лари се завръща, че самото му пристигане не оправда очакванията й. Фрейзър й беше обяснил, че Лари сигурно ще се прибере с военен самолет, а те не летели по разписания като в гражданската авиация. Качва се на първия възможен самолет без значение закъде точно е, стига да е горе-долу в същата посока.
Катерин си остана вкъщи да чака Лари. Цял ден се опитваше да чете, но беше твърде неспокойна. Седеше, слушаше новините и си мислеше, че Лари се връща при нея завинаги. До полунощ още го нямаше. Тя реши, че сигурно ще си дойде на следващия ден. В два часа през нощта вече не можеше да си държи очите отворени и си легна.
Събуди се, защото някой я галеше по ръката, отвори очи и го видя над себе си — нейният Лари стоеше над нея и я гледаше с усмивка върху слабото почерняло лице. В миг Катерин се намери в обятията му и тревогите, самотата и болката от изминалите четири години бяха отнесени от пречистващия поток на радостта, изпълващ всяка клетка от тялото й. Прегръщаше го толкова силно, че се страхуваше да не счупи костите му. Искаше да остане така завинаги — никога да не го пусне.
— По-леко, мила — каза най-после Лари. Отдръпна се от нея усмихнат. — Ще изглежда смешно във вестниците — „Летец се завръща от войната и бива задушен в прегръдките на жена си.“
Катерин запали всички светлини, за да го вижда, да го разгледа, да го погълне. Лицето му беше придобило зрялост. Около очите и устата му се бяха появили бръчки. Беше станал още по-красив.
— Исках да те посрещна — бъбреше тя, — но не знаех къде. Обадих се във военновъздушните сили, но
