те не можаха да ми дадат никаква информация, затова чаках тук и…
Лари се приближи и й затвори устата с целувка, силна и настойчива. Катерин очакваше, че физически той ще я привлича все така силно, и с изненада установи, че не е така. Много го обичаше, но й стигаше просто да седи и да разговаря с него, вместо да се любят, както той настоятелно искаше. Толкова дълго беше идеализирала сексуалните си чувства, че те бяха дълбоко заровени и беше нужно време, за да бъдат събудени и извадени на повърхността.
Но Лари не й даде време. Хвърляше дрехите си с думите:
— Господи, Кати, не знаеш колко съм мечтал за този миг. Там щях да полудея. Я се погледни — по- красива си, отколкото те помнех.
Смъкна гащетата си и остана гол. Сякаш непознат я бутна на леглото. Искаше й се Лари да й даде възможност да свикне, че се е върнал, да свикне отново с неговата голота. Но без никакво встъпление той легна върху нея и я облада насила — тя знаеше, че не е готова за него. Нахвърли й се, причинявайки й болка, и Катерин захапа ръката си, за да не извика, докато той я любеше като диво животно.
Беше се завърнал съпругът й.
С благословията на Фрейзър следващия месец Катерин не ходи на работа и двамата с Лари прекарваха заедно почти всеки миг. Тя му готвеше любимите ястия, слушаха плочи и говореха, говореха, говореха, опитвайки се да запълнят празнината на пропилените години. Вечер ходеха на гости или на театър и когато се прибираха, се любеха. Тялото й вече беше подготвено за него и тя отново го намираше завладяващ като любовник. Почти.
Не искаше да го признае дори пред себе си, но някак Лари се беше променил. Изискваше повече, даваше по-малко. Все още имаше прелюдия преди любенето, но той го правеше механично, сякаш за да се отърве от някакво задължение, преди да премине към сексуалната атака. А то си беше атака — диво и бурно обладаване, като че тялото му отмъщаваше за нещо и наказваше. Всеки път след това Катерин се чувстваше като контузена, сякаш я бяха били. Може би беше такъв, защото дълго не бе имал жена — опитваше се да го защити тя.
Но дните минаваха, а Лари я любеше все така и Катерин затърси и други промени у него. Опитваше се да го изучава безпристрастно, да забрави, че й е съпруг, че го обожава. Пред нея беше висок, добре сложен мъж с черна коса, дълбоки тъмни очи и смайващо красиво лице. Но може би „красиво“ вече не беше точното определение. Бръчките около устата му придаваха суровост. Докато гледаше този непознат, би могла да си помисли: „Ето един мъж, който е в състояние да е себичен, безмилостен и студен.“ Казваше си, че е смешна. Това беше нейният Лари — любещ, мил и внимателен.
С гордост го запозна с всичките си приятели и колеги, но те го отегчаваха. Когато ходеха на гости, той сядаше в някой ъгъл и прекарваше цялата вечер в пиене. Струваше й се, че Лари не се опитва да е дружелюбен.
— Защо трябва да съм? — сопна й се една вечер, когато Катерин отвори дума за това. — Къде, по дяволите, са били тези угоени свини, докато там горе стреляха по мен?
Няколко пъти се опита да подхване разговор с Лари какво смята да прави в бъдеще. Мислеше, че той иска да остане във военновъздушните сили, но почти първото нещо, което Лари направи, след като се върна, беше да се демобилизира.
— Армията е за наивници. По-нагоре от това не мога да стигна — каза й Лари.
Беше почти като пародия на първия им разговор в Холивуд. Само че тогава той се шегуваше.
Катерин трябваше да обсъди с някого този проблем и накрая реши да говори с Бил Фрейзър. Каза му какво я тревожи, без да споменава личните неща.
— Ако това те утешава — съчувствено рече Фрейзър, — милиони жени по света преживяват в момента същото. Наистина е много просто, Катерин. Омъжена си за един непознат.
Катерин мълчаливо го погледна. Фрейзър напълни лулата си и я запали.
— Не очаквай да започнете оттам, докъдето сте стигнали преди четири години, когато Лари замина. За теб то е минало, за Лари — също. За да е успешен един брак, двамата съпрузи трябва да имат общи преживявания. Те се развиват заедно, бракът им също се развива. Трябва да имат общи интереси.
— Имам усещането, че му изменям дори когато обсъждаме това, Бил.
Фрейзър се усмихна.
— Аз те познавам преди това — припомни й той. — Забрави ли?
— Помня.
— Убеден съм, че Лари също опипва почвата — продължи Фрейзър. — Четири години е живял с хиляда мъже, сега трябва да свикне да живее с едно момиче.
Тя се усмихна.
— Имаш право за всичко. Явно просто съм искала да го чуя от някого.
— Всеки може да предложи съвет как да се отнасяме с ранените — отбеляза Фрейзър. — Но някои рани не се виждат. Понякога те са много дълбоки. — Забелязал израза на Катерин, той бързо прибави: — Нямам предвид нищо сериозно. Говоря просто за ужасите, на които всеки войник се натъква в сражение. Освен ако не е пълен глупак, това неминуемо дава отражение на светогледа му. Разбираш ли ме?
Катерин кимна.
Въпросът беше как се е отразило всичко това на Лари.
Когато отново се върна на работа, хората в агенцията страшно й се зарадваха. Първите три дни само разглеждаше плановете за новите рекламни кампании и довършваше старите реклами. Работеше от ранна утрин до късна вечер. Опитваше се да навакса пропуснатото време, като не оставяше на мира авторите на рекламите и художниците и успокояваше припрените клиенти. Разбираше си от работата и я обичаше.
Когато вечер се прибираше у дома, Лари я чакаше. В началото тя го разпитваше какво е правил в нейно отсъствие, но получаваше винаги неясни отговори и най-накрая спря да го пита. Той беше издигнал стена около себе си и Катерин не знаеше как да я преодолее. Обиждаше се почти от всичко, което тя казваше, постоянно се караха за дреболии. От време на време вечеряха с Фрейзър и Катерин полагаше огромни усилия, за да направи тези вечери приятни и весели, та Фрейзър да не си помисли, че нещо не е в ред.
Но трябваше да приеме, че нещо съвсем не беше в ред. Чувстваше, че донякъде има вина и тя. Все още обичаше Лари. Обичаше да го гледа, да го чувства, обичаше спомена за него, но разбираше, че ако той продължава така, това ще унищожи и двамата.
Един ден обядваше с Уилям Фрейзър.
— Как е Лари? — попита я той.
Тя понечи автоматично да отговори „добре“, но спря и най-откровено рече:
— Трябва да почне работа.
Фрейзър се облегна и кимна.
— Вече не го свърта на едно място, а?
Катерин се поколеба — не й се щеше да лъже.
— Не иска каква да е работа — внимателно отвърна тя. — Трябва да е нещо подходящо.
Фрейзър я разглеждаше, опитвайки се да вникне в смисъла на думите й.
— Би ли искал да стане летец?
— Не му се връща на военна служба.
— Говорех за някоя авиокомпания. Имам приятел в ръководството на „Пан Ам“. Ще се радват при тях да работи човек с опита на Лари.
Катерин се замисли, мъчеше се да прецени нещата през погледа на Лари. От всичко на света той най- много обичаше да лети. Би било подходящо да работи това, което обича.
— Звучи чудесно — предпазливо рече тя. — Смяташ ли, че можеш наистина да му помогнеш, Бил?
— Ще се опитам. Защо не поговориш първо с него, за да видиш какво мисли той.
— Добре. — Катерин хвана ръката му и каза: — Много ти благодаря.
— За какво? — деликатно попита Фрейзър.
— Че си винаги до мен, когато имам нужда.
Той сложи ръка върху нейната.
— Така се случва.
Когато вечерта Катерин каза на Лари за предложението на Бил Фрейзър, той рече:
