станало?
— Кога се върна в града? — хладно попита Катерин.
Лари я погледна озадачен.
— Преди час. Защо?
— Видях те вчера с едно момиче в такси.
Катерин си помисли: „Колко е просто. Тези думи сложиха край на брака ми. Той ще отрече, аз ще го нарека лъжец, ще го напусна и никога повече няма да го видя.“
Лари стоеше и я гледаше втренчено.
— Хайде, кажи, че не си бил ти — рече Катерин.
Лари кимна.
— Разбира се, че бях аз.
От внезапната остра болка, пронизала я в стомаха, тя разбра колко е искала той да отрече.
— Господи, какво си си втълпила? — попита Лари.
Тя понечи да заговори, гласът й трепереше от гняв:
— Аз…
Лари вдигна ръка.
— Не казвай нищо, за което после ще съжаляваш!
Катерин го погледна невярваща.
— Аз ли ще съжалявам?
— Вчера се върнах в Атина за петнадесет минути, да взема едно момиче — Елена Мерелис, и да я откарам при Демирис на Крит. Елена работи при него като стюардеса.
— Но…
Беше възможно. Може би Лари казваше истината — или отново беше „полимеханос“ — изобретателен?
— Защо не ми се обади? — попита Катерин.
— Обаждах се — рязко отвърна Лари. — Нямаше никой. Нали си била навън?
Катерин преглътна.
— Бях да напазарувам, за да ти приготвя вечеря.
— Не съм гладен — сопна се Лари. — От заяждания винаги губя апетит.
Обърна се и излезе. Катерин остана с вдигната дясна ръка, сякаш го умоляваше да се върне.
Малко след това започна да пие. В началото бе съвсем безобидно. Чакаше Лари да си дойде за вечеря в седем часа, но щом станеше девет и той все още не се бе обадил, тя си сипваше едно бренди, колкото да минава времето. До десет часа вече бе изпила няколко чашки, а когато Лари се прибереше, ако изобщо си дойдеше, вечерята отдавна беше изстинала, а Катерин беше леко пийнала. Така много по-лесно приемаше това, което ставаше с живота й.
Не можеше повече да крие от самата себе си, че Лари я мами и вероятно го е правил през целия им брак. Един ден, докато проверяваше униформените му панталони, за да ги даде на химическо чистене, намери дантелена кърпичка със засъхнала сперма. На гащетата му имаше следи от червило.
Представи си Лари в обятията на друга жена.
И пожела да го убие.
17.
НОЕЛ И КАТЕРИН
Както времето се бе превърнало във враг на Катерин, така за Лари то бе станало приятел. Нощта в Амстердам беше направо едно вълшебство. Лари беше предизвикал съдбата и невероятно, но така беше разрешил всичките си проблеми. „Късметлия съм си“ — мислеше със задоволство той.
Ала съзнаваше, че това е нещо повече от късмет. Беше някакъв тъмен опърничав инстинкт, който го тласкаше да предизвиква Съдбата, да се докосва до границата на смъртта и унищожението, да си мери силите с орисията, където залог бяха животът и смъртта.
Спомняше си едно утро на островите Трук: ескадрила японски изтребители изскочиха от облаците. Лари летеше встрани, беше патрул и те насочиха атаката си срещу него. Три японски изтребители „Зиро“ успяха да го откъснат от ескадрилата и откриха огън срещу него. Както често му се случваше в мигове на опасност, той ослепително ясно виждаше острова под него, множеството кораби, полюшващи се по вълните, ревящите самолети, които разсичаха яркосиньото небе. Това беше един от най-щастливите мигове в живота му — тържество на Живота и присмех над Смъртта.
Той завъртя самолета, спусна се направо надолу и се озова зад опашката на един от японците. Откри огън с картечницата и го видя как експлодира. Другите два изстребителя го атакуваха от двете страни. Лари ги гледаше как стремително го нападат и в последния миг изпълни имелман, а двата японски изстребителя се сблъскаха във въздуха. Лари често си припомняше с наслада тези мигове.
Припомни си ги, кой знае защо, и онази нощ в Амстердам. Люби Ноел диво и необуздано, после тя лежеше в обятията му и говореше как са били заедно в Париж преди войната. Изведнъж се сети за едно пламенно младо момиче, но, Господи, оттогава беше срещнал стотици пламенни момичета, а Ноел беше само неуловим, смътен спомен от миналото.
„Какъв късмет — мислеше си Лари, — че пътищата ни случайно се пресичат отново след толкова години.“
— Ти ми принадлежиш — каза Ноел. — Сега си мой.
Нещо в тона й смути Лари. „Но какво губя!“ — рече си той.
Докато владееше Ноел, щеше да остане колкото си иска при Демирис.
Тя го гледаше, сякаш четеше мислите му, и в очите й имаше странен израз, който Лари не разбираше.
И добре, че не го разбираше.
Веднъж, след като се върна от Мароко, заведе Елена на вечеря и прекара нощта в нейния апартамент.
Сутринта отиде до летището да провери самолета и обядва с Пол Метаксас.
— Май си ударил кьоравото — рече Метаксас. — Няма ли нещо и за мен?
— Не можеш да излезеш на глава с тях, момчето ми — ухили се Лари. — За тая работа се иска майсторлък.
Обядът мина приятно и Лари се върна в града, за да вземе Елена, която трябваше да лети с него.
Почука на вратата на апартамента й и след доста време тя отвори. Беше гола. Лари се взираше в нея и не можеше да я познае. Лицето и тялото й бяха покрити с грозни синини и подутини. Очите й се бяха превърнали в две болезнени цепки. Беше бита от професионалисти.
— Господи! Какво се е случило? — възкликна Лари.
Елена отвори уста и Лари видя, че три от предните й горни зъби липсват.
— Двама мъже — изфъфли тя. — Дойдоха веднага щом си тръгна.
— Извика ли полиция? — ужасен запита Лари.
— Заплашиха, че ще ме убият, ако гъкна. Наистина ще го направят, Лари. — Тя беше в шок, подпираше се на вратата, за да не падне.
— Обраха ли те?
— Не. Нахлуха, изнасилиха ме и после ме пребиха.
— Облечи нещо — нареди й той. — Ще те закарам в болница.
— Не мога да изляза в такъв вид.
Беше права. Лари се обади на един свой приятел лекар и го помоли да дойде.
— Съжалявам, че не мога да остана — каза Лари. — Трябва да летя след половин час с Демирис. Веднага щом се върна, ще дойда да те видя.
Никога вече не я видя. След два дни, когато се върна, апартаментът й беше празен, а хазяйката му каза, че младата дама се е преместила и не е оставила новия си адрес. Дори тогава Лари все още не подозираше
