вземе в десет часа, а той се напи в бара. Ща, не ща, трябваше да тръгна без него.“
Лари дочу шум в банята и се отправи натам. Вратата беше отворена. Влезе вътре точно когато Ноел Паж излизаше от душа. Беше гола, с хавлиена кърпа, увита около главата й.
Обърна се и го видя. Лари понечи да се извини, изпреварвайки негодуванието й, но преди да проговори, Ноел каза с безразличие:
— Подайте ми тази хавлия.
Все едно, че беше камериерка или евнух. Би могъл да приеме възмущението или гнева й, но от наглото й безразличие направо избухна.
Приближи се към нея и я сграбчи, даваше си сметка, че захвърля на вятъра всичко, което беше желал, заради евтиното удовлетворение от дребнавото отмъщение, но вече нищо не можеше да го спре. Гневът му се беше трупал месеци наред, подклаждан от нейните подмятания, от неоснователните оскърбления, от униженията, от риска за живота му. Ето какво го изгаряше, когато той посегна към голото й тяло. Ако Ноел беше извикала, щеше да я просне с един удар. Но тя видя безумния израз на лицето му и не гъкна, когато Лари я вдигна и я отнесе в спалнята.
Един вътрешен глас му викаше да престане, да се извини, да каже, че е пиян, да се махне, преди да е станало късно, но той разбираше, че вече е твърде късно. Нямаше връщане назад. Разярено я хвърли на леглото и посегна към нея.
Насочи вниманието си към тялото, пропъждайки мисълта за наказанието, което го чакаше. Изобщо не си правеше илюзии — себелюбивият Демирис няма да се задоволи само с това, да му покаже вратата. Лари познаваше достатъчно добре магната, та да съзнава, че отмъщението му ще бъде далеч по-ужасно, и пак не можеше да спре. Ноел лежеше на леглото и го гледаше, очите й горяха. Той й се нахвърли, облада я и чак тогава разбра, че през цялото време е копнял за това. Желанието му се смеси с омразата, Лари почувства, че ръцете й обгръщат шията му, притискат го силно, сякаш никога няма да го пуснат, и чу гласа й:
— Добре дошъл отново!
В съзнанието му проблясна, че Ноел е превъртяла или че го бърка с някого, но това не го интересуваше, защото тялото й под него се извиваше и гърчеше. Той забрави всичко друго. Изведнъж го обхвана прекрасната увереност, че оттук нататък всичко ще бъде наред.
16.
НОЕЛ И КАТЕРИН
Необяснимо как времето се превърна във враг на Катерин. В началото тя не го съзнаваше и едва ли би могла да каже точно кога е започнало да работи против нея. Не разбра кога, как и защо си е отишла любовта на Лари, По един ден тя просто изчезна някъде в безкрайния лабиринт на времето, за да остави след себе си студено, кухо ехо. Ден след ден Катерин седеше сама в жилището и се опитваше да проумее какво е станало, къде е сбъркала. Не можеше да си припомни нищо по-конкретно, някакъв определен миг на откровение, когато би могла да каже: „Ето тогава Лари престана да ме обича!“ Може би всичко започна, след като той се върна от сафари в Африка, където беше заедно с Демирис три седмици. Липсваше й повече, отколкото беше предполагала. Тя си мислеше: „Непрекъснато отсъства. Точно както през войната, само че сега няма враг.“
Но Катерин грешеше. Враг имаше.
— Не съм ти съобщил добрата новина — рече Лари. — Повишиха ми заплатата — седемстотин долара месечно. Какво ще кажеш?
— Чудесно — отвърна тя. — Ще можем по-скоро да се върнем у дома. — Забеляза, че лицето му се опъва. — Какво има?
— Тук сме си у дома — рязко каза Лари.
Катерин го изгледа недоумяващо.
— Засега да — нерешително се съгласи тя. — Но едва ли искаш да живееш тук винаги.
— Никога не си живяла по-добре — отвърна Лари. — Все едно, че си непрекъснато на курорт.
— И въпреки всичко не е като в Америка, нали?
— Майната й на Америка! — викна Лари. — Четири години рискувах главата си за нея и какво получих? Шепа евтини медали! След войната дори работа не ми дадоха.
— Не е вярно — възрази Катерин. — Ти…
— Какво аз?
Тя не искаше да предизвиква свада, особено първата вечер след завръщането му.
— Нищо, любими. Изморен си. Хайде да си легнем по-рано.
— Не искам. — Той отиде до бара и си наля една чаша. — Довечера в бар „Аржентина“ ще има нова програма. Ще бъдат Пол Метаксас и още няколко приятели. Казах му, че и ние ще отидем.
Катерин го погледна.
— Лари — опита тя да говори спокойно. — Лари, не сме се виждали почти цял месец. Все нямаме възможност просто да седнем да си поговорим.
— Не съм виновен — работата ми е такава, трябва да пътувам — отвърна той. — Да не мислиш, че не искам да бъда с теб?
Катерин поклати глава.
— Не знам. Трябва да попитам масичката за спиритични сеанси.
Лари я прегърна и се усмихна невинно, по момчешки.
— По дяволите Метаксас и всички останали! Довечера ще си останем у дома — само двамата. Става ли?
Катерин погледна лицето му, съзнала, че не е била права. Разбира се, не е виновен, че работата му е такава. Естествено е, когато си дойде вкъщи, да иска да се види и с други хора.
— Ще отидем, ако кажеш — реши тя.
— Не — притисна я той. — Ще бъдем само двамата.
Не излязоха от апартамента целия уикенд. Катерин готвеше, любеха се, седяха пред огъня, разговаряха, играха карти, четоха. Тя не би могла да иска нищо повече.
В неделя вечерта след вкусната вечеря, която приготви, си легнаха и отново се любиха. Тя лежеше в леглото и гледаше Лари, който се отправи гол към банята. Мислеше си колко красив е и каква късметлийка е, загдето й принадлежи. Усмивката все още грееше на лицето й, когато Лари се обърна на вратата и небрежно подметна:
— Следващата седмица уреди повече срещи, за да не стоим така само двамата и да се чудим какво да правим.
Влезе в банята. Усмивката замръзна на лицето на Катерин.
А може би бедата започна от Елена — красивата гъркиня, стюардесата. Един горещ летен следобед Катерин отиде на пазар. Лари не беше в града. Тя го очакваше да се върне на следващия ден и реши да го изненада с любимите му ястия. Точно когато си тръгваше от пазара, натоварена с продукти, покрай нея мина такси. На задната седалка беше Лари, обгърнал с ръка момиче в униформа на стюардеса. За миг Катерин зърна засмените им лица, после таксито зави зад ъгъла и изчезна.
Катерин остана като втрещена и чак когато към нея се спуснаха няколко хлапетии, разбра, че безчувствените й пръсти са изпуснали чантите с продукти. Помогнаха й да ги събере и тя се дотътри до дома. Не бе в състояние да мисли. Опитваше се да си втълпи, че мъжът в таксито е бил не Лари, а някой, който прилича на него. Но, честно казано, никой на света не приличаше на Лари. Той беше изключителен — истинско творение на Бога, безценно създание на природата. И изцяло й принадлежеше. На нея, на брюнетката в таксито и още на колко други?
Катерин не легна цялата нощ, чакаше Лари. След като мъжът й не се прибра, разбра, че няма извинение, което да спаси брака им. Лари беше изпечен лъжец и Катерин не можеше да остане и занапред негова съпруга.
Лари се прибра чак на другия ден следобед.
— Здравей — весело викна той, влизайки в апартамента. Остави чантата си и видя лицето й. — Какво е
