Докато се приготвяше за лягане, разказа историята на Лари и отново я побиха тръпки. Лари я прегърна силно, люби я, но тя дълго не можа да заспи.
15.
НОЕЛ И КАТЕРИН
Ако не беше Ноел Паж, Лари Дъглас нямаше да има никакви грижи. Намираше се там, където иска, правеше това, което иска. Изпитваше удоволствие от работата си, от хората, с които се срещаше, от човека, от когото бе нает. Когато нямаше полети, също се чувстваше доволен. Прекарваше по-голямата част от свободното си време с Катерин, но тъй като работата му бе свързана с доста движение, Катерин невинаги знаеше къде ходи и той разполагаше с безброй възможности да излиза сам. Ходеше с граф Папас и с втория пилот Пол Метаксас на разни тържества, повечето от които завършваха с оргии. Гъркините бяха изпълнени със страст и плам. Лари беше открил една нова — Елена, стюардеса при Демирис, и когато имаха престой далече от Атина, двамата спяха в една стая в хотелите. Елена беше красиво, стройно, тъмнооко и ненаситно момиче. Да, като теглеше чертата, Лари Дъглас виждаше, че животът му е чудесен.
Стига да я нямаше оная руса кучка, любовницата на Демирис.
Лари нямаше никаква представа защо го ненавижда, но каквато и да беше причината, това застрашаваше начина му на живот. Опита се да бъде учтив, сдържан, приветлив, но всеки път Ноел Паж успяваше да го направи за смях. Лари знаеше, че може да се обърне към Демирис, ала не си правеше илюзии какво ще стане, ако се стигне до избор между него и Ноел. На два пъти уреди Пол Метаксас да поеме полетите с Ноел, но малко преди самолетът да излети, секретарката на Демирис се обаждаше да му каже, че мистър Демирис държи с нея да лети Лари.
Рано една сутрин в края на ноември беше уведомен, че следобед трябва да откара Ноел Паж до Амстердам. От летището получи информация, че времето в Амстердам е лошо. Започваше да пада мъгла и следобед очакваха лоша видимост. Лари телефонира на секретарката на Демирис, за да й каже, че този ден е изключено да летят до Амстердам. Жената отговори, че ще му се обади по-късно. След петнадесет минути го уведоми, че мис Паж ще бъде на летището с надеждата времето да се е оправило, но сведенията бяха същите.
— Боже Господи! — възкликна Пол Метаксас. — Сигурно й е страшно наложително да отиде в Амстердам.
Но Лари имаше чувството, че въпросът не е в Амстердам. Борбата беше кой от двамата ще се наложи. Не го беше грижа дали Ноел Паж ще се блъсне в някой планински връх — чудо голямо! Нямаше никакво намерение да рискува главата си заради тази тъпачка. Обади се на Демирис, искаше да разговаря лично с него, но той беше в заседание. Бесен, тресна слушалката. Нямаше друг избор, освен да отиде на летището и да се опита да разубеди пасажерката си. Пристигна там в един и половина следобед. До три часа Ноел Паж все още не се беше появила.
— Сигурно се е отказала — рече Метаксас.
Лари обаче се съмняваше. Времето течеше, той ставаше все по-бесен, докато накрая разбра, че тя цели точно това. Тласкаше го да направи нещо прибързано, което да му струва работата. Лари беше в сградата на аерогарата и разговаряше с директора, когато познатият сив ролс-ройс на Демирис пристигна и от него слезе Ноел Паж. Лари излезе да я посрещне.
— Опасявам се, че полетът ще трябва да се отложи, мис Паж — отсече той. — Летището в Амстердам е затворено поради мъгла.
Ноел погледна покрай Лари, сякаш той не съществуваше, и каза на Пол Метаксас:
— Нали самолетът има уреди за автоматично приземяване?
— Да — отвърна смутено Метаксас.
— Наистина съм изненадана, че мистър Демирис е наел страхливец за пилот — тросна се тя. — Ще поговоря с него.
Обърна се и се отправи към самолета. Метаксас погледна след нея и рече:
— Боже Господи! Какво й става? Никога не се е държала така. Съжалявам, Лари.
Лари гледаше Ноел, която пресичаше пистата с развяваща се от вятъра руса коса. Никога в живота си не беше мразил толкова силно никого.
Метаксас го наблюдаваше.
— Ще вървим ли?
— Тръгваме.
Вторият пилот въздъхна дълбоко и многозначително и двамата поеха бавно към самолета.
Ноел Паж седеше в салона за пътниците и спокойно разлистваше модно списание. За миг Лари се втренчи в нея. Беше обхванат от такъв гняв, че се боеше да проговори. Влезе в пилотската кабина и започна проверката на уредите преди полета. След десет минути получи от кулата разрешение за излитане и пое към Амстердам.
Първата половина на полета мина спокойно. Швейцария се простираше под тях, покрита със снежна пелена. Щом стигнаха над Германия, вече се здрачаваше. Лари се свърза с Амстердам, за да провери какво е времето. Отговориха му, че от Северно море нахлува мъгла, която става все по-гъста. Той проклинаше лошия си късмет. Ако вятърът бе сменил посоката и беше издухал мъглата, нямаше да има проблем, но сега Лари трябваше да реши дали да рискува да се приземи слепешката в Амстердам, или да кацне някъде другаде. Изкушаваше се да обсъди въпроса с пътничката си, но си представи презрителното й изражение.
— Извънреден полет сто и девет, моля, съобщете маршрута си.
Обаждаха се от кулата в Мюнхен. Лари трябваше бързо да вземе някакво решение. Все още можеше да се приземи в Брюксел, Кьолн или Люксембург.
Или в Амстердам.
Гласът отново изпращя в говорителите.
— Извънреден полет сто и девет, моля, съобщете маршрута си.
Лари включи микрофона.
— Извънреден полет сто и девет до кулата в Мюнхен. Летим за Амстердам.
Изключи копчето. Усещаше, че Метаксас го гледа.
— Май трябваше да удвоя застраховката си за живот — продума вторият пилот. — Наистина ли мислиш, че ще успеем?
— Да ти кажа ли истината? — с горчивина отвърна Лари. — Изобщо не ми пука!
— Страхотно! Попаднал съм в самолет с двама побъркани маниаци! — простена Метаксас.
Един час Лари беше изцяло погълнат от управлението на самолета, слушаше без коментар честите съобщения за времето. Все още се надяваше, че вятърът ще мени посоката си, но на тридесет минути път от Амстердам положението оставаше без промяна. Гъста мъгла. Летището беше затворено освен за извънредни случаи. Лари се свърза е диспечерската кула.
— Извънреден полет сто и девет до кулата в Амстердам. Приближаваме летището на седемдесет и пет мили източно от Кьолн. Разчетено време на пристигане — деветнадесет нула нула.
Почти веднага по радиото изпращя отговорът:
— Кулата в Амстердам до извънреден полет сто и девет. Летището е затворено. Предлагаме да се върнете в Кьолн или да кацнете в Брюксел.
Лари каза в микрофона:
— Извънреден полет сто и девет до кулата в Амстердам. Отговорът е отрицателен. Имаме извънредни обстоятелства.
Метаксас се обърна и го зяпна изненадан. По говорителя прозвуча нов глас.
— Извънреден полет сто и девет, тук е ръководителят на движението на Летище Амстердам. Поради мъглата сме затворени. Видимостта е нула. Повтарям — видимост нула. Какви са извънредните обстоятелства?
— Свършваме горивото — отговори Лари. — Имаме точно колкото да кацнем в Амстердам.
Метаксас насочи очи към уредите за отчитане на горивото — резервоарите бяха пълни до
