Тя понечи да отговори, но безпомощно млъкна. О, Господи, откъде да започне?
— Имам нужда от помощ — рече най-после.
Гласът й беше сух и дрезгав, мъчеше я жажда.
Лекарят се облегна, без да сваля очи от нея.
— На колко години сте?
— На двадесет и осем.
Катерин наблюдаваше израза му. Никодес се опита да скрие учудването си, но тя го забеляза и кой знае защо, й стана приятно.
— Американка ли сте?
— Да.
— В Атина ли живеете?
Тя кимна.
— От колко време живеете тук?
— От хиляда години. Дойдохме още преди пелопонеските войни.
Лекарят се усмихна.
— И аз понякога имам същото чувство.
Предложи й цигара. Тя посегна да я поеме, като се мъчеше да овладее разтрепераните си пръсти. Дори и да го забеляза, доктор Никодес не каза нищо. Подаде й огънче.
— От каква помощ имате нужда, мисис Дъглас?
Катерин го погледна безпомощно.
— Не знам — прошепна тя. — Не знам.
— Чувствате ли се болна?
— Аз съм болна. Мисля, че съм много болна. Станала съм толкова грозна. — Уж не плачеше, а усещаше сълзите, които се търкаляха по бузите й.
— Пиете ли, мисис Дъглас? — внимателно я попита лекарят.
Катерин го изгледа паникьосана, чувстваше се хваната натясно, нападната.
— Понякога.
— Колко?
Тя пое дълбоко дъх.
— Немного. Зависи.
— Днес пили ли сте?
— Не.
Лекарят я разглеждаше.
— Знаете ли, съвсем не сте грозна — внимателно каза той. — Напълнели сте, подпухнали сте и не сте полагали грижи за кожата и за косата си. Под тази фасада се крие много привлекателна млада жена.
Катерин избухна в сълзи и той я остави да се наплаче. През разтърсващите я ридания тя смътно дочу, че уредбата на бюрото му иззвъня няколко пъти, но лекарят не й обърна внимание. Най-после Катерин се успокои. Извади кърпичка и издуха носа си.
— Съжалявам — извини се тя. — Можете ли да ми помогнете?
— Зависи само от вас — отвърна доктор Никодес. — Все още не знаем истинския ви проблем.
— Погледнете ме — рече му Катерин.
Той поклати глава.
— Това не е проблем, мисис Дъглас, това е симптом. Извинете, че ще бъда откровен, но ако искате да ви помогна, трябва да бъдем съвсем честни един към друг. Когато една привлекателна млада жена се изостави като вас, сигурно има много сериозни основания. Съпругът ви жив ли е?
— През отпуските и уикендите.
Той я изучаваше.
— Живеете ли с него?
— Когато си е у дома.
— Какво работи?
— Той е личният пилот на Константин Демирис. — Видя реакцията му, но не можеше да каже дали е предизвикана от името на Демирис, или лекарят знае нещо за Лари. — Чували ли сте за моя съпруг?
— Не. — Може би лъжеше. — Обичате ли съпруга си, мисис Дъглас?
Тя понечи да отговори, но размисли. Разбираше, че това, което ще каже, е много важно не само за лекаря, а и за самата нея. Да, обичаше съпруга си. Да, мразеше го. Да, понякога изпитваше такъв гняв към него, че й идеше да го убие. Да, понякога я обземаше такава нежност, че с радост бе готова да умре за него. И с какви думи да го опише? Може би това беше любовта.
— Да — промълви Катерин.
— Той обича ли ви?
Катерин се замисли за другите жени в живота на Лари, за изневерите му, за ужасната непозната, която беше видяла миналата вечер в огледалото, и не можа да упрекне Лари, че не я желае. Но кой бе в състояние да посочи първопричината? Дали жената в огледалото беше в дъното на изневярата, или неговата изневяра беше създала жената в огледалото? Усети, че бузите й отново са мокри от сълзи.
Безпомощно поклати глава.
— Не знам.
— Някога имали ли сте проблеми с нервите?
Сега Катерин го гледаше предпазливо.
— Не. Според вас трябва ли да имам?
Лекарят не се усмихна. Говореше бавно, внимателно подбираше думите.
— Човешката психика е твърде крехка, мисис Дъглас. Издържа на болка до определен момент и щом болката стане непоносима, тя търси изход в скритите бездни на съзнанието, които все още изследваме. Вашите нерви са прекалено обтегнати. Постъпвате добре, че търсите помощ.
— Знам, че съм малко нервна — започна да се оправдава Катерин. — Затова пия. Да се отпусна.
— Не — рече без заобикалки лекарят. — Пиете, за да избягате. — Никодес стана и се приближи до нея. — Можем да направи много, за да ви помогнем. Имам предвид ние двамата с вас. Няма да бъде лесно.
— Какво трябва да сторя?
— Като начало ще ви изпратя в една клиника за пълни изследвания. Смятам, че няма да намерят нещо, което да не е в ред. Второ, трябва да спрете да пиете. Тогава ще ви подложа на диета. Съгласна ли сте с всичко дотук?
Катерин се поколеба, после кимна.
— Ще се запишете в гимнастически салон, за да възвърнете формата си. Имам много добър физиотерапевт, който ще ви прави масажи. Един път седмично ще ходите на козметик. Всичко това изисква време, мисис Дъглас. Не сте стигнали до това състояние за една нощ и няма да се оправите за една нощ. — Той окуражаващо й се усмихна. — Но ви обещавам, че след няколко месеца, дори след няколко седмици ще изглеждате и ще се чувствате като друга жена. Когато се погледнете в огледалото, ще бъдете горда, а съпругът ви ще ви намери отново за привлекателна.
Катерин го гледаше внимателно, на сърцето й олекна. Сякаш от плещите й падна непоносим товар и отново й даваха възможност да живее.
— Трябва да сте наясно, че аз мога само да ви предложа тази програма — продължи лекарят, — но вие сте тази, която ще я изпълни.
— Ще го направя — трескаво изрече Катерин. — Обещавам.
— Най-трудно ще бъде да престанете с пиенето.
— Не, няма да е трудно.
Докато го казваше, Катерин разбра, че това е истината. Лекарят беше прав — тя пиеше, за да избяга. Но сега вече имаше цел, знаеше към какво се стреми. Стремеше се отново да спечели Лари.
— Вече никога няма да пийна и капка — отсече тя.
Лекарят видя изражението й и доволен кимна.
— Вярвам ви, мисис Дъглас.
