— Лари…
— Няма какво да обсъждаме.
Тя влезе в спалнята, мъчеше се да се овладее.
— Но, но… трябва да поговорим за много неща. Днес бях на лекар и той ми каза, че ще се оправя. — Думите й се изливаха като порой. — Ще спра да пия и…
— Кати, всичко е свършено. Искам развод.
Думите му й подействаха така, сякаш някой я бе цапардосал в стомаха. Стоеше и стискаше силно зъби, за да не избълва жлъчката, надигаща се към гърлото й.
— Лари — бавно промълви тя, за да не трепери гласът й. — Не те обвинявам за това, което изпитваш. И аз съм виновна, може би повече от теб, но всичко ще се промени. Ще се променя, наистина. — Катерин умоляващо протегна ръка. — Моля те само да ми дадеш възможност.
Лари я погледна в лицето — очите му бяха студени и презрителни.
— Влюбен съм в друга. От теб искам само да ми дадеш развод.
Катерин дълго стоя така, после се обърна, върна се в дневната и седна на дивана. Докато той събираше багажа си, тя разглеждаше гръцко модно списание. Чу гласа му:
— Моят адвокат ще се свърже с теб.
После вратата се трясна.
Седеше и внимателно разгръщаше страниците. Когато свърши, грижливо сложи списанието в средата на масата, отиде в банята, отвори аптечката, извади един бръснач и си преряза вените.
19.
НОЕЛ И КАТЕРИН
Призраци в бяло плаваха около нея, отдалечаваха се с тих шепот на език, който Катерин не разбираше, но затова пък разбираше, че е в ада и трябва да си плати за греховете. Бяха я вързали за леглото, това вероятно влизаше в наказанието, но тя пак беше доволна, защото усещаше как Земята се върти във Вселената и се страхуваше да не би без връзките да падне от планетата. Най-сатанинското беше, че всичките й нерви бяха извадени от тялото й. Катерин усещаше хилядократно по-силно всичко и вече не издържаше. От тялото й се разнасяха ужасяващи непознати шумове. Тя чуваше кръвта си, която течеше във вените като бучаща червена река. Чуваше ударите на сърцето си, като че ли великани биеха огромен барабан. Нямаше клепачи, бяла светлина струеше в мозъка й, заслепявайки я с яростта си. Всички мускули на тялото й потрепваха неспокойно като кълбо змии под кожата й, готови да нападнат.
Пет дни, след като я бяха докарали в болница „Евангелисмос“, Катерин отвори очи и видя, че се намира в малка бяла болнична стая. Сестра в колосана бяла престилка оправяше леглото й, а доктор Никодес беше допрял стетоскоп до гърдите й.
— Хей, студенее — отпаднало запротестира тя.
Той я погледна и рече:
— Я виж кой се е събудил!
Катерин бавно огледа стаята. Светлината изглеждаше нормална, тя вече не чуваше бученето на кръвта си, нито биенето на сърцето и агонията на тялото си.
— Мислех, че съм в ада. — Гласът й беше като шепот.
— Наистина бяхте.
Тя погледна китките на ръцете си. Кой знае защо бяха превързани.
— Откога съм тук?
— От пет дни.
Изведнъж си спомни защо е превързана.
— Май направих глупост.
— Да.
Катерин затвори очи и промълви:
— Съжалявам.
Когато отново ги отвори, беше вечер. Бил Фрейзър седеше на стол до леглото й и я гледаше. На нощното шкафче имаше цветя и бонбони.
— Здравей — бодро рече той. — Изглеждаш много по-добре.
— По-добре от кога? — вяло попита тя.
Той хвана ръката й.
— Наистина ме изплаши, Катерин.
— Толкова съжалявам, Бил.
Усети, че се задавя, и се изплаши, че ще заплаче.
— Донесох ти цветя и бонбони. Когато се почувстваш по-силна, ще ти донеса и книги.
Тя гледаше милото му силно лице и си мислеше: „Защо не обичам него? Защо съм влюбена в мъжа, когото мразя? Защо Бог трябваше да се превърне в палячо?“
— Как попаднах тук? — попита Катерин.
— С линейка.
— Кой ме намери?
Фрейзър помълча.
— Аз. Няколко пъти се опитвах да ти се обадя, не отговаряше, разтревожих се и разбих вратата.
— Май трябва да съм ти благодарна, но да ти кажа честно, още не съм убедена в това.
— Искаш ли да поговорим за случилото се?
Катерин поклати глава и от движението главата й започна да пулсира.
— Не — прошепна тя с тих глас.
Фрейзър кимна.
— Утре трябва да замина. Ще се обаждам.
Катерин усети нежна целувка на челото си и притвори очи, за да не вижда нищо. Когато отново ги отвори, бе полунощ и тя беше сама.
Рано на другата сутрин Лари дойде да я види. Катерин го наблюдаваше как влиза в стаята и сяда на стола до леглото й. Очакваше, че ще е измъчен и нещастен, но той изглеждаше прекрасно — слаб, загорял и спокоен. Катерин ужасно съжаляваше, че не е успяла да среше косата си и да си сложи червило.
— Как си, Кати? — попита я Лари.
— Страхотно. Самоубийството винаги ми се отразява добре.
— Страхуваха се, че няма да оживееш.
— Съжалявам, че съм те разочаровала.
— Това, което казваш, е много мило.
— Но е истина, нали, Лари? Щеше да се отървеш от мен.
— За Бога, не искам да се отърва от теб по този начин, Катерин. Искам само развод.
Тя гледаше този загорял красив мъж, за когото се беше омъжила — сега лицето му бе малко по- посърнало, устата му — малко по-сурова, момчешкото му очарование се беше поизтъркало. За какво толкова се измъчваше тя? За седемте години мечти? Беше му се отдала с толкова любов и надежди, че не можеше да понесе мисълта да се откаже от тях, да признае, че е направила грешка, превърнала живота й в безплодна пустиня. Спомни си Бил Фрейзър, общите им познати във Вашингтон, приятно прекараното време с него. Не можеше да си спомни кога за последен път се е смяла или дори усмихвала. Но всичко това всъщност беше без значение. В крайна сметка не пускаше Лари, защото все още го обичаше. Той чакаше отговора й.
— Не — каза Катерин. — Никога няма да ти дам развод.
Същата вечер Лари се срещна с Ноел в запустелия манастир Кайсариани в планината и й предаде разговора си с Катерин.
Ноел го изслуша съсредоточено и попита:
— Смяташ ли, че ще промени решението си?
