истината. Едва след няколко вечери, когато се любеше с Ноел, изпита леко подозрение.
— Фантастична си — каза той. — Не познавам друга като теб.
— Давам ли ти всичко, което искаш? — попита го тя.
— Да — простена той. — О, Боже, да.
Ноел прекъсна това, което правеше.
— Тогава да не си посмял да спиш с друга жена — тихо рече тя. — Следващия път ще я убия.
Лари си спомни думите й: „Ти ми принадлежиш.“ Внезапно те придобиха нов, зловещ смисъл. За първи път му се стори, че това не е някаква временна връзка, от която ще се измъкне, когато си поиска. Усети студената, смъртоносна недостижима същина на Ноел Паж и потръпна от страх. Пет-шест пъти през нощта понечи да заговори за Елена, но се отказваше, боеше се да разбере истината, боеше се да я назове с думи, сякаш думите бяха по-силни от самото деяние. Щом Ноел беше способна на това…
На другата сутрин Лари се взираше в нея, търсеше признаци на жестокост и садизъм, но виждаше само една любяща, красива жена, която му разказваше забавни анекдоти, предугаждаше всяко негово желание и го изпълняваше. „Сигурно не съм прав“ — мислеше той. Но вече внимаваше да не се среща с други момичета, а след броени седмици изгуби всякакво желание за това, беше изцяло завладян от Ноел.
Още от началото тя го предупреди, че най-важното е да пазят връзката си в тайна от Константин Демирис.
— Не бива да съществува и най-малкото подозрение за нас двамата — каза му.
— Да наема ли апартамент? — предложи Лари. — Някъде, където ще…
Ноел поклати глава.
— Не и в Атина. Все някой ще ме познае. Чакай да помисля.
След два дни Демирис извика Лари. Той беше неспокоен — питаше се дали гръцкият магнат не е дочул нещо за него и Ноел, но Демирис го поздрави приветливо и започна да обсъжда новия самолет, който смяташе да купи.
— Това е преустроен бомбардировач „Мичъл“ — обясни му гъркът. — Искам да го видите.
Лицето на Лари светна.
— Страхотен е! С това тегло и размери е най-добрата машина.
— Колко пътници може да вози?
Лари се позамисли.
— Девет души при луксозни условия плюс пилот, щурман и борден инженер. Развива скорост до четиристотин и осемдесет мили в час.
— Струва ми се интересно. Бихте ли проучили въпроса и после да ми докладвате?
— Ще го сторя час по-скоро — засмя се Лари.
Демирис се изправи.
— Между другото, Дъглас, утре трябва да пътувате до Берлин с мис Паж.
— Да, сър — отвърна Лари и невинно попита: — Каза ли ви мис Паж, че се разбираме по-добре?
Демирис го погледна озадачен.
— Не. Всъщност тази сутрин ми се оплака от вашата дързост.
Лари го зяпна изненадан, но постепенно разбра за какво става дума и бързо замаза положението.
— Старая се, мистър Демирис — искрено рече той. — Ще бъда по-внимателен.
Демирис кимна.
— Постарайте се. Вие сте най-добрият пилот, който съм имал, Дъглас. Ще бъде жалко да…
Той не довърши, но мисълта му беше ясна.
Докато се прибираше, Лари се ругаеше, че е кръгъл глупак. Не биваше да забравя, че вече се състезава в по-висока категория. Ноел беше достатъчно умна и разбираше, че една внезапна промяна на отношението й към Лари би предизвикала подозрението на Демирис. Досегашните отношения между двамата бяха чудесно прикритие на връзката им. Демирис се опитваше да ги сближи. При тази мисъл Лари се изсмя на глас. Беше му приятно, че притежава нещо, което един от най-могъщите мъже в света смяташе единствено за свое.
По време на полета до Берлин предаде управлението на Пол Метаксас и му каза, че отива да поговори с Ноел Паж.
— Не се ли страхуваш, че ще ти откъсне главата? — попита Метаксас.
Лари се поколеба, изкушавайки се да се похвали, но се овладя.
— Голяма кучка е, ала ако не намеря начин да я предразположа, току-виж съм останал без работа.
— Желая ти успех — трезво рече Метаксас.
— Благодаря.
Лари внимателно затвори вратата на пилотската кабина и отиде в салона при Ноел. Двете стюардеса бяха в задната част на самолета. Лари понечи да седне срещу Ноел.
— Внимавай — тихо го предупреди тя. — Всички, които работят за Константин, му докладват.
Лари погледна стюардесата и се сети за Елена.
— Намерих местенце за нас — каза Ноел.
В гласа й се усещаха удоволствие и възбуда.
— Апартамент ли?
— Къща. Знаеш ли къде се намира Рафина?
Лари поклати глава.
— Това е малко селце на морския бряг, на сто километра северно от Атина. Там имаме усамотена вила.
Той кимна.
— На чие име я нае?
— Купих я — отвърна Ноел. — Чрез подставено лице.
Лари се запита как ли се чувства човек, който може да си позволи да купи вила, в която от време на време да прави любов.
— Страхотно! Нямам търпение да я видя — рече той.
Ноел го изгледа.
— Ще имаш ли проблеми да се измъкваш от Катерин?
Лари я погледна изненадан. За пръв път споменаваше жена му. Той естествено не криеше, че е женен, но изпита странно чувство, щом чу името на Катерин от устата на Ноел. Очевидно беше потърсила информация. Вече я познаваше достатъчно и беше уверен, че сведенията са били много подробни. Ноел очакваше отговора му.
— Не — отвърна Лари. — Връщам се и излизам, когато поискам.
Доволна, Ноел кимна.
— Добре. Константин заминава по работа в Дубровник. Казах му, че не мога да пътувам с него. Ще прекараме десет чудесни дни. А сега по-добре тръгвай.
Лари се върна в пилотската кабина.
— Как мина? — попита Метаксас. — По-мила ли е вече?
— Не бих казал — внимателно отвърна Лари. — Иска се повече време.
Имаше ситроен, но по настояване на Ноел нае автомобил от малка агенция в Атина. Беше заминала сама за Рафина и Лари трябваше да я последва. Пътуването беше приятно — прашното шосе се виеше високо над морето. След два часа и половина пристигна в малко очарователно селце, сгушено до брега. Ноел внимателно му беше обяснила пътя, за да не спира и да не разпитва селяните. След селото той зави наляво по тесен черен път, който водеше към морето. Имаше няколко вили, скрити зад високи каменни огради. На края на пътя, на скалист нос, издигащ се над водата, се виждаше голяма луксозна вила.
Лари позвъни на външната врата. След миг електрическата порта се отвори. Той вкара колата и портата се затвори след него. Озова се в голям двор с шадраван по средата. Покрай зидовете растяха какви ли не цветя. Самата къща беше в типичен средиземноморски стил — приличаше на непревземаема крепост. Вратата се отвори и се появи Ноел, облечена в бяла памучна рокля. Двамата стояха усмихнати и изведнъж тя се намери в прегръдките му.
— Ела да видиш новия си дом — нетърпеливо рече Ноел и го въведе вътре.
Къщата беше като пещера — огромни просторни стаи с високи сводести тавани. На долния етаж имаше
