През два стола седеше Уилям Фрейзър — съветник на президента на Съединените щати. Мястото до Фрейзър се пазеше и в залата мълниеносно плъзна слух, че ще се появи Константин Демирис.
Накъдето и да погледнеха, зяпачите виждаха познати лица — политик, певец, известен скулптор, прочут писател. Но въпреки че сред публиката имаше знаменитости, вниманието беше насочено напред.
В единия край на подсъдимата скамейка седеше Ноел Паж. Беше изумително красива, медената й кожа беше по-бледа от обичайното, бе облечена, сякаш току-що излизаше от салон на Шанел. В нея имаше нещо царствено, аристократично, засилващо драматизма на онова, което я бе сполетяло, и изострящо възбудата и кръвожадността на зрителите.
Един американски седмичник писа: „Вълнението, което струеше към Ноел Паж от тълпата, дошла на процеса й, беше толкова силно, че сякаш присъстваше физически в залата. Не че хората изпитваха симпатия или враждебност, те просто чакаха. Съдената за убийство беше супержена, богиня на златен пиедестал, извисил се над тях. Те бяха дошли да видят своя идол смъкнат до тяхното равнище и унищожен. В залата витаеха същите чувства, изпълвали сърцата на простолюдието, стекло се да види как Мария- Антоанета поема в двуколката към своята гибел.“
Ноел Паж не беше единственото действащо лице. В другия край на подсъдимата скамейка седеше Лари Дъглас, обзет от стаен гняв. Красивото му лице беше бледо, той беше отслабнал, но това само подчертаваше изваяните му черти и много от присъстващите жени копнееха да го прегърнат и някак да го утешат.
След като го арестуваха, Лари получи стотици писма от жени от цял свят, много подаръци и предложения за женитба.
Третата звезда беше Наполеон Котас. В Гърция той бе не по-малко известен от Ноел Паж. Беше признат за един от най-големите адвокати криминалисти в света. Клиентелата му обхващаше от глава на правителството, хванат да бърка в държавната хазна, до убиец, заловен от полицията на местопрестъплението, и той никога не бе губил важно дело. Слаб и изпит, Котас седеше в залата и наблюдаваше зрителите с големи, тъжни, кръвясали очи, изпъкващи на съсипаното му лице. В съда говореше бавно и колебливо, изразявайки се с големи затруднения. Понякога толкова се мъчеше да намери думата, че някой от съдебните заседатели услужливо му я подсказваше и тогава върху лицето на адвоката се изписваха такова облекчение и неизразима благодарност, че всички съдебни заседатели изпитваха прилив на симпатия към него. Извън съдебната зала той говореше ясно и хапливо, със съвършено владеене на езика и синтаксиса. Знаеше седем езика и ако му позволяваше голямата заетост, четеше лекции пред юристи по целия свят.
Недалеч от Котас на масата на адвокатите седеше Фредерик Ставрос — защитник на Лари Дъглас. Специалистите бяха единодушни, че Ставрос може би е достатъчно компетентен да води обикновени дела, но в дадения случай е напълно безпомощен.
Във вестниците и в съзнанието на масите Ноел Паж и Лари Дъглас вече бяха осъдени като виновни. Никой нито за миг не се съмняваше в тяхната вина. Професионалните комарджии залагаха тридесет срещу едно, че обвиняемите ще бъдат съдени. Това внасяше допълнителна възбуда — да видят как най-големият адвокат криминалист в Европа ще извърши своето вълшебство при такива изключително неблагоприятни обстоятелства.
Новината, че Котас ще защитава Ноел Паж — жената, която бе изменила на Константин Демирис и го бе направила за смях пред всички, — предизвика фурор. Котас беше могъщ, но Константин Демирис беше стократно по-могъщ и никой не можеше да си представи какво е накарало адвоката да застане срещу Демирис. Истината беше много по-интересна от невероятните слухове, които се носеха.
Адвокатът беше поел защитата на Ноел Паж по лична молба на Демирис.
Три месеца преди началото на процеса в килията на Ноел в затвора на улица „Свети Никодемос“ влезе надзирателят и й каза, че Константин Демирис е поискал разрешение за свиждане. Ноел се питаше кога ли ще получи вест от него. Не й се беше обаждал от арестуването й. Мълчанието му не вещаеше добро.
Беше живяла достатъчно дълго с Демирис и знаеше колко е себичен, знаеше, че няма да се спре пред нищо, за да отмъсти и за най-малката обида. Беше го унизила както никой дотогава, а той беше достатъчно могъщ, за да получи ужасно възмездие. Само не се знаеше какво ще предприеме. Ноел беше сигурна, че е под достойнството му да подкупва съдебните заседатели или съдиите. Щеше да се задоволи единствено с някакъв сложен план за отмъщение. Нощи наред Ноел лежеше будна в килията си, поставяше се на мястото на Демирис, отхвърляше стратегиите една след друга, търсеше безукорен план, точно както би постъпил той. Сякаш играеше наум шах с Демирис, в който двамата с Лари бяха пионките, а залог бе животът им.
Може би Демирис искаше да премахне и двамата, ала Ноел познаваше по-добре от всеки друг коварството му и смяташе, че е възможно да унищожи само единия от тях, за да накара другия да живее в мъки. Ако уредеше да бъдат екзекутирани, щеше да получи възмездието си, но прекалено бързо — нямаше да може да му се наслади. Ноел внимателно обмисляше всяка възможност, всеки вариант на играта. Константин Демирис би могъл да организира нещата така, че Лари да умре, а тя да остане да живее — в затвора или под неговия контрол, това щеше да е най-сигурният начин да удължи безкрайно отмъщението си. Първо Ноел щеше да изживее скръбта от загубата на любимия човек, после — да понася всички изтънчени мъчения, които Демирис ще й измисли. Част от удоволствието той щеше да изпита, като я предупреди за това и тя изпие до дъно чашата на отчаянието.
Затова Ноел не беше изненадана, когато надзирателят влезе в килията да я предупреди, че Константин Демирис иска свиждане.
Беше първа. Въведоха я в кабинета на директора и тактично я оставиха, с чантичката с гримове, донесена от прислужницата й, за да се подготви за свиждането с Демирис.
Ноел не обърна внимание на козметиката, гребените и четките върху масата и се приближи до прозореца. За пръв път от три месеца можеше да погледа света навън, ако не се броят миговете, когато я заведоха от затвора в съда, за да прочетат обвинението срещу нея. Откараха я в затворническа камионетка с решетки, свалиха я в мазето, откъдето заедно с надзирателите тя се качи с тесния асансьор до коридора на втория етаж. След предварителното следствие я върнаха в затвора до началото на процеса.
Сега Ноел се взираше навън към движението по улица „Университетска“, където мъже, жени и деца бързаха към домовете и семействата си. За пръв път в живота си изпита страх. Не хранеше илюзии, че ще бъде оправдана. Четеше вестниците и разбираше, че процесът няма да е обикновен. Щеше да е кървава баня, в която двамата с Лари щяха да бъдат пожертвани, за да бъде успокоена съвестта на възмутената общественост. Гърците я мразеха, защото тя се беше подиграла със светостта на брака, завиждаха й, защото беше млада, красива и богата, презираха я, защото усещаха безразличието й към техните чувства.
В миналото се бе отнасяла безгрижно към живота, неразумно бе пиляла времето, сякаш то нямаше край, ала сега нещо у нея се беше променило. Пред заплахата да умре Ноел за пръв път разбра колко много й се искаше да живее. Страхът й набъбваше като скоротечен рак и ако можеше, тя беше готова да направи компромис, за да запази живота си, макар да разбираше, че Демирис ще намери начин да го превърне в ад. Щеше да мисли за това, когато му дойдеше времето. Тогава щеше да намери начин да го надхитри.
Но сега имаше нужда от помощта му, за да остане жива. Имаше само едно предимство. Винаги беше приемала мисълта за смъртта безгрижно, така че Демирис нямаше представа колко много означаваше животът за нея сега. Ако разбереше, сто на сто щеше да я остави да умре. Ноел отново се запита какви ли мрежи е изплел около нея през последните няколко месеца, но чу, че вратата на кабинета се отваря, обърна се и видя Константин Демирис, застанал на прага. Погледна го стъписано и си даде сметка, че вече няма от какво да се страхува.
Само за няколко месеца Константин Демирис беше остарял с десет години. Изглеждаше измъчен и изпит, дрехите му висяха. Но вниманието й бе привлечено от очите му — очите на душа, минала през ада. Нямаше и следа от мощта, която се излъчваше от него, от енергичната му непреодолима жизненост. Сякаш беше угасена някаква лампа, от която беше останало бледо сияние след някогашния ослепителен блясък. Той стоеше и се взираше в нея, а очите му бяха изпълнени с болка.
За части от секундата Ноел се запита дали това не е някакъв номер, част от плана му, но никой на света не би могъл да бъде толкова добър артист. Ноел наруши дългото мълчание.