— Извинявай, Коста — промълви тя.

Демирис бавно кимна, сякаш това му струваше голямо усилие.

— Исках да те убия — уморено проговори той със старчески глас. — Бях пресметнал всичко.

— Защо не го направи?

— Защото ти ме уби преди това. Никога досега не съм имал нужда от никого. Мисля, не съм и страдал истински — отвърна тихо той.

— Коста…

— Не. Остави ме да довърша. Аз не съм човек, който прощава. Ако можех да живея без теб, щях да го направя. Но не мога. Не издържам повече. Искам да се върнеш при мен, Ноел.

Тя се бореше да не издаде чувствата си.

— Това вече не зависи от мен.

— Ако можех да те освободя, би ли се върнала при мен? Завинаги?

Завинаги. През съзнанието на Ноел в миг преминаха хиляди образи. Никога вече нямаше да види Лари, никога нямаше да го докосне, да го прегърне. А докато беше жива, винаги щеше да има някаква възможност. Ноел погледна Демирис.

— Да, Коста.

Демирис не откъсваше очи от нея, по лицето му се разля вълнение. Проговори с дрезгав глас:

— Благодаря ти. Ще забравим миналото. То вече не може да се промени. — Оживено добави: — Интересува ме бъдещето. Ще ти намеря адвокат.

— Кой?

— Наполеон Котас.

И в този миг Ноел разбра, че наистина е спечелила партията.

Шах. Мат.

Наполеон Котас седеше на дългата дървена маса за адвокатите и си мислеше за предстоящата битка.

Предпочиташе делото да се гледа в Янина, не в Атина, но бе невъзможно, тъй като според гръцките закони делото не можеше да се гледа в окръга, където е извършено престъплението. Котас изобщо не се съмняваше във вината на Ноел Паж, но това не беше важно за него, защото като всички адвокати, защитаващи криминални престъпници, смяташе вината или невинността на клиента за несъществени. Всеки имаше право на справедлив съд.

Но предстоящият процес беше нещо съвсем различно. За пръв път в професионалната си практика Наполеон Котас си беше позволил да се ангажира емоционално с клиент — беше влюбен в Ноел Паж. Срещна се с обвиняемата по молба на Константин Демирис и въпреки че имаше представа за нея, беше съвсем неподготвен за действителността. Тя го прие като гост. Не прояви нито безпокойство, нито страх. В началото Котас отсъди, че Ноел не си дава сметка в каква безизходица е. Но се оказа точно обратното. Беше най-умната и очарователна жена, която беше срещал, и определено най-красивата. Външността му лъжеше, но адвокатът беше познавач на жените и можеше да оцени изключителните качества на клиентката си. За него беше радост просто да седи и да разговаря с нея. Приказваха за право, за престъпления, за история и тя непрекъснато го смайваше. Котас напълно оценяваше връзката й с мъж като Константин Демирис, ала отношенията й с Лари го озадачаваха. Чувстваше, че Ноел стои много над Дъглас, но предполагаше, че някаква необяснима химична реакция кара хората да се влюбват в най-невероятни партньори. Блестящи учени се женеха за празноглави блондинки, големи писатели — за глупави актриси, умни държавници — за уличници.

Котас си спомни срещата с Демирис. Двамата се познаваха, но юридическата фирма на Котас никога не беше работила за Демирис. Той покани адвоката в дома си във Варкиза. Започна разговора без заобикалки:

— Сигурно знаете, че процесът ме интересува много. Мис Паж е единствената жена, която съм обичал истински в целия си живот.

Говориха шест часа, обсъждаха всички страни на делото, всяка възможна стратегия. Решиха: Ноел трябва да твърди, че е невинна. Наполеон Котас щеше да получи два пъти по-голям хонорар, а фирмата му ставаше главен юридически съветник на обширната империя на Демирис — завидно положение, което щеше да носи милиони печалба.

— Не ме интересува как ще го направите — ожесточено завърши Демирис. — Само внимавайте нещо да не се обърка.

Котас прие сделката. После по ирония на съдбата се влюби в Ноел Паж. Беше ерген, въпреки че имаше много любовници, и сега, когато намери единствената жена, за която би искал да се ожени, тя беше недостижима. Погледна Ноел на подсъдимата скамейка — беше красива и спокойна. Носеше обикновен черен вълнен костюм и проста бяла блуза с висока яка, приличаше на принцеса от приказките.

Тя се обърна, видя, че Котас я гледа, и топло му се усмихна. Той й отвърна, но съзнанието му вече беше заето с трудната задача, която му предстоеше. Разсилният призоваваше за тишина — влизаше съдът.

Зрителите се изправиха, влязоха двамата съдии в цивилни костюми и заеха местата си. Председателят на съда ги последва и зае централното място.

Процесът започна.

Прокурорът Петрос Демонидес неспокойно се изправи, за да прочете пред съда обвинението. Беше опитен и способен прокурор, но и друг път — всъщност много пъти — беше заставал срещу Наполеон Котас и резултатът винаги беше един и същ. Старият проклетник беше непобедим. Почти всички адвокати притискаха до стената свидетелите на другата страна, докато Котас ги глезеше — отрупваше ги с внимание и преди да свърши с въпросите към тях, те си противоречаха във всичко в стремежа си да му помогнат. Той имаше дарбата да превръща сигурните доказателства в предположения, а предположенията — в измислици. Притежаваше най-блестящия юридически ум и най-добрите познания за юриспруденцията, които Демонидес беше срещал, но силата му не беше в това. Силата му беше в познаването на хората. Веднъж един репортер го бе попитал как е научил толкова много за човешката природа.

— Не знам абсолютно нищо за човешката природа — бе отговорил Котас. — Аз просто познавам хората.

Това негово изказване се цитираше често. Отгоре на всичко този процес беше като по поръчка за Котас — блясък, страст и убийство. Демонидес беше уверен в едно — Наполеон Котас нямаше да се спре пред нищо, за да спечели делото. Но той също нямаше да отстъпи. Разполагаше с убедителни доказателства срещу подсъдимите и дори Котас да омагьосваше съдебните заседатели, та те да пренебрегнат доказателствата, нямаше как да повлияе на тримата съдии. И така с решителност, примесена със — страх, прокурорът започна речта си.

Вещо, с размах изложи обвинението срещу двамата подсъдими. По закон председателят на десетимата съдебни заседатели беше юрист, затова Демонидес се обръщаше към него по правната същност на въпроса, а към останалите — по общите моменти.

— До края на процеса ще докажем, че обвиняемите са замисляли да убият предумишлено Катерин Дъглас, защото е пречела на плановете им. Нейната единствена вина е, че е обичала своя съпруг, и за това е била убита. Двамата подсъдими са се намирали на местопрестъплението. Те единствени са имали подбудите и възможността да го направят. Ще докажем безспорно…

Демонидес говори кратко и по същество. След него беше ред на адвоката на подсъдимите.

Зрителите в залата наблюдаваха как Наполеон Котас непохватно събира материалите си и се подготвя за встъпителното си слово. Бавно и колебливо се приближи към ложата на съдебните заседатели, сякаш изпълнен със страхопочитание пред всичко наоколо.

Докато го наблюдаваше, Уилям Фрейзър не можеше да не се възхити от ловкостта му. Ако не беше прекарал една вечер в английското посолство заедно с Котас, също щеше да се заблуди от държането му. Видя как съдебните заседатели услужливо се навеждат напред, за да чуят думите, които тихо се отронваха от устата на Наполеон Котас.

— Тази жена не е съдена за убийство — обърна се адвокатът към съдебните заседатели. — Убийство не е имало. Ако е било извършено убийство, сигурен съм, че блестящият ми колега, обвинителят, щеше да бъде

Вы читаете Отвъд полунощ
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату