— Мирише много вкусно.
— О, това е само ордьовърът. Ще ви направя едно известно баско ястие.
„Не каза
Хайме изряза на ивици едно пиле, посипа го със сол и пипер и го запържи в горещо олио, докато в отделен тиган започна да готви лук, чесън и домати.
— Ще ги оставим да врат на слаб огън за половин час.
Феликс бе намерил бутилка червено вино. Той подаде чашите.
— Червеното вино от Ла Риоха. Ще го харесате. — Предложи чаша на Меган. — Сестро?
Меган бе вкусвала вино за последен път при причастие.
— Благодаря — каза тя.
Бавно поднесе чашата към устните си и отпи една глътка. Беше чудесно. Отпи още една глътка и усети топлината да се разлива по тялото й. Чувстваше се великолепно.
„Трябва да се наслаждавам на това, докато мога — помисли тя. — Скоро ще свърши.“
По време на вечерята Хайме изглеждаше необикновено съсредоточен.
— Какво те безпокои, приятелю? — попита Феликс.
Хайме се поколеба.
— Имаме предател в движението.
Последва тягостно мълчание.
— Какво… какво те кара да мислиш така? — попита Феликс.
— Акока. Твърде плътно е по следите ни.
Феликс сви рамене.
— Той е лисицата, а ние сме зайците.
— Има нещо повече от това.
— Какво имаш предвид? — попита Ампаро.
— Когато щяхме да взривяваме манастира при Пуенте ла Рейна, Акока беше информиран. — Той погледна Феликс. — Той постави капан и хвана тебе, Рикардо и Замора. Ако не бях закъснял, щях да бъда заловен заедно с вас. И виж какво се случи в хана.
— Ти чу чиновника да се обажда в полицията — забеляза Ампаро.
Хайме кимна.
— Правилно. Защото имах чувството, че нещо не е наред.
Лицето на Ампаро бе мрачно.
— Кой мислиш, че е?
Хайме поклати глава.
— Не съм сигурен. Някой, който знае всичките ни планове.
— Тогава нека променим плановете си — каза Ампаро. — Ще се срещнем с другите в Логроньо и ще прескочим Мендавиа.
Хайме погледна към Меган.
— Не можем да направим това. Трябва да заведем сестрите до манастира им.
Меган го погледна и си помисли: „Той вече е направил достатъчно за мен. Не бива да го поставям в по- голяма опасност от тази, в която вече е.“
— Хайме, аз мога…
Но той знаеше какво иска да каже тя.
— Не се тревожете, Меган. Всички ние ще стигнем там благополучно.
„Той се е променил — помисли си Ампаро. — В началото не искаше да направи нищо за никоя от тях. Сега е готов да рискува живота си за нея. И я нарича Меган. Вече не сестро.“
Хайме продължаваше:
— Има поне петнадесет души, които знаят плановете ни.
— Трябва да открием кой е — настоя Ампаро.
— Как ще го направим? — попита Феликс, като подръпваше нервно краищата на покривката.
Хайме каза:
— Пако е в Мадрид и проверява нещо за мен. Разбрали сме се да ми телефонира тук.
Той хвърли за момент поглед към Феликс, след това погледна встрани.
Това, което не каза, бе, че не повече от пет-шест души знаеха точния маршрут, по който се движеха трите групи. Вярно бе, че Акока затвори Феликс Карпио. Също бе вярно, че това можеше да осигури идеално алиби за Феликс. В подходящ момент би могло да му се организира бягство.
„Само че аз го измъкнах първи — помисли Хайме. — Пако проверява за него. Надявам се, че ще се обади скоро.“
Ампаро стана и се обърна към Меган:
— Помогнете ми с чиниите.
Двете жени почнаха да разчистват масата, а мъжете влязоха в хола.
— Монахинята… добре се справя — каза Феликс.
— Да.
— Харесваш я, нали?
На Хайме му беше трудно да гледа към Феликс.
— Да, харесва ми — каза той и си помисли: „И ти ще я предадеш, заедно с нас.“
— А вие с Ампаро?
— Направени сме от един и същи материал. Тя вярва в делото толкова, колкото и аз. Цялото й семейство беше избито от фалангистите на Франко. — Хайме стана и се протегна. — Време е да си лягаме.
— Не мисля, че ще мога да спя тази нощ. Сигурен ли си, че има предател?
Хайме го погледна и каза:
— Сигурен съм.
Когато сутринта Хайме слезе долу за закуска, Меган не можа да го познае. Лицето му бе тъмно, носеше перука и мустаци и беше облечен в неугледни дрехи. Изглеждаше десет години по-стар.
— Добро утро — каза той.
Гласът му, излизащ от това тяло, я стресна.
— Това е къща, която използвам от време на време. Тук пазим някои неща, които са ми необходими.
Той го каза небрежно, но това подсказа на Меган какъв живот водеше той. Колко още други къщи и дегизировки му бяха нужни, за да оцелее? Колко други рисковани ситуации бе преживял, за които тя нищо не знаеше? Спомни си колко безмилостни бяха мъжете, които нападнаха манастира и си помисли:
„Ако хванат Хайме, няма да проявят никаква милост към него. Бих искала да зная как да му помогна.“
Главата й бе пълна с мисли, за които нямаше основание да ги има.
Ампаро приготви закуската: пушена солена треска, козе мляко, сирене и горещ гъст шоколад. Докато ядяха, Феликс попита:
— Колко време ще останем тук?
Хайме каза небрежно:
— Ще тръгнем, когато се стъмни.
Но той нямаше никакво намерение да остави Феликс да използва тази информация.
— Трябва да свърша някои работи — каза той на Феликс. — Ще се нуждая от помощта ти.
— Добре.
Хайме повика Ампаро настрана.
— Когато се обади Пако, кажи му, че ще се върна скоро. Да ти съобщи това, което има да ти казва.
Тя кимна.
— Бъди внимателен.
