Мъжът до телефонната кабина го гледаше втренчено.
Гласът на Анджели отново изпълни слушалката.
— Отиваме направо във ФБР. Имам там приятел c големи връзки. Той ще се погрижи да бъдете охраняван, докато приключи всичко. Окей?
— Окей — каза благодарно Джад.
Усещаше как коленете му започваха да се подгъват.
— Къде се намирате?
— В една телефонна кабина в долното фоайе в сградата на Пан Америкън.
— Не мърдайте оттам. Дръжте се там, където има много хора. Веднага тръгвам.
Последва изщракване от другата страна на линията, когато Анджели затвори.
Той остави телефона на бюрото в стаята на детективите; изпитваше дълбоко гадене. С годините беше привикнал да си има работа c измета на човешкото общество — убийци, насилници, всякакви изроди, и постепенно c времето си беше изработил някаква защитна броня, която поддържаше вярата му в първичното достойнство и хуманност на човека.
Но продажното ченге беше нещо доста по-различно.
Продажното ченге беше поквара, която разлагаше c докосването си всичко в участъка, то омърсяваше всичко онова, за което порядъчните полицаи воюваха и загиваха.
Залата беше изпълнена от тропот на обуща и възбудени гласове, но той не чуваше нищо. Двама униформени полицаи я прекосиха, водейки със себе си налян до козирката гигант в белезници. Единият от тях беше c насинено око, а другият придържаше кърпичка до разбития си нос. Ръкавът на униформата му беше разпран до средата. Щеше да плати за поправката от джоба си. Тези мъже бяха готови да рискуват живота си всеки миг от денонощието. Но не това излизаше на първа страница на вестниците. Големите заглавия винаги се отнасяха за корумпираните полицаи. Един единствен корумпиран полицай беше достатъчен да окаля всички останали. Неговият собствен партньор.
Той се изправи уморено и закрачи по стария коридор към стаята на капитана. Почука веднъж и влезе вътре.
Зад едно разнебитено бюро, надупчено от безброй угарки от пури, седеше капитан Бертели. В стаята освен него бяха и двама мъже от ФБР в цивилни костюми. Капитан Бертели вдигна глава при отварянето на вратата.
— Е?
Детективът кимна.
— Всичко се потвърждава. Фирменият пазач каза, че той е дошъл и взел ключа на Керъл Робъртс от дежурното шкафче в сряда следобед и го върнал късно вечерта на същия ден. Ето защо парафиновата проба се оказа отрицателна — влязъл е в кабинета на доктор Стивънс c оригинален ключ. Пазачът не го повдигнал на въпрос, защото знаел, че той работи по случая.
— Знаете ли къде се намира в момента? — запита по-младият от двамата федерални агенти.
— Не. Бяхме му закачили опашка, но го загубили. Може да е навсякъде.
— Преследва доктор Стивънс — каза вторият човек от ФБР.
Капитан Бертели се обърна към федералните агенти.
— Какви са шансовете на доктор Стивънс да остане жив?
Мъжът поклати глава.
— Ако се доберат до него преди нас — никакви.
Капитан Бертели кимна.
— Трябва да го открием първи. — Гласът му изведнъж стана груб. — Искам обратно и Анджели. Не ме интересува как ще го хванете. — Той се обърна към детектива. — Само го залови, Макгрийви.
Радиото в колата запищя в картечни откоси:
— Парола десет… парола десет… до всички коли… дръжте кола номер пет…
Анджели угаси радиото.
— Някой знае ли, че сте c мен? — запита той.
— Никой — увери го Джад.
— И не сте обсъждали c никого Коза Ностра?
— Само c вас.
Анджели кимна доволен.
Бяха прекосили моста Джордж Уошингтън и напредваха към Ню Джърси. Но всичко вече се беше променило. Преди беше изпълнен c мрачни предчувствия. А сега, когато Анджели беше до него, той вече нямаше чувството, че е преследван. Сега ловецът беше той. И тази мисъл го изпълваше c огромно задоволство.
Джад беше оставил колата си в Манхатън по настояване на Анджели и двамата се бяха качили на полицейската му кола без опознавателни знаци. Анджели се беше насочил на север към междущатското шосе и излязоха при Оринджбърг. Наближаваха Олд Тапан.
— Наистина се справихте много добре c целия проблем, докторе — каза Анджели.
Джад поклати глава.
— Бях длъжен да се сетя още щом разбрах, че са замесени повече от един човек. Това трябва да е организация, използуваща професионални убийци. Мисля, че Муди пръв започна да подозира истината, когато видя бомбата в колата ми. Те имат достъп до всякакви оръжия.
И Ан. Тя е била част от операцията, насочваща убийците към него. И въпреки това не можеше да я ненавижда. Каквото и да му беше причинила, не можеше да я ненавижда.
Анджели беше отбил от главния път. Ловко вкара колата в едно второкласно шосе, което водеше към някаква гориста местност.
— Вашият приятел знае ли, че идваме?
— Телефонирах му. Готов е и ви очаква.
Внезапно се появи нов разклон и Анджели рязко вкара колата в него. Движиха се по него в продължение на миля и после спряха пред знак „Стоп“ до една автоматична врата. Джад забеляза малка телевизионна камера, монтирана над вратата. Нещо изщрака и порталът се отвори, после се затвори тежко след тях. Подкараха по дълга и c много завои алея. Джад успя да мерне сред дърветата стръмния покрив на една огромна къща. Най-отгоре, на върха му, блеснал на слънцето, се издигаше бронзов петел.
Със счупена опашка.
Глава двадесет и първа
В звуконепроницаемия и осветен от неонови лампи комуникационен център на главното полицейско управление една дузина полицейски служители със завити до лактите ръкави управляваха гигантската телефонна централа. От двете страни седяха по шестима оператори. В средата на централата беше поместен пневматичен ръкав. При всяко новопостъпило обаждане операторите написваха кратко съобщение, поместваха го в ръкава и го изстрелваха на горния етаж към диспечера за незабавно предаване на някое полицейско отделение или патрулна кола. Обажданията не спираха и за минута. Те се сипеха ден и нощ, подобно на гигантско наводнение, заливащо гражданите на голямата метрополия. Изплашени мъже и жени… самотни… отчаяни… пияни… ранени… убийци… Беше като пейзаж от Хогарт, нарисуван c мрачни и тъмни думи вместо c бои.
Този следобед на първия ден от седмицата атмосферата в залата сякаш беше наситена c електричество. Всеки телефонен оператор си вършеше работата напълно концентриран, и въпреки това от съзнанието им не изскачаха големият брой детективи и агенти от ФБР, които непрестанно кръстосваха стаята, получаваха и даваха заповеди, работеха спокойно и ефективно като разпростираха гигантска електронна мрежа за доктор Джад Стивънс и детектив Франк Анджели. Въздухът беше странно сгъстен, сякаш се намираха под похлупака на пневматична камбана.
Капитан Бертели разговаряше c Алън Съливан, член на комисията по борба c престъпността под ръководството на кмета на града, когато Макгрийви влезе в залата. Макгрийви познаваше Съливан отпреди.
