— Влизай!
Тони влезе в колата. Лъки Лучано нареди на шофьора:
— Обиколи квартала.
Слава богу, нямаше да го влачат незнайно накъде!
— Вчера ни скрои номер — обади се Лъки.
— Не, господине, аз… — Ризоли пламтеше от смущение.
— Не ме пързаляй. Колко спечели от мача?
— Нищо, господин Лучано. Аз…
— Питам те за втори и последен път. Колко спечели от този номер?
След кратко колебание момчето се престраши и промълви:
— Хиляда долара.
— Семкаджийска работа — засмя се Лъки. — Но предполагам, че за момче на… всъщност на колко си години?
— Скоро ще навърша шестнайсет.
— За момче на шестнайсет години, това никак не е зле. Знаеш ли, че от този номер аз и моите приятели загубихме куп пари?
— Наистина съжалявам, аз…
— Няма значение. Никак не си глупав. В теб има хляб.
— Благодаря.
— Аз ще си мълча за това, Тони, защото ако разберат приятелите ми, ще ти отрежат топките и ще те накарат да ги изкльопаш. Искам да дойдеш при мен в понеделник. Ние с теб ще работим заедно.
След една седмица Тони Ризоли вече работеше при Лъки Лучано. В началото му наредиха да охранява момичетата на улицата, после им прибираше парите. След известно време се издигна и го зачислиха към охраната на Лъки.
Лъки Лучано бе арестуван, осъден и изпратен в затвора, но Тони Ризоли остана в неговата организация.
Семействата се занимаваха с хазарт, лихварство, проституция и всичко останало, от което се печелеха незаконни пари. Дълго време търговията с наркотици бе за тях презряна работа, но някои от членовете на Семействата настояваха да се включат и макар и неохотно им бе дадено разрешение да организират свой трафик.
Тони Ризоли се присъедини към наркотърговията с голям ентусиазъм. Познаваше работата и бе видял, че в тази дейност цари пълен хаос. Всеки въртеше собственото си колело. С малко акъл и повече мускули…
Той взе решение и се залови за работа.
Тони не беше човек, който се хвърля надолу с главата. Най-напред се зае да прочете всичко, което му попадна, свързано с хероина.
Хероинът се превърна много бързо в цар на наркотиците. Марихуаната и кокаинът даваха някакво опиянение, но истинска еуфория се постигаше с хероина, човек забравяше и болката, и проблемите, и грижите си. Хората, зависими от него, бяха готови да продадат всичко, което имат, да откраднат, което могат, дори да извършат убийство. Хероинът се превръщаше в тяхна религия, в смисъл на живота им.
Турция бе една от главните производителки на маково семе, от което се произвежда хероинът.
Семейството имаше връзки с Турция. Ето защо Тони трябваше да говори с Пийт Лука, един от босовете.
— Ще се включа в тази работа — каза му Ризоли. — Но всичко, което направя, ще бъде за Семейството. Държа да знаеш това.
— Ти си добро момче, Тони.
— Искам да отида до Турция, за да видя как става всичко. Ще можеш ли да го уредиш?
След кратко колебание старецът рече:
— Добре. Но те са различни от нас. Нямат никакъв морал. Те са животни. Не ти ли повярват, ще те убият.
— Ще внимавам.
— Надявам се.
Две седмици по-късно Тони Ризоли пътуваше към Турция.
Целта му бяха Измир, Афьон и Ескишехир, районите, в които се отглеждаше мак. Ризоли бе посрещнат с недоверие. Той беше чужденец, а тук никой не обичаше чужденците.
— Ще работим заедно — каза им Ризоли. — Бих искал да огледам маковите полета.
— Нищо не зная за полетата — бе отговорил човекът. — Губите си времето. Най-добре си вървете у дома.
Никой не можеше лесно да разубеди Ризоли. Той проведе седем-осем телефонни разговора, изпрати и няколко шифровани телеграми. Най-накрая му разрешиха да посети Килис на турско-сирийската граница и да наблюдава събирането на реколтата от маковите полета на един от големите земевладелци — Карела.
— Не мога да разбера — недоумяваше Тони — как извличате хероин от тия проклети цветя.
Служител, облечен в бяла престилка, поясни:
— Има няколко етапа, господин Ризоли. Хероинът се синтезира от опиума, който се получава след обработка на морфин с оцетна киселина. Хероинът се извлича от маковото растение, наречено Papaver somniferum, цветето на съня. Опиумът е получил името си от гръцката дума opos, която означава сок.
— Разбрах.
По време на жътвата Тони бе поканен да посети имението на Карела. Всеки член от семейството бе въоръжен със специален нож, наподобяващ скалпел, който правеше разрез в растението.
— Сокът трябва да се събере за двайсет и четири часа, иначе за нищо не става — обясни Карела.
Семейството се състоеше от девет души и всички работеха като бесни, за да бъде събрана реколтата навреме. Въздухът бе наситен с изпарения, които предизвикваха сънливост.
На Ризоли взе да му се вие свят.
— Внимавайте — предупреди го Карела. — Стойте буден. Легнете ли на земята, никога няма да се събудите.
Прозорците и вратите на къщата бяха затворени през целия двайсет и четири часов период на жътвата.
Когато макът бе прибран, в „лабораториите“ на хълма лепкавият бял клей се превръщаше от морфинова основа в хероин.
— Значи това е цялата работа?
— Не, приятелю — поклати Карела глава. — Това е само началото. Приготвянето на хероина е най- лесната част. Номерът е да го пренесеш, без да те спипат.
Тони усети, че го обзема вълнение. Ето къде ще използва своя опит. Досега бизнесът се бе ръководил от мошеници. Дошло бе време да им покаже своя професионализъм.
— Как разпределяте стоката?
— Има няколко начина. Камиони, рейсове, влакове, коли, магарета, камили.
— Камили ли?
— По едно време пренасяхме хероин тайно, в метални патрони в стомасите на камилите, но митничарите започнаха да използват детектори за метални предмети. Минахме на гумени торбички. В края на пътуването убивахме камилата. Но ако торбичката се изсипе в корема на животното, то плете крака като пияно и граничарите ни пипват.
— Ти кой път предпочиташ?
— Понякога пренасяме хероина през Алено, Бейрут, Истанбул и оттам до Марсилия, а понякога — от Истанбул до Гърция, сетне до Сицилия през Корсика и Мароко отвъд Атлантика.
— Много съм благодарен за разясненията — рече Ризоли. — Непременно ще разкажа на момчетата за
