— Да, господине. Управител на хотел съм.
— А бихте ли ни казали на кой по-точно?
— „Аргос“.
— Къде се намира вашият хотел?
— На Корфу.
— Господин Харитонидис, отсядал ли е някой от присъстващите в тази зала във вашия хотел?
Мъжът се огледа и кимна с глава:
— Да, господине. Той и тя.
— Моля в протокола да се запише, че свидетелят посочи Йосиф Папас и Анастасия Савалас. — След това отново се обърна към него. — Колко пъти са отсядали във вашия хотел?
— Ами поне десетина пъти.
— И прекарваха нощта заедно? В една и съща стая, така ли?
— Да, господине. Обикновено идваха за края на седмицата.
— Благодаря ви, господин Харитонидис. Свидетелят е ваш — обърна се прокурорът към Наполеон Котас.
— Нямам въпроси.
Председателят на съда се обърна към колегите си и тримата си зашепнаха.
— Нямате ли въпроси към този свидетел? — попита председателят на съда.
— Не, ваше благородие. Вярвам му. Хотелът наистина е хубав. Аз самият съм спал в него.
Съдията задържа погледа си върху прочутия адвокат и се обърна към прокурора.
— Повикайте следващия свидетел.
— Призовете, моля, Василис Франгескос.
Към мястото на свидетелите се запъти висок, представителен мъж. Закле се.
— Доктор Франгескос, бихте ли казали на съда каква специалност имате?
— Аз съм лекар-ординатор.
— Това равносилно ли е на домашен лекар?
— Да, може и така да се каже.
— От колко време практикувате?
— От трийсет години.
— Предполагам, имате удостоверение за правоспособност?
— Разбира се.
— Доктор Франгескос, беше ли Георгиос Савалас ваш пациент?
— Да, беше.
— Откога?
— От десетина години.
— Лекувахте ли господин Савалас от някаква специална болест?
— Първия път дойде заради високото си кръвно налягане.
— И го лекувахте, така ли?
— Да.
— Но сте го виждали и след това.
— О, да. Посещаваше ме от време на време, когато имаше бронхит или болки в черния дроб, но нищо сериозно.
— Кога ви посети за последен път?
— През декември миналата година.
— Малко преди да почине, нали?
— Точно така.
— Той ли дойде в кабинета ви?
— Не, аз отидох у тях.
— Често ли посещавате пациентите по домовете им?
— Не, напротив. Рядко.
— Но този път сте направили изключение.
— Да.
— Защо?
— Защото той не беше в състояние да дойде сам — отговори лекарят след известно колебание.
— В какво състояние го намерихте?
— Имаше няколко наранявания, счупени ребра и… сътресение на мозъка.
— Някакъв инцидент, така ли?
Лекарят отново се поколеба.
— Обясни ми, че го е била жена му.
Хората в залата ахнаха.
Председателят на съда попита раздразнено:
— Господин Котас, няма ли да се възпротивите срещу вписването в протокола на току-що дадените показания?
Наполеон Котас вдигна очи и рече спокойно:
— Да, ваше благородие. Възразявам.
Но, разбира се, злото вече беше сторено. Заседателите не криеха враждебността си към обвиняемата.
— Благодаря ви, доктор Франгескос, аз свърших. — Демонидис погледна към Котас: — Свидетелят е ваш.
— Нямам въпроси.
Следваше цяла върволица от свидетели: камериерка, видяла госпожа Савалас да влиза няколко пъти в жилището на шофьора… прислужник, който заяви, че е чул как Георгиос Савалас заплашва да се разведе с жена си и да промени завещанието си съседи, които чували шумните разправии между съпрузите Савалас.
А Наполеон Котас все така нямаше въпроси към никого.
Примката около Анастасия Савалас се затягаше все повече.
Петрос Демонидис усещаше блясъка на победата си. Виждаше във въображението си заглавията на вестниците. Това дело щеше да се окаже най-краткото дело за убийство.
— Свидетелят господин Нико Ментакис.
Слаб, млад и сериозен, Ментакис говореше бавно и внимателно.
— Бихте ли казали на съда с какво се занимавате?
— Работя в разсадник.
— Значи сте специалист по отглеждане на растения.
— Би трябвало. Работя там от години.
— Предполагам, част от задълженията ви се състои в това да се грижите и за растения, които вече сте продали?
— О да, господине, полагам грижи и за тях. Никога не бихме продали болно растение на нашите купувачи. Повечето от тях са наши редовни клиенти.
— Искате да кажете, че те често ви посещават.
— Да, господине. — Ментакис очевидно се гордееше с този факт. — Фирмата ни работи много добре.
— Кажете ми, господин Ментакис, госпожа Савалас от редовните клиенти ли беше?
— Да, господине. Госпожа Савалас много обича цветята.
— Господин Демонидис, посоката на задаваните от вас въпроси не е твърде уместна. Ако обичате, сменете въпроса, в противен случай…
— Ако съдът ми разреши да завърша, ще видите, че този свидетел ще каже някои много важни неща за делото.
Председателят на съда погледна към Наполеон Котас.
