Спомени от полунощ

Докато говореше, Котас се закашля отново. Извади носната си кърпа и я притисна до устните си. После приближи до масата с лекарството.

— И като се замислите, не може да не стигнете до заключението, че прокурорът не доказа нищо. Освен, че именно това шише е подала госпожа Савалас на своя съпруг. Истината е, че — адвокатът се закашля неудържимо, посегна спонтанно към шишето с лекарството, отвинти капачката и изпи една голяма глътка. Присъстващите в залата го гледаха като хипнотизирани, разнесе се тих шепот на ужас.

Миг по-късно залата се изпълни с глъчка от разтревожени гласове.

— Господин Котас — обади се председателят на съда.

— Ваше благородие — продължи Наполеон Котас, — тезата на прокурора е една пародия на правосъдие и според мен не е издържана. Георгиос Савалас не е умрял от ръката на тази жена. Защитата завърши.

Часовникът показваше дванайсет.

Съдията удари чукчето си.

— Тишина! Тишина! Съдът се оттегля. Съдебните заседатели също се оттеглят, за да вземат решение. Съдът ще поднови заседанието в два часа.

Петрос Демонидис стоеше на мястото си като вцепенен. Някой бе сменил шишето! Не, това беше невъзможно. Вещественото доказателство бе под наблюдение денонощно. Възможно ли е патологът да е сбъркал? Демонидис се обърна да каже нещо на своя помощник и когато след миг потърси Наполеон Котас, той беше изчезнал.

В два часа, когато съдът отново влезе в залата и съдебните заседатели заеха местата си, Наполеон Котас все още го нямаше.

Пукнал е кучият му син, помисли си Петрос Демонидис.

В този миг забеляза Котас на вратата на залата в чудесно здраве. Погледите на всички присъстващи го изпратиха до мястото му.

Председателят на съда започна:

— Дами и господа съдебни заседатели, стигнахте ли до някакво решение?

Старши съдебният заседател се изправи:

— Да, ваше благородие. Обвиняемата е невинна.

Присъстващите в залата заръкопляскаха. Петрос Демонидис усети, как кръвта се отдръпва от лицето му. Това гадно копеле пак спечели. Погледна Наполеон Котас, който му се усмихваше.

8. Глава

Без съмнение фирмата „Трицис и Трицис“ бе най-авторитетната адвокатска фирма в Гърция. Създателите й отдавна се бяха оттеглили и сега фирмата принадлежеше на Наполеон Котас, който, макар да имаше десетина съдружници, бе водещата фигура.

Винаги, когато някой богаташ биваше обвинен в убийство, с делото се занимаваше Наполеон Котас. Безброй бяха спечелените му дела. Десетки бяха и спасените от него хора. Наскоро завършилият процес срещу Анастасия Савалас бе отразен на първите страници на вестниците из целия свят. Едва ли имаше човек, който да не е убеден във вината на подсъдимата, защитена така блестящо от Котас. Той бе поел страхотен риск, но с пълното съзнание, че няма друг изход и само така може да спаси живота й.

Спомнеше ли си лицата на съдебните заседатели, когато надигна сиропа за кашлица със смъртоносна доза отрова, Котас се усмихваше доволно. Внимателно бе изчислил колко да трае обобщението му, та да завърши точно в дванайсет часа. Това се оказа най-важният момент. Ако съдиите бяха решили да променят обичайната си практика и да продължат заседанието… Трънки го полазваха при такава възможност.

И без това се случи нещо непредвидено, което едва не му коства живота. След обявяване на почивката, Котас с бързи стъпки се отправи по коридора, когато група журналисти препречиха пътя му.

— Господин Котас, как разбрахте, че сиропът за кашлица не е отровен?

— Бихте ли ни обяснили…

— Мислите ли, че някой е сменил шишетата…

— Дали Анастасия Савалас е била…

— Моля ви господа, трябва да задоволя естествените си нужди. С радост ще ви отговоря малко по- късно.

Той забърза към мъжката тоалетна в дъното на коридора. На дръжката висеше табелка „Не работи“. Един от репортерите подхвърли зад гърба му:

— Може би ще трябва да потърсите друга тоалетна.

— Страхувам се, че не мога да чакам. — Той бутна вратата и бързо я затвори зад себе си.

Вътре го посрещна цял екип. Лекарят се обади разтревожен:

— Взех да се безпокоя вече. Антимонът действа бързо. Пригответе стомашната сонда — даде той знак на помощника си.

— Готово, докторе.

— Лягай на земята — обърна се лекарят към Наполеон Котас. — Ще бъде доста неприятно.

— Като си помисля за алтернативата, нямам нищо против — усмихна се адвокатът.

За да спаси живота на Анастасия Савалас, Наполеон Котас получи на сметката си в швейцарска банка един милион долара. Котас имаше разкошна къща в Колонаки — прекрасен квартал на Атина, вила на остров Корфу и апартамент в Париж на авеню „Фош“.

Общо взето Котас имаше всички основания да е доволен от живота. Само една сянка помрачаваше иначе ведрия му хоризонт.

Името на тази сянка бе Фредерик Ставрос, най-новият член на фирмата „Трицис и Трицис“. Останалите адвокати непрестанно се оплакваха от Ставрос.

— Той е съвсем посредствен юрист, Наполеон. Няма място в такава фирма.

— Ставрос едва не провали делото ми. Такъв глупак…

— Чухте ли какво изтърси вчера в съда Ставрос? Съдията едва не го изгони от залата…

— По дяволите, защо не изхвърлим този Ставрос? И без това е десетата дупка. Никаква полза от него, напротив — само вреда.

Наполеон Котас най-добре разбираше това. Едва се сдържаше да не изкрещи истината в лицето им:

Не мога да го уволня. Винаги им отговаряше:

— Дайте му малко време. Ще се научи.

Съдружниците му така и не получиха друг отговор.

Един философ някога беше казал: „Внимавайте какво ще си пожелаете, защото може и да ви се случи.“

Фредерик Ставрос, най-младият член на фирмата „Трицис и Трицис“, бе постигнал мечтата си и от този миг нататък нямаше по-нещастен човек на земята от него. Не можеше нито да яде, нито да спи и бе започнал да отслабва застрашително.

— Трябва да се прегледаш, Фредерик — настояваше жена му. — Видът ти е ужасен.

— Не, не, няма смисъл.

Той чудесно знаеше какво му е и че нямаше лекар, който да успее да му помогне. Мъчеше го нечиста съвест.

Фредерик Ставрос бе напорист, амбициозен млад човек, дори идеалист. Години наред бе работил в мизерна кантора в един от бедняшките квартали на Атина — Монастираки, и се бе борил, често пъти без хонорар, за интересите на клиенти с твърде оскъдни средства. От момента, в който срещна Наполеон Котас, животът му се промени коренно.

Година по-рано Ставрос бе защитавал Лари Дъглас на процеса, в който той и артистката Ноел Паж бяха обвинени в убийство на съпругата на Дъглас — Катерин. Наполеон Котас бе нает от всемогъщия Константин Демирис да защитава неговата любовница. От самото начало Ставрос бе изразил искреното си желание да отстъпи на Котас възможността да защитава и неговия клиент. От цялото си сърце се възхищаваше от