Спомени от полунощ

— Господин Котас, имате ли някакви възражения относно посоката на задаваните въпроси?

Сепнат, Наполеон Котас вдигна глава и попремигна.

— Моля? Не, ваше благородие.

Председателят на съда се притесни. Но се обърна към Петрос Демонидис и каза:

— Е добре, продължавайте.

— Господин Ментакис, дойде ли при вас миналия декември госпожа Савалас, за да ви каже, че има проблеми с част от растенията си?

— Да, господине, дойде.

— И по-точно, не ви ли съобщи, че градината й е нападната от насекоми, които унищожават растенията?

— Да, господине.

— И ви помоли за препарат, който да ги унищожи?

— Да, господине.

— Бихте ли казали на съда какъв беше той?

— Продадох й малко антимон.

— Бихте ли ни казали какво представлява той?

— Вид отрова, подобна на арсеника.

В залата настъпи раздвижване. Председателят на съда удари с чукчето по масата.

— Моля за тишина. Ако шумите, ще наредя на пристава да опразни залата. — След което кимна на Демонидис: — Продължавайте.

— И така, продадохте й известно количество антимон.

— Да, господине.

— Това смъртоносна отрова ли е? Сравнихте я с арсена.

— О, да. Смъртоносна е.

— Записахте ли продажбата в специалната книга за отрови, както повелява законът?

— Да, господине.

— Тук ли е книгата, господин Ментакис?

— Да, донесох я. — И той подаде на Петрос Демонидис един тефтер.

Прокурорът го взе и приближи съдиите.

— Ваши благородни, представям това доказателство и моля в протокола да бъде записано като „Доказателство А“ — След това се обърна към свидетеля. — Нямам повече въпроси.

Наполеон Котас вдигна поглед и поклати глава.

— И аз нямам въпроси.

Петрос Демонидис си пое дълбоко въздух. Време беше да хвърли бомбата.

— Искам да представя и „Доказателство В“. — Обърна се той към пристава до вратата. — Моля, донесете го.

Човекът излезе и след няколко минути се появи с шише, пълно до половината със сироп за кашлица. Затаили дъх, зрителите в залата следяха внимателно действията на пристава. Прокурорът взе шишето и го остави на масата пред съдиите.

— Дами и господа, пред вас е средството, с което е извършено убийството. Ето с какво е бил убит Георгиос Савалас. Това е сиропът, който госпожа Савалас е дала на своя съпруг през нощта, в която е починал. В него има високо съдържание на антимон. Жертвата е погълнала малко и след двайсет минути — издъхнала.

Наполеон Котас се изправи спокойно.

— Възразявам. Господин прокурорът няма доказателства, че именно това е шишето, от което е пил болният.

Петрос Демонидис реши да щракне вратата на капана.

— Въпреки цялото ми уважение към почитаемия колега, трябва да съобщя, че лично госпожа Савалас призна, че е дала на съпруга си сироп от точно това шише в нощта на неговата смърт. То беше прибрано в една от касите на полицията. Според съдебния лекар Георгиос Савалас е починал от отравяне с антимон. Този сироп съдържа антимон.

Наполеон Котас поклати глава.

— В такъв случай съм съгласен. Очевидно няма никакво съмнение.

— Да, няма никакво съмнение! — победоносно повтори Петрос Демонидис. — Благодаря ви, господин Котас. Обвинението представи своите аргументи.

Председателят на съда се обърна към Наполеон Котас.

— Готова ли е защитата?

— Да, ваше благородие. — Адвокатът помълча един дълъг миг. Сетне бавно пристъпи напред. Застана пред съдебните заседатели, почесвайки глава, сякаш не можеше да реши какво да каже. Когато най-сетне се престраши, каза бавно:

— Вероятно много от вас се питат защо не задавах въпроси на свидетелите. Да ви кажа честно, мисля, че господин Демонидис свърши толкова добра работа, че не виждах защо трябва да задавам допълнителни въпроси.

Този глупак ще вземе да пледира в моя полза, тържествуваше Петрос Демонидис.

Наполеон Котас се обърна, погледна шишето със сиропа, след това продължи.

— Всички свидетели ми се видяха съвсем искрени. Само че техните показания не доказват нищо, не е ли така? Искам да кажа, че… — Той тръсна глава. — Ако обобщим онова, което чухме, то се свежда до едно единствено заключение: млада красива жена се омъжва за стар мъж, който по всяка вероятност не е в състояние да задоволи сексуалните й потребности. Ето защо тя намира един млад човек, който може да свърши това. — Той кимна към Йосиф Папас. — Но всички ние чудесно знаем това от вестниците. Няма нищо тайно в тяхната история. Цял свят я знае. Описана е във всяко клюкарско списание. Ние с вас може и да не одобряваме тяхното поведение, но Анастасия Савалас е тук не по обвинение в прелюбодейство. Тя е призована в тази съдебна зала не защото има нормалните потребности на една млада жена. Тя е тук по обвинение в убийство.

Адвокатът се обърна и отново погледна шишето, сякаш то по необясними причини го привличаше.

Нека старецът си бръщолеви, мислеше Петрос Демонидис. Той хвърли поглед към часовника в залата. Оставаха пет минути до дванайсет. Съдиите винаги дават почивка точно в дванайсет. Старият глупак няма да успее да завърши. Не се сети дори да отложи речта си за следобяда. Защо ли винаги съм се боял от него?

Наполеон Котас продължаваше да говори.

— А сега нека разгледаме някои от показанията. Част от насажденията на госпожа Савалас се разболели и тя се изплашила да не загинат. Отишла при господин Ментакис, специалист по растенията, който я посъветвал да им сложи малко антимон. Послушала го. И това вие наричате убийство! Аз не бих го назовал така. Доказано бе твърдението, че госпожа Савалас е отпратила прислужниците, за да може да прекара насаме със съпруга си една вечер, като вечерята щяла да приготви сама. Според мен, икономката е била влюбена в господин Савалас. Никой не работи за един човек в продължение на двайсет и пет години, освен ако няма дълбоки чувства към него. Тя ненавижда Анастасия Савалас. Не го ли усетихте по гласа й? — Котас се покашля и продължи: — И така, чека приемем, че обвиняемата дълбоко в сърцето си е продължавала да обича своя съпруг и се е опитвала отчаяно да вдъхне живот на този брак. Как показва една жена любовта си към един мъж? Мисля, че един от най-често срещаните начини е като му сготви нещо. Нима това не е израз на любов? Аз мисля, че е. — И той отново се обърна към шишето с лекарството. — А нима не е друг вид проява на любов да се грижи за него, когато е болен? Нали всички знаем „и в болест, и в здраве“? — До дванайсет оставаше още една минута. — Дами и господа, още в началото ви помолих да погледнете лицето на тази жена. Това не е лице на убиец. Това не са очи на убиец.

Петрос Демонидис наблюдаваше съдебните заседатели, които не сваляха очи от Котас. Те го гледаха враждебно. Та той ги беше сложил в джоба си.

— Законът е категоричен, дами и господа. Както ще ви кажат и почитаемите съдии, за да произнесете присъдата „Виновен“, вие трябва да сте абсолютно сигурни в това. Абсолютно.