Спомени от полунощ

Към полунощ им донесоха сандвичи. Решиха да си починат около петнайсет минути.

Тони Ризоли дръпна Коронцис настрани.

— Казах на Ото да им пусне малко — прошепна той.

— Не те разбирам.

— Нека да спечелят няколко раздавания. Ако продължават да губят, ще загубят интерес и ще си тръгнат.

— А да, разбирам. Много разумно.

— Нека да се успокоят и ще променим отново залозите. Тогава съвсем ще ги оберем.

Виктор Коронцис се колебаеше.

— Вече съм спечелил много, Тони. Дали не е по-добре да си тръгнем, когато парите са още в нас?

Ризоли се взря в очите му.

— Виктор, да не би да искаш да си тръгнеш през нощта с петдесет хиляди долара в джоба?

Подновиха играта и Бреслоер, Призи и Симор започнаха да печелят. Отново картите на Коронцис бяха добри, а на останалите още по-добри.

Ото Далтон е гений, мислеше Коронцис. Наблюдаваше го през цялото време и така и не успя да улови едно-единствено погрешно движение.

Играта продължаваше. Виктор все така губеше. Но въобще не се тревожеше. След няколко минути Ризоли, Далтон и той ще преминат отново в атака, за да ги довършат.

Сал Призи сияеше.

— Е — обади се той, — вие, приятели, като че поохладняхте.

— Така си е — обади се Тони мрачно и хвърли съзаклятнически поглед на Коронцис.

— Не може все да ти върви — рече Марвин Симор.

— Какво ще кажете да вдигнем отново залога и да ви довършим? — обади се Пери Бреслоер.

Тони се престори на разколебан.

— Не зная — замислено процеди той. — Ти какво ще кажеш, Виктор?

Как смяташ, да се прибереш посред нощ с тези петдесет хиляди долара в джоба? Ще мога да купя къща и нова кола. Ще заведа семейството си на курорт…. Коронцис почти трепереше от вълнение.

— Защо не? — усмихна се той.

— Е добре — рече Призи. — Подът е залог. И без ограничения.

Раздаваха по пет карти.

— Аз говоря — рече Бреслоер. — Откривам с пет хиляди долара.

Всеки от играчите сложи своя залог.

Виктор Коронцис получи две дами. Взе още три карти и му дойде още една дама.

Ризоли погледна картите си и каза:

— Вдигам с хиляда.

— Плащам и вдигам с още две хиляди — обади се Марвин Симор.

Ото Далтон свали своите карти и се отказа.

— Прекалено горещо става за мен.

— Плащам — заяви Сал Призи. Марвин Симор прибра пода.

При следващото раздаване Виктор Коронцис получи осмица, девятка, десятка и вале купи. Само една карта и щеше да направи флош!

— Влизам с хиляда долара — обяви Далтон.

— Влизам и вдигам с още хиляда.

— И още хиляда — обади се Сал Призи.

Ред беше на Коронцис. Сигурен бе, че направи ли флош, ще бие всички останали. Трябваше му само още една карта.

— Влизам. — Поиска карта и я държа известно време с лицето надолу. Боеше се да я погледне.

Бреслоер свали картите си.

— Чифт четворки и чифт десетки — обяви той.

— Три седмици — рече Призи.

Всички погледи се обърнаха към Виктор. Той пое дълбоко дъх и вдигна последната карта. Беше черна.

— Губя — извика той и хвърли картите на масата.

Подът ставаше все по-голям и по-голям.

От жетоните на Виктор не бе останало почти нищо. Той погледна загрижено Тони.

Тони му се усмихна окуражително. Не се тревожи, няма страшно.

Следващата игра започна Ризоли.

Раздадоха картите.

— Започваме с хиляда долара.

— Вдигам с още хиляда — обади се Бреслоер.

— И с още две — додаде Марвин Симор.

— Право да ви кажа — рече Призи, — според мен вие блъфирате. Нека увеличим с още пет хиляди.

Виктор още не бе погледнал картите си. Кога по дяволите ще спрат това хвърляне на прах в очите?

— Виктор?

Коронцис бавно вдигна картите пред себе си и ги откри една по една. Ас, втори ас и трети, последвани от поп и десетка. Кръвта затуптя в главата му.

— Влизаш ли?

Едва прикри усмивката си. Край на будалкането. Дойдеше ли му втори поп, правеше фул. Захвърли десетката и като се стараеше да придаде на гласа си небрежна интонация, рече:

— Влизам. Една карта.

— Вземам две — обади се Ото Далтон. — Вдигам с хиляда.

— Отказвам се — заяви Тони и хвърли картите на масата.

— Влизам и вдигам с още пет хиляди — каза Призи.

— И аз се отказвам. — Марвин също хвърли картите.

Останаха Виктор Коронцис и Сал Призи.

— Ще платиш ли? — попита Призи. — Защото иначе ще трябва да дадеш пет хиляди.

Виктор погледна чиповете си. Останали му бяха точно пет хиляди. Но като спечеля този път помисли той. Отново погледна картите си. Нямаше начин да го бият. Избута купа с чипове в средата на масата и поиска карта. Беше петица. Но трите аса бяха много добра карта.

— Три аса — рече той и свали картите си.

— Каре двойки — обади се Призи и също свали своите.

Коронцис следеше като замаян как Призи събира банкнотите. Имаше чувството, че е разочаровал Тони. Трябва да издържа до момента, когато започнем отново да печелим.

Ред бе на Призи да определя колко карти да е раздаването.

— Седем карти — обяви той. — Мизата — хиляда долара.

Всички сложиха парите, само Виктор погледна безпомощно към Тони.

— Аз нямам никакви пари…

— Не се безпокой — обърна се Тони към останалите. — Вижте, Виктор не може да вземе пари тази вечер, но няма да ви измами. Нека му дадем на заем и в края на играта ще си уредим сметките.

— Глупости! — възмути се Призи. — Това да не е благотворително дружество. Откъде да знаем що за стока е Виктор Коронцис? Ами ако не се издължи?

— Имате думата ми. Ото ще ме подкрепи!

— Щом Тони казва, на господин Коронцис може да се вярва — увери ги Ото.

Сал Призи сви рамене.

— Щом казвате…

— Добре, съгласен съм с вас — рече Пери Бреслоер.

— Колко искаш? — обърна се Ото Далтон към Виктор Коронцис.