Спомени от полунощ

екзекутор. И наместо да се отврати, той се опиваше от възбуда.

Всяка седмица Константин Демирис получаваше сведения за Катерин Алегзандър. До този момент всичко вървеше гладко. Общуваше единствено с хората, с които работеше. Според Ивлин Катерин излизаше от време на време с Кърк Ренолдс. Но тъй като той работеше за Демирис, това не беше проблем. Бедната, сигурно е отчаяна, мислеше Демирис, иначе не би излизала с такъв досадник. Не можеше да разговаря за нищо друго, освен за право. Още по-добре. Колкото по-самотна се чувстваше Катерин, толкова по-лесно щеше да бъде за него. Дължа на Ренолдс една благодарност.

Катерин търсеше Кърк Ренолдс редовно и усещаше, че все повече се привързва към него. Не беше красив, но определено можеше да се каже, че е привлекателен. Лари ми даде възможност да разбера що за стока са красавците, мислеше си тя с горчивина. Както гласи старата поговорка: Не гледай лицето, а делата на човека. Кърк Ренолдс бе задълбочен и на него можеше да се разчита. На него наистина мога да се опра, реши Катерин. Не бих казала, че съм лудо влюбена, но вероятно никога повече няма да изпитам подобно нещо. Лари се погрижи за това. Достатъчно съм зряла, за да уредя живота си с човек, когото уважавам, който държи на мен, с когото ще споделя спокоен и разумен живот, без да се боя, че ще ме хвърли от планински връх или ще ме остави да изгния в тъмна пещера.

Една вечер отидоха да гледат пиесата „Жената не е за горене“ от Кристофър Фрай. Друг път я заведе на „Приливът през септември“ с Гъртруд Лорънс. Посещаваха нощни заведения, оркестрите сякаш навсякъде свиреха едно и също: „Третият човек“ и „Живот в розово“.

— Другата седмица заминавам за Сен Мориц — каза Кърк. — Ти взе ли решение?

Катерин дълго бе обмисляла това решение. Сигурна беше, че Кърк е влюбен в нея. Аз също го обичам, мислеше тя. Но да обичаш и да си влюбен са две съвършено различни неща. Дали пък не съм някоя тъпа романтичка? Какво търся всъщност? Може би втори Лари? Някой, който отново ще ми вземе ума, след което ще се влюби в друга и ще се опита да ме убие? Кърк Ренолдс ще бъде чудесен съпруг. Защо се колебая?

Една вечер Катерин и Кърк вечеряха в „Мирабел“. Бяха стигнали до десерта, когато Кърк рече:

— Катерин, може би не си забелязала, но аз съм влюбен в теб. Искам да се оженим.

Неочаквано тя се уплаши.

— Кърк — Не беше сигурна какво ще каже. Думите, които ще произнеса сега, ще променят целия ми живот. Толкова е лесно да кажа „да“. Какво ме възпира? Може би страхът от миналото? А трябва ли да прекарам целия си живот в страх? Не, няма да го позволя.

— Кати…

— Кърк… Защо не отидем заедно в Сен Мориц?

Лицето на мъжа грейна.

— Значи ли това…

— Нека не бързаме. Като ме видиш как карам ски, нищо чудно и да се откажеш от мен.

Той се засмя.

— Нищо на този свят не е в състояние да ме накара да се откажа от теб. Ти ми донесе щастие. Тръгваме на пети ноември, Деня на Гай Фокс.

— А кой е Гай Фокс?

— Историята е много интересна. Навремето крал Джеймс бил голям противник на католиците и всячески се опитвал да им противостои. Ето защо група отявлени римокатолици решили да го свалят от власт. Гай Фокс оглавил заговора. Той наредил да сложат един тон барут в трийсет и шест варела в мазето на Парламента под Камарата на лордовете. Но на сутринта, определена за взривяване на Парламента, един от заговорниците ги издал и всички били заловени. Подложили Гай Фокс на изтезания, но той не проговорил. Всички били екзекутирани. И сега всяка година денят, в който заговорът бил разкрит, се празнува с фойерверки и топовни гърмежи. Малките момчета правят чучела, които наричат на негово име.

Катерин поклати глава.

— Поводът за този празник е доста мрачен.

Той се усмихна и рече тихо:

— Обещавам ти нашият да не бъде мрачен.

Нощта преди отпътуването Катерин си изми косата. Два пъти стегна и пренареди багажа. Стомахът й бе на топка от вълнение. През целия си живот бе спала само с двама мъже: с Уилям Фрейзър и със съпруга си. Господи, надявам се не съм забравила какво се прави. Казват, че е като да караш велосипед. Научиш ли се веднъж, никога не го забравяш. Може би ще го разочаровам в леглото. Може би пък той ще ме разочарова. А може би не е зле да престана да го мисля и да си легна.

— Господни Демирис?

— Да.

— Катерин Алегзандър замина тази сутрин за Сен Мориц.

Отсреща замълчаха.

— Сен Мориц ли?

— Да, господине.

— Сама ли замина?

— Не, с Кърк Ренолдс.

Този път тишината бе значително по-продължителна.

— Благодаря, Ивлин.

Кърк Ренолдс! Това беше невъзможно. Какво бе видяла в него? Чаках прекалено дълго. Трябваше да се намеся по-енергично. Ще се наложи да предприема нещо. Не мога да я оставя да…

Секретарската уредба иззвъня.

— Господин Демирис, някой си господин Ризоли иска да ви види. Няма уговорена среща, но…

— Тогава защо ме безпокоите? — изсъска той и прекъсна линията.

Сигналът отново прозвуча.

— Много се извинявам, но господин Ризоли твърди, че идва със съобщение от господин Ламбру. Било важно.

Съобщение ли? Странно. Защо неговият шурей сам не му се обади?

— Поканете го.

— Добре, господине.

Тони пристъпи в кабинета на Константин Демирис и се огледа. Обстановката му се стори по-луксозна дори от кабинета на Спирос Ламбру.

— Приятно ми е да се запозная с вас, господин Демирис.

— Разполагате с две минути.

— Изпраща ме Спирос. Според него трябва да си поговорим.

— Така ли? И за какво, ако мога да попитам?

— Нали не възразявате да седна?

— Струва ми се няма да се наложи да останете дълго.

Тони Ризоли се настаня в един стол с лице към Демирис.

— Собственик съм на манифактурно предприятие, господин Демирис. Изпращам продукцията си до различни части на света.

— Разбирам. Искате да наемете един от моите кораби.

— Именно.

— Защо Спирос ви изпраща при мен? Защо не наехте някой от неговите кораби? В момента два от тях бездействат.

— Предполагам, не одобрява стоката, която се каня да превозя.

— Не ви разбирам. Какво смятате да превозвате?

— Наркотици — отвърна Тони. — Хероин.