Спомени от полунощ

Демирис го гледаше и не вярваше на ушите си.

— И вие очаквате от мен да… Веднага напуснете кабинета ми, преди да съм повикал полиция.

Ризоли кимна към телефона.

— Защо не го направите веднага?

Той изчака Демирис да вдигне слушалката.

— Аз също бих искал да поговоря с тях. Ще им разкажа някои подробности около процеса на Ноел Паж и Лари Дъглас.

— За какво говорите? — попита Демирис изтръпнал от ужас.

— За двама души, екзекутирани по обвинение в убийството на жена, която все още е жива.

Константин Демирис пребледня.

— Как мислите, дали полицията ще се заинтересува от тази история? Или може би вестниците? Виждам дори как биха изглеждали заглавията. Мога ли да ви наричам Коста? Спирос ми каза, че всичките ви приятели ви наричат Коста. А аз мисля, че ние двамата с вас ще станем добри приятели. И знаете ли защо? Защото добрите приятели се държат здраво един за друг. Ние ще пазим нашата малка тайна, нали?

Константин Демирис не смееше да мръдне.

— Какво искате? — раздразнено попита той.

— Вече ви казах. Искам да наема един от корабите ви и тъй като сме добри приятели, предполагам, ще ми позволите да ползвам кораба безплатно, нали? Можем да го наречем услуга за услуга.

— Не мога да позволя такова нещо — обади се Демирис. — Разбере ли се, че някой от моите кораби превозва наркотици, ще загубя цялата си флотилия.

— Но няма да се разбере. В моя занаят рекламирането не се практикува. Всичко ще стане в пълна тайна.

— Много се лъжете, ако си въобразявате, че можете да ме шантажирате — лицето на Демирис бе придобило суров израз. — Давате ли си сметка, кой съм аз?

— Да, разбира се. Моят нов партньор. Ние двамата започваме общ бизнес и дълго ще бъдем заедно, драги, защото откажеш ли, отивам веднага в полицията и в редакциите на вестниците, за да разкажа твоята история. Тогава и авторитетът ти, и проклетата ти империя отиват по дяволите.

Настъпи дълго, мъчително мълчание.

— Как… как е разбрал шуреят ми?

— Има ли значение — ухили се Ризоли. — По-важното е, че те държа за топките и стисна ли ги, ставаш евнух. Ще ми пееш сопрано до края на дните си и то в някоя затворническа килия. — Тони погледна часовника си. — Божичко, двете ми минути изтекоха. — Изправи се и добави: — Давам ти шейсет секунди да решиш дали ще си отида от тук като твой съдружник.

Демирис изведнъж остаря с десетина години. Лицето му стана пепеляво на цвят. Не хранеше никакви илюзии за това какво ще му се случи, ако цялата история с процеса излезе наяве. Ще го изрисуват като чудовище, като убиец. Възможно е да започне разследване и на смъртта на Ставрос и Котас.

— Шейсетте секунди изтекоха.

Константин Демирис кимна бавно.

— Добре — промълви той. — Съгласен съм.

— Радвам се, че си така разумен.

Демирис бавно се изправи.

— Нека този път бъде както искате — рече той. — Не желая да знам кога и как ще го организирате. Един от вашите хора трябва да се качи на кораба. Аз съм дотук.

— Готово, разбрахме се — рече Тони. А може и да не си толкова разумен, помисли си той. С една пратка хероин се закачаш за цял живот, драги. Просто няма начин да се откачиш от мен.

— Разбрахме се — повтори той на глас.

По пътя към хотела Тони бе на върха на щастието. Страхотен удар. На полицаите и през ум не може да им мине да проверят флотата на Константин Демирис. Велики Боже, от тук нататък ще мога да товаря във всеки негов кораб, който отплува от Атина. Наркотици и антиквариати. Прощавай Виктор — изсмя се той на глас… — антични предмети.

Ризоли спря пред телефонната кабина на улицата и завъртя два телефона. Първият бе на Лука в Палермо.

— Можеш да прибереш горилите си от тук. И да ги затвориш в зоологическата градина, където им е мястото. Стоката е готова за път. Ще я превозя с кораб.

— Сигурен ли си, че е в безопасност?

— В по-голяма безопасност не би била и в Банк ъф Ингланд — засмя се Тони. — Ще ти разкажа всичко, като се видим. Имам и друга добра новина. Оттук нататък всяка седмица ще можем да превозваме стока.

— Чудесно, Тони. Винаги съм знаел, че мога да разчитам на теб.

Така си е, по дяволите, копеле.

Вторият разговор бе със Спирос Ламбру.

— Мина чудесно. Станахме съдружници с вашия зет.

— Поздравявам ви. Радвам се да го чуя, господин Ризоли.

Когато остави слушалката, Спирос Ламбру се усмихна. С вас ще са и полицаите от отдела за борба с наркотици.

Константин Демирис остана в кантората до полунощ на същия ден, за да обмисли новия си проблем. Бе отмъстил на Ноел Паж, а сега тя, от онзи свят го преследваше. Издърпа едно от чекмеджетата на бюрото и извади снимка на Ноел. Здравей, кучко. Господи, колко беше хубава! Значи смяташ, че ще можеш да ме съсипеш. Ще видим. Ще видим.

15. Глава

Сен Мориц ги очарова. Накъдето се обърнеш — дълги ски-писти, влекове, улеи за бобслей, пързалки за шейни и какво ли не още. Разположено край искрящото езеро в долината Енгадин, на шест хиляди стъпки височина на южния склон на Алпите между Целерина и Пис Наир, малкото селище предизвика искрения възторг на Катерин.

Отседнаха в прочутия хотел „Палас“. Във фоайето имаше гости от различни страни.

— Имаме резервация на името на господин и госпожа Ренолдс — каза Кърк на рецепцията.

Катерин неловко извърна поглед. Да бях сложила халка. Струваше й се, че всички наоколо са се вторачили в нея.

— Заповядайте, господин Ренолдс. Апартамент двеста и петнайсет. — Пиколото взе ключа и ги поведе към асансьора.

Въведоха ги в изискан, семпло мебелиран апартамент, от чиито прозорци се разкриваше великолепна гледка към планината.

Едва изчакал пиколото да излезе, Кърк прегърна Катерин.

— Скъпа, не мога да ти опиша, колко съм щастлив.

— Надявам се — рече Катерин. — Знаеш ли толкова отдавна не съм била с мъж…

— Не се тревожи, скъпа, няма за какво да бързаме, нали?

Толкова е мил, мислеше Катерин, но дали ще се промени, ако му разкажа миналото си? Не бе споменала нищо за Лари, за процеса или ужасните неща, които бе преживяла. Така й се искаше да му се довери и да го почувства по-близък, но нещо я възпираше.

— Ще отида да разопаковам багажа — рече Катерин.

Тя подреждаше нещата бавно… прекалено бавно, докато в един миг си даде сметка, че се бои от онова, което може би ще последва.

— Катерин… — обади се Кърк от другата стая. О, Господи, сега ще каже, хайде да се съблечем и да си легнем.