Спомени от полунощ

— Не исках да дам развод на Лари и той… Той беше влюбен в друга жена и бяха решили да ме убият.

— Кога се случи това?

— Преди година.

— И после?

— Осъдиха ги на смърт и ги екзекутираха.

— Екзекутираха ги само заради опита за убийство, така ли?

— Да.

— Виж какво, не съм запознат добре с гръцкото законодателство, но мога да се обзаложа, че смъртна присъда за опит за убийство не се дава. Вероятно има някаква грешка. Познавам един юрист в Атина. Казва се Петрос Демонидис. Всъщност той работи в прокуратурата. Утре сутрин ще му се обадя и ще разбера.

Катерин все още спеше, когато Кърк Ренолдс се събуди. Облече се тихо и отвори вратата на спалнята. Постоя за момент, загледан в спящата жена. Толкова много я обичам. На всяка цена трябва да разбера какво се е случило. Така ще пропъдя мрачните сенки.

Той слезе във фоайето на хотела и поръча телефонен разговор с Атина. Свърза се с централата.

— Моля ви, искам да говоря с Петрос Демонидис — каза той.

След половин час го извикаха.

— Господин Демонидис? Тук е Кърк Ренолдс. Не знам дали си спомняте за мен.

— Разбира се, че си спомням. Работите за Константин Демирис.

— Точно така.

— С какво мога да ви услужа, господин Ренолдс?

— Моля да ме извините, но бих искал да изясня един проблем, който току-що възникна. Става дума за член от наказателния кодекс на Гърция.

— Имам известни познания в тази област — шеговито подхвърли Демонидис. — Ще се радвам, ако мога да ви услужа.

— Възможно ли е според вашия закон опитът за убийство да се наказва със смърт?

Настъпи продължително мълчание.

— Удобно ли е да попитам защо се интересувате?

— Близък съм с една жена на име Катерин Алегзандър. Тя е убедена, че съпругът й и неговата любовница са осъдени на смърт заради опит да я убият. Звучи ми доста нелогично, разбирате ли?

— Да, естествено — промълви Демонидис. — Много добре ви разбирам. Къде сте всъщност, господин Ренолдс?

— Отседнал съм в хотел „Палас“ в Сен Мориц.

— Нека да проверя и ще ви потърся.

— Много съм ви благодарен. Струва ми се, че Катерин Алегзандър просто се заблуждава. Бих искал да изясня нещата, за да я успокоя.

— Ще ви се обадя при първа възможност.

Свежият въздух на утрото и прекрасната гледка накараха Катерин да забрави кошмарния среднощен спомен.

Двамата с Ренолдс закусиха в селото. Кърк предложи:

— Да вървим на пързалката.

Отидоха на пистата за начинаещи и наеха учител. Катерин сложи ските и се изправи.

— Та това е нелепо — рече тя. — Ако Бог наистина бе пожелал да изглеждаме по този начин, бащите ни щяха да са дървета.

— Моля?

— Нищо, Кърк.

Инструкторът се усмихна.

— Не се тревожете, госпожице Алегзандър. За нула време ще заприличате на професионалист. Започваме от „Корвиля Сас Ронсол“. Писта за начинаещи.

— Сама ще се изненадаш, като видиш колко бързо свиква човек — увери я Ренолдс и се обърна към инструктора. — Мисля днес да се спусна по „Гриша“.

— Пистата е доста стръмна, господине. По-добре идете да загреете на „Корвиля Стандард Маргунс“

— Добра идея. Така ще направя, Катерин. Ще се видим на обяд в хотела.

— Чудесно.

Ренолдс махна с ръка и се отдалечи.

— Приятно прекарване извика Катерин след него. — Не забравяй да пишеш.

— Е — обади се инструкторът, — на работа.

За огромна изненада на Катерин уроците по ски й доставиха огромно удоволствие. В началото бе много неуверена. Чувстваше се неловко и правеше малки несръчни стъпки по полегатия наклон.

— Наведете се малко. Върховете на ските трябва да сочат напред.

— На тях им кажете. Не виждате ли, че не ме слушат — рече Катерин.

— Справяте се чудесно. А сега нека да се спуснем. Свийте коленете и пазете равновесие. Хайде.

Тя падна.

— Да опитаме пак.

Миг по-късно отново се озова на земята. После пак. След време неочаквано за самата нея налучка стойката, при която започваше да пази равновесие. Сякаш й пораснаха криле. Понесе се по склона, опиянена от непознатото усещане. Снегът приятно хрущеше под ските. Вятърът галеше лицето й.

— Страхотно! — възкликна тя. — Сега разбирам защо хората така се пристрастяват. Кога отиваме на голямата писта?

— За днес ще останем тук — засмя се инструкторът. — Олимпийските състезания започват утре.

Катерин прекара великолепна сутрин.

Кърк Ренолдс я намери в ресторанта. Със зачервено от слънцето лице, той седна на масата до нея и я попита:

— Е, как мина?

— Страхотно. Не си счупих нищо. Паднах само шест пъти. Към края вече се справях добре. Утре сигурно ще ме включат в олимпийския отбор.

— Чудесно — усмихна се Ренолдс и понечи да й предаде разговора си с Петрос Демонидис, но се отказа. Не искаше да я връща отново към мъчителните спомени.

Следобед направиха дълга разходка и обиколиха магазинчетата, докато Катерин се почувства изморена.

— Аз по-добре да се връщам, Кърк. Ще ми се да подремна.

— Чудесна идея. На тази височина въздухът е разреден и ако не е свикнал, човек бързо се изморява.

— А ти какво ще правиш?

Той обърна очи към склона в далечината.

— Все пак ще се пусна по „Гриша“. Отдавна ми се иска да опитам.

Изведнъж тя го хвана за ръката.

— Кърк, за снощи… много съжалявам. Ще се опитам да…

— Не искам да се тревожиш. Върви да поспиш.

Той тръгна пръв и Катерин го проследи с поглед. Колко е мил. Питам се, какво намира в идиот като мен.

Катерин спа целия следобед, без да сънува. Когато отвори очи, часовникът показваше шест. Кърк скоро щеше да се върне.

Тя се окъпа, облече се и се замисли за предстоящата вечер. Не, не мисля за вечерта, а за нощта. Ще го направя заради него.