Спомени от полунощ

— Да… — нерешително се обади тя.

— Искаш ли да излезем на разходка?

Краката й се подкосиха от облекчение.

— Прекрасна идея — възторжено отвърна тя. Какво ми става, за бога? Дошла съм в най- романтичното място на света с един привлекателен мъж, който ме обича, а съм уплашена до смърт.

— Да не ти е зле? — попита Кърк загрижено.

— Не. Нищо ми няма — усмихна се Катерин.

— Изглеждаш притеснена.

— Просто си мислех… за ските… Дали не е опасно?

— Няма нищо страшно — усмихна се Кърк. — Ще започнеш на най-лесните места.

Облякоха пуловери и дебели якета и излязоха навън в кристалночистия, мразовит въздух.

— Прекрасно е, Кърк. — Катерин пое дълбоко дъх. — Много ми харесва тук.

— Още нищо не си видяла — усмихна се той. — През лятото е два пъти по-хубаво.

Дали наистина вярва, че и през лятото ще бъдем заедно, питаше се Катерин. Дали няма да го разочаровам за него. Всъщност, защо не престана да си блъскам главата с глупости?

Селцето Сен Мориц бе истинско бижу, сякаш пренесено от средновековието. Осеяно с малки магазинчета, ресторанти и живописни хижи, заобиколено от величествените Алпи. Разходиха се по улиците, влязоха в някои магазинчета. Катерин купи подаръци за Ивлин и Уим. Седнаха в малко кафене и хапнаха.

Следобед Кърк нае шейна, теглена от червенокафяв дорест кон. Понесоха се по белите пътеки, а снегът хрущеше под металните плазове.

— Хубаво е, нали? — шопита Ренолдс.

— О, да! — възторжено рече Катерин и си каза: Ще те направя щастлив, Кърк. Тази нощ.

Вечеряха в „Стубли“. Ресторантът напомняше някогашните селски кръчми.

— Прави ли ти впечатление обстановката? — попита Кърк. — Кажи-речи от хиляда четиристотин и осемдесета година е.

— Тогава по-добре да не поръчваме хляб.

— Какво?

— Нищо, само се пошегувах.

Лари винаги разбираше кога се шегувам. Но защо мисля за него? Защото се боя да мисля какво ще се случи тази нощ. Чувствам се като Мария Антоанета преди екзекуцията.

Ястията бяха вкусни, но Катерин бе твърде напрегната, за да ги оцени. Към края на вечерта Ренолдс попита:

— Искаш ли да тръгваме? Утре рано имаш урок по ски.

— Да, разбира се.

Тръгнаха нагоре по стълбите и Катерин усети, че сърцето й бие учестено. Сега ще каже: „Хайде да си лягаме.“. Пък и защо да не го каже? Нали затова съм дошла. Не мога да се преструвам, че съм тук само заради ските.

Ренолдс отвори вратата на апартамента и запали лампите. Влязоха в спалнята и Катерин впери поглед в леглото. Стори й се, че изпълва цялата стая. Кърк очевидно я наблюдаваше.

— Какво има?

— Моля? — Тя се засмя нервно. — А, нищо.

— Да?

Тя се усмихна.

— Добре тогава. Да се съблечем и да си легнем. Ето че го каза. И го изрече? Можехме просто да го направим. Изразено с думи, звучи тъй грубо.

— Какво каза?

— Нищо. — Катерин не бе усетила, че говори на глас.

Тя приближи до леглото. Никога не бе виждала толкова голямо легло. Бе поставено тук само за любов. И за нищо друго. Това не бе легло, в което да спиш.

— Няма ли да се съблечеш, мила?

Повече от година не съм лягала с мъж. При това той бе мой съпруг.

— Кати?

— Да.

Ще се съблека, ще се мушна в леглото, но ти ще останеш разочарован. Не те обичам, Кърк. Не мога да се любя с теб.

— Кърк…

— Да, кажи… — Той се обърна към нея.

— Кърк, аз… Моля те да ми простиш. Сигурно ще ме намразиш, но не мога. Страшно съжалявам. Сигурно си мислиш, че аз…

Лицето му помръкна.

— Кати, казах ти, че ще бъда търпелив. Ако все още не си готова, аз разбирам. — Той се усмихна. — Очакват ни още толкова прекрасни дни.

Тя го целуна с благодарност.

— О, Кърк, чувствам се толкова глупаво. Не знам какво става с мен.

— Няма нищо. Разбирам те.

Катерин го прегърна.

— Благодаря ти. Ти си истински ангел.

— А дотогава — въздъхна той, — ще спя на канапето.

— Не, само това не! — категорично заяви Катерин. — Аз съм причина за този глупав проблем и за нищо на света не мога да приема ти да се чувстваш неудобно. Аз ще спя на канапето. Ти оставаш тук.

— Дума да не става!

Катерин си легна, но не можа да заспи. Мислеше за Кърк Ренолдс. Дали ще мога някога да се любя с друг? Може би Лари уби завинаги желанието в мен. Нищо чудно наистина да е успял в известен смисъл да ме унищожи. Най-сетне тя заспа.

Кърк Ренолдс се събуди посред нощ от пронизителни викове. Седна и се ослуша, но виковете не спираха и той бързо отиде в спалнята.

Катерин се мяташе в леглото, със затворени очи.

— Не! — молеше тя. — Недей! Недей! Остави ме!

Ренолдс коленичи до леглото, обгърна раменете й и я притисна до себе си.

— Шшт — опитваше се да я успокои той. — Няма нищо.

Силни ридания разтърсиха тялото на Катерин и той още по-силно я притисна, докато тя утихна.

— Те искаха да ме удавят.

— Това беше сън — тихо рече той. — Сънувала си кошмар.

Катерин отвори очи и седна в леглото. Цялата трепереше.

— Не, не беше сън. Те се опитаха да ме убият.

— Кой? — недоумяваше Кърк.

— Съпругът ми и неговата любовница.

— Катерин, ти имаше кошмар и…

— Говоря истината. Те направиха опит да ме убият, заради което ги осъдиха на смърт.

Кърк не вярваше на ушите си.

— Катерин…

— Не ти казах досега, защото… защото за мен е много мъчително.

Той изведнъж осъзна, че тя говори сериозно.

— Разкажи ми.