Спомени от полунощ

Поръчаха и Демирис каза небрежно:

— Би трябвало да ти благодаря, Спирос.

— За какво — ококори очи Ламбру.

— За чудесния клиент, който ми изпрати — господин Ризоли.

Ламбру усети, че устата му пресъхва.

— Ти… ти срещна ли се с него?

— Да. Обеща да продължим контактите. — Демирис въздъхна. — Въпреки, че да ти кажа правото, според мен в него няма повече бъдеще.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че Тони Ризоли е мъртъв — заяви Демирис.

— Как така? Кога?

— Нещастен случай, Спирос. — Константин Демирис не откъсваше очите си от Ламбру. — Всеки, който се опита да ме измами, умира при нещастен случай.

— Не те… разбирам.

— Така ли? Ти се опита да ме съсипеш. Не успя. Едно е сигурно — щеше да е по-добре за теб, ако беше успял.

— Не разбирам за какво говориш?

— Така ли? — Константин Демирис се усмихна. — Много скоро ще разбереш. Но първо ще съсипя сестра ти.

Сервираха стридите.

— Изглеждат чудесно! Наздраве!

Константин Демирис си спомняше с голямо удоволствие за обяда. Спирос Ламбру бе напълно изваден от релси. Той много държеше на сестра си, а Демирис бе решил да унищожи и двамата.

Но преди това се налагаше да се погрижи за нещо друго. Катерин Алегзандър. След смъртта на Кърк му се беше обадила почти в истерия.

— Такъв… такъв ужас!

— Много съжалявам, Катерин. Представям си, колко си била привързана към Кърк. И за двама ни загубата е голяма.

Налага се да променя плановете, мислеше Демирис. Вече няма време за Рафина. Катерин бе единствената брънка, свързваща го все още с онова, което се случи между Ноел Паж и Лари Дъглас. Направи грешка, като я остави между живите толкова дълго. Докато беше жива, все някой можеше да успее да докаже участието му в цялата история. Само след нейната смърт можеше да се чувства в безопасност.

Вдигна слушалката на телефона, набра номера и каза:

— Ще бъда в Дзюлун в понеделник. Искам те там.

Срещнаха се в една запустяла сграда, собственост на Демирис.

— Трябва да прилича на нещастен случай. Можеш ли да го уредиш?

Това беше истинска обида. Усети как в душата му се надига гняв. Такъв въпрос се задава на някой аматьор, взет от улицата. Изкуши се да отговори саркастично: Ще се опитам. Какво предпочитате — нещастен случай у дома? Или да си счупи врата, падайки по стълбите? Като танцьорът в Марсилия. Да се напие и да се удави във ваната си? Като богатата наследничка. Може да умре и от свръхдоза хероин. Трима души беше изпратил така от този свят. Или да заспи със запалена цигара — детективът швед в „Хотел на левия бряг“ в Париж. Ако предпочитате, ще й се случи инцидент по пътя, самолетна катастрофа, изчезване в морето…

Естествено премълча, защото в интерес на истината се страхуваше от този мъж. Слушал бе твърде страшни истории за него и имаше основания да им вярва.

Ето защо каза само:

— Да, господине, мога да организирам нещастен случай. И никой никога няма да разбере.

Още преди да е завършил изречението, му мина мисълта: Но той знае, че аз ще знам. През прозореца долиташе уличният шум, примесен с пискливата глъчка на разноезичните обитатели на потайния град.

Демирис го изучаваше със студените си, с цвят на обсидиан очи.

— Е, добре, нека решението бъде твое — рече той накрая.

— Да, господине. Обектът в Дзюлун ли е?

— Не, в Лондон. Името й е Катерин. Катерин Алегзандър.

— Добре щеше да е някой да ме запознае с нея.

— Изпращам следващата седмица група експерти в Лондон. Ще те включа в групата. — Демирис замълча и се наведе над масата. — И още нещо.

— Кажете.

— Искам никой да не може да разпознае тялото й.

19. Глава

— Добро утро, Катерин. Как се чувстваш днес?

— Добре, Коста. Благодаря.

— По-добре ли си?

— Да.

— Радвам се. Изпращам група специалисти в Лондон, за да проверят как вървят нещата. Ще ти бъда безкрайно благодарен, ако се погрижиш за тях.

— Разбира се. Кога пристигат?

— Утре сутринта.

— Ще направя всичко, което е по силите ми.

— Знам, че мога да разчитам на теб. Благодаря ти, Катерин.

— Няма защо.

Сбогом Катерин. Връзката прекъсна.

И с това свършихме! Константин Демирис се облегна назад и потъна в размисъл. Ликвидирането на Катерин Алегзандър означаваше край на неуредените сметки. Щеше да му остане време да обърне повече внимание на жена си и брат й.

— Тази вечер ще имаме гости. Няколко експерти. Искам да си домакинята на масата.

Толкова отдавна не я беше канил с гостите си, че Мелина искрено се зарадва. Може би всичко ще започне поновому.

Вечерята не промени нищо. Пристигнаха трима мъже, вечеряха и си отидоха. Не се случи нищо особено.

Представиха я съвсем формално и тя стоя през цялото време безучастна, докато мъжът й забавляваше гостите. Почти бе забравила колко очарователен може да бъде той. Разказваше забавни истории, засипваше ги с комплименти и те се чувстваха поласкани. Седяха на масата на един известен човек и показваха, че си дават сметка за това. Мелина не успя да се включи в разговора. Всеки път, когато понечеше да каже нещо, Коста я прекъсваше и тя реши да мълчи.

Защо тогава искаше да присъствам?

На сбогуване Демирис им каза:

— Самолетът ви за Лондон излита рано сутринта. Сигурен съм, че всичко ще мине добре.

Мъжете си отидоха.

На другата сутрин групата пристигна в Лондон. Тримата пратеници бяха с различна националност.