Звездите светят над нас

мен. Гордея се с теб и с това, което правиш, но искам и ти да бъдеш горда с мен.

— Аз съм горда, Филип — рече Лара. — Прости ми, аз просто… — тя едва се сдържаше да не заплаче.

— Знам, любима — той я прегърна. — Ще измислим нещо. Когато се върна, двамата ще заминем на дълга почивка.

„За мен е невъзможно да замина на почивка. Захванала съм се с твърде много проекти“, мислеше си Лара.

— Къде отиваш този път, Филип?

— В Германия, Норвегия, Дания, Англия и се връщам.

Лара дълбоко въздъхна.

— Разбирам.

— Бих искал да можеше да дойдеш с мен, Лара. Много съм самотен без теб.

Тя си спомни женския смях.

— Така ли? — после се отърси от това настроение и успя да се усмихне. — Слушай какво, вземи самолета — ще ти бъде по-удобно.

— Сигурна ли си, че…?

— Абсолютно. Ще се оправя и без него, докато се върнеш.

— Няма друга като теб на този свят — промълви Филип.

Лара бавно погали с пръст бузата му.

— Не го забравяй.

Турнето на Филип премина при грандиозен успех. В Берлин публиката полудя, а отзивите бяха възторжени.

След концертите приемната на артистите бе постоянно препълнена от горещи почитатели, главно жени.

— Изминах триста мили, за да мога да ви чуя…

— Имам малък замък тук наблизо и се питах дали…

— Приготвила съм късна вечеря само за нас двамата…

Някои от тях бяха богати и красиви, а повечето — твърде благосклонни. Но Филип беше влюбен. След концерта в Дания той се обади на Лара.

— Липсваш ми.

— И ти на мен, Филип. Как мина концертът?

— Е, никой не излезе, докато свирех.

Лара се разсмя.

— Това е добър признак. В момента имам съвещание, скъпи. Ще ти се обадя след един час в хотела.

— Няма да се прибера веднага в хотела, Лара. Директорът на залата дава вечеря в моя чест и…

— О? Така ли? А има ли красива дъщеря? — тя моментално съжали за думите си.

— Какво?

— Нищо. Трябва да свършвам. Ще се чуем по-късно.

Тя затвори и се обърна към мъжете в кабинета. Келър я наблюдаваше.

— Всичко наред ли е?

— Да — безгрижно отвърна Лара. Беше й трудно да се съсредоточи. Представяше си Филип с красиви жени, които му даваха ключовете от хотелските си стаи. Изгаряше от ревност и се ненавиждаше за това.

Кметската церемония за награждаването на Лара беше събитие, което се провеждаше на крак. Пресата се бе развихрила с пълна сила.

— Може ли една снимка заедно със съпруга ви?

И Лара бе принудена да каже отново:

— Той много искаше да присъства, но…

Присъстваше Пол Мартин.

— Него пак го няма, а?

— Той наистина имаше желание да бъде тук, Пол.

— Глупости! Това е голяма чест за теб. Той трябваше да е редом с теб. Що за съпруг е той, по дяволите? Някой трябва да си поговори с него!

Тази нощ тя лежеше самотна и не можеше да заспи. Филип бе на десет хиляди мили от нея. В съзнанието й звучаха думите на Пол Мартин: „Що за съпруг е той, по дяволите? Някой трябва да си поговори с него.“

Когато се завърна от Европа, Филип изглеждаше щастлив, че отново си е у дома. Донесе на Лара куп подаръци — изящна порцеланова фигурка от Дания, прекрасни кукли от Германия, копринени блузи, златна чантичка от Англия, в която имаше гривна с диаманти.

— Чудесна е — рече Лара. — Благодаря ти, скъпи.

На другата сутрин тя каза на Мариан Бел:

— Ще работя вкъщи целия ден.

Лара диктуваше на Мариан в кабинета си, а от хола се чуваха звуците на пианото. Филип свиреше. „Животът ни е толкова хубав така, мислеше Лара. Защо Филип иска да го развали?“

Уилям Елърби се обади на Филип.

— Поздравявам те. Чух, че турнето е преминало прекрасно.

— Така е. Европейската публика е страхотна.

— Обадиха ми се от управата на Карнеги Хол. Неочаквано имат свободна вечер следващия петък — на седемнадесети. Проявяваш ли интерес?

— И още как.

— Добре. Ще уточня условията. Между другото, смяташ ли да намалиш броя на концертите? — попита Елърби.

Филип бе изненадан.

— Да ги намаля ли? Не. Защо?

— Разговарях с Лара и тя ми намекна, че може би ще пожелаеш да правиш турнета само в Съединените щати. Може би е по-добре да поговориш с нея и…

— Да, добре — отвърна Филип. — Благодаря ти.

Той затвори телефона и отиде в кабинета на Лара. Тя диктуваше на Мариан.

— Може ли да останем сами? — помоли Филип.

— Разбира се — усмихна се Мариан и излезе.

Филип се обърна към Лара.

— Току-що ми се обади Уилям Елърби. Ти ли си му казала, че ще намаля задграничните си турнета?

— Може би съм споменала нещо такова. Мислех, че и за двама ни ще е по-добре, ако…

— Моля те, не го прави повече — каза Филип. — Знаеш колко много те обичам. Но освен съвместния ни живот всеки от нас има своята кариера. Нека да, се разберем така — аз няма да се бъркам в твоята, а ти няма да се бъркаш в моята. Нали е справедливо?

— Разбира се — отвърна Лара. — Съжалявам, Филип. Просто страшно ми липсваш всеки път — тя го прегърна. — Прости ми.

— Вече е простено и забравено.

Хауард Келър донесе у дома на Лара договори, които тя трябваше да подпише.

— Как върви?

— Чудесно.