— У дома ли си е пътуващият музикант?
— Да.
— Значи сега музиката е твоят живот, а?
— Музикантът. Не можеш да си представиш какъв прекрасен човек е той, Хауард.
— Кога ще дойдеш на работа? Имаме нужда от теб.
— След няколко дни.
— Добре — кимна Келър.
Започнаха да преглеждат документите, които бе донесъл.
На другата сутрин се обади Тери Хил.
— Лара, току-що ми позвъниха от Комисията по хазарта в Рино. Ще разглеждат въпроса относно твоето разрешително за казиното — рече адвокатът.
— Защо?
— Има обвинения, че наддаването е било манипулирано. Искат да се явиш и да дадеш показания на седемнадесети.
— Сериозно ли е? — попита Лара.
Адвокатът се колебаеше:
— Известни ли са ти някакви нередности при наддаването?
— Не, разбира се.
— Тогава няма защо да се безпокоиш. Ще дойда с теб в Рино.
— А какво ще стане, ако не се явя?
— Ще ти изпратят призовка. Ще бъде по-добре, ако се явиш доброволно.
— Добре.
Лара набра номера на личния телефон в кабинета на Пол Мартин. Той веднага отговори:
— Лара?
— Да, Пол.
— Отдавна не си използвала този телефон.
— Да. Обаждам се за Рино…
— Чух.
— Има ли наистина някакъв проблем?
Той се засмя.
— Загубилите наддаването ги е яд на теб.
— Сигурен ли си, че всичко е наред, Пол? — тя се поколеба: — Ние действително обсъждахме другите оферти.
— Това се прави постоянно, повярвай ми. Както и да е, няма начин да го докажат. Не се тревожи за нищо.
— Добре.
Тя остави слушалката и остана да седи замислена и разтревожена.
На обяд Филип каза:
— Предложиха ми да изнеса концерт в Карнеги Хол и аз приех.
— Чудесно — усмихна се Лара. — Ще си купя нова рокля. Кога ще бъде това?
— На седемнадесети.
Усмивката й угасна:
— О!
— Какво има?
— Боя се, че няма да мога да присъствам, скъпи. Трябва да бъда в Рино. Много съжалявам.
Филип сложи ръка върху нейната.
— Изглежда, че все не можем да се синхронизираме. Е, добре. Не се разстройвай. Ще има още много други концерти.
Лара се намираше в кабинета си в „Камерън Сентър“. Сутринта Хауард Келър й се бе обадил вкъщи.
— Мисля, че трябва да дойдеш. Имаме куп проблеми.
— След час ще бъда там.
Бяха по средата на съвещанието.
— Няколко сделки се провалиха — говореше Келър. — Застрахователната компания, която щеше да се настани в нашата сграда в Хюстън, банкрутира. Бяха единствените ни наематели.
— Ще намерим други — отвърна Лара.
— Няма да е толкова просто. Законът за данъчната реформа ни причинява загуби. Той вреди на всички, по дяволите! Конгресът ликвидира корпоративната защита от данъци и премахна повечето облекчения. Мисля, че ни предстои адски спад. Спестовните компании, с които работим, са загазили. „Дрексъл Бърнам Ламбърт“ може и да фалира. Облигациите се превръщат в бомба със закъснител. Имаме проблеми с пет- шест от нашите сгради. Две от тях са готови едва до половината. Без финансиране тези разходи ще ни съсипят.
Лара седеше замислена.
— Ще се справим. Продай имотите, които имаме, за да покрием изплащането на ипотеките.
— Единственото хубаво нещо е, че приходите в брой от Рино са почти петдесет милиона долара годишно — рече Келър.
Лара не каза нищо.
В петък, на седемнадесети, Лара замина за Рино. Филип я изпрати на летището. Тери Хил я чакаше при самолета.
— Кога ще се върнеш? — попита Филип.
— Вероятно утре. Не би трябвало да продължи дълго.
— Ще ми липсваш — рече той.
— И ти на мен, скъпи.
Той остана, докато самолетът излетя.
В централата на Комисията по хазарта Лара се изправи пред същата група мъже, с които се срещна, когато кандидатстваше за разрешителното за казиното. Този път обаче те не бяха така дружелюбни.
Лара положи клетва и съдебният стенограф започна да записва показанията й. Председателят каза:
— Мис Камерън, получени са някои будещи тревога обвинения относно даването на разрешително за вашето казино.
— Какви по-точно? — попита Тери Хил.
— Ще стигнем и до това — председателят отново насочи вниманието си към Лара. — Разбрахме, че преди това вие не сте правили опити да купите игрално казино.
— Така е. Казах ви го още първия път.
— Тогава как стигнахме до цената, която предложихте? Искам да кажа… как определихте точната сума?
Тери Хил го прекъсна:
— Бих желал да знам основанието ви да зададете този въпрос.
— След малко, мистър Хил. Ще позволите ли на клиентката си да отговори?
Тери Хил кимна на Лара. Тя каза:
— Накарах моите счетоводители и ревизори да изработят офертата според сумата, която можехме да си позволим да предложим, изчислихме малка печалба, която бихме могли да прибавим към нея, и така стигнахме до тази цена.
