— Бедничкият. Щом си ядосан, защо не вземеш един душ…
Пак го обзе гняв. Писна му и той се изправи.
— Няма значение. Няма смисъл да се опитвам да…
— … вкъщи?
Танър не вярваше на ушите си.
— У вас ли?
— Да, имам апартаментче на Парк Авеню — отвърна тя. — Искаш ли да ме заведеш вкъщи?
Прескочиха десерта.
Апартаментчето се оказа разкошно, прекрасно обзаведено жилище. Танър се оглеждаше, смаян от целия този лукс и изящество. Тъкмо в нейния стил. Еклектична колекция от картини, огромна маса, голям полилей, италианско канапе и шест стола чипъндейл. Нямаше време да види нищо повече, защото Пола му каза:
— Ела да ти покажа спалнята си.
Спалнята бе издържана в бяло, с бели мебели и голям огледален таван над леглото.
— Впечатлен съм. Това е най-…
— Шшт. — Пола започна да го съблича. — Ще поговорим после.
Когато свърши, бавно свали дрехите си. Тялото й бе самото съвършенство на еротиката. Тя го прегърна и се притисна към него, доближи устни до ухото му и прошепна:
— Стига любовна игра.
Озоваха се на леглото и Пола беше готова за него. Когато проникна в нея, тя силно стисна бедра, после ги отпусна, отново ги стисна и продължи така, все повече възбуждайки Танър. И всеки път лекичко променяше позата си, така че всяко усещане бе различно. Обсипа го с еротични подаръци, за каквито не беше мечтал, и стимулира екстатичната му кулминация.
След това разговаряха до късно през нощта.
Оттогава нататък прекарваха заедно всяка вечер. Пола постоянно го изненадваше с чувството си за хумор и чара си и постепенно стана най-голямата хубавица в неговите очи.
— Никога не съм те виждал да се усмихваш толкова много — му каза Андрю една сутрин. — Заради жена ли е?
Танър кимна.
— Да.
— Сериозно ли е? Ще се жените ли?
— Обмислям го.
Брат му се вгледа в него.
— Може би трябва да й кажеш.
Танър стисна ръката му.
— Може би ще й кажа.
На другата вечер Танър и Пола бяха сами в нейния апартамент.
— Принцесо, веднъж ти поиска да ти кажа нещо, каквото не съм казвал на никоя жена — започна той.
— Да, скъпи?
— Ето. Искам да се омъжиш за мен.
Последва мигновено колебание. Тя широко се усмихна и се хвърли в прегръдките му.
— О, Танър!
Той се вгледа в очите й.
— Това „да“ ли означава?
— Искам да се омъжа за теб, скъпи, но… боя се, че имаме проблем.
— Какъв?
— Казах ти. Искам да направя нещо важно. Искам достатъчно власт, за да осъществявам нещата — да ги променям. А за тази цел трябват пари. Как ще имаме общо бъдеще, ако ти нямаш бъдеще?
Танър я хвана за ръката.
— Няма проблем. Аз съм собственик на половината от важна компания, принцесо. Някой ден ще имам достатъчно пари, за да ти дам каквото пожелаеш.
Пола поклати глава.
— Не. Брат ти Андрю ти казва какво да правиш. Знам всичко за вас двамата. Той няма да позволи компанията да се развие, а аз имам нужда от повече, отколкото можеш да ми дадеш в момента.
— Грешиш. — Танър се замисли за миг. — Искам да се запознаеш с Андрю.
На другия ден тримата обядваха заедно. Пола беше очарователна и Андрю явно веднага я хареса. Той се бе тревожил за някои от жените, с които излизаше брат му. Пола беше различна. Беше красива, интелигентна и духовита. Андрю хвърли поглед към Танър и кимването му означаваше „добър избор“.
— Мисля, че КИГ върши чудесна работа, Андрю, като помага на толкова много хора по целия свят — каза Пола. — Танър много ми е говорил за успехите ви.
— Радвам се, че можем да го правим. И ще постигнем още повече.
— Искаш да кажеш, че компанията ще се разрасне ли?
— Не в този смисъл. Искам да кажа, че ще пратим повече хора в повече страни, където могат да са полезни.
Танър побърза да се намеси.
— Тогава ще започнем да получаваме държавни поръчки тук и…
Андрю се усмихна.
— Танър е много нетърпелив. Няма защо да бързаме. Първо ще вършим това, за което е създадена компанията. Ще помагаме на хората.
Танър погледна Пола. Лицето й беше безизразно.
На другия ден той й се обади.
— Здрасти, принцесо. В колко часа да те взема?
Последва кратко мълчание.
— Много извинявай, скъпи. Довечера няма да мога да се срещна с теб.
Това го изненада.
— Нещо лошо ли се е случило?
— Не. Един мой приятел е в града и трябва да го видя.
„Приятел ли?“ Жегна го ревност.
— Разбирам. Тогава утре вечер ще…
— Не, и утре не мога. Хайде да се уговорим за понеделник.
Щеше да прекара уикенда с онзи човек. Обезпокоен и ядосан, Танър затвори.
В понеделник вечер Пола му се извини.
— Съжалявам за уикенда, скъпи. Просто един стар приятел дойде да ме види.
Танър си представи красивия апартамент на Пола. Тя не можеше да си го позволи със заплатата си.
— Кой е той?
— Съжалявам, не мога да ти кажа името му. Прекалено е известен и не обича публичност.
— Влюбена ли си в него?
Тя го хвана за ръката и тихо отвърна:
— Влюбена съм в теб, Танър. Само в теб.
