Танър остана на мястото си със свити юмруци и пребледняло лице.
— Брат ви е в съзнание. Можете да влезете при него, но само за няколко минути.
Танър влезе в болничната стая. Очите на брат му бяха отворени, но той се вторачи в госта си с безизразно лице.
Телефонът иззвъня и Танър вдигна слушалката. Обаждаше се генерал Бартън.
— Ужасно съжалявам за случилото се с…
— Копеле гадно! Ти ми каза, че брат ми е в безопасност.
— Не знам какво се е случило, но ви уверявам…
Танър му тръшна слушалката. Чу гласа на брат си и се обърна.
— Къде… къде съм?
— В болницата „Уолтър Рийд“ във Вашингтон.
— Защо? Кой е болен?
— Ти, Андрю.
— Какво се е случило?
— Експериментът се провали.
— Не си спомням…
— Всичко е наред. Не се бой. Ще се погрижат за теб. Няма да те оставя.
Андрю затвори очи. Танър го погледа още малко и излезе.
Пола прати цветя в болницата. Танър искаше да й се обади и да й благодари, но секретарката му каза:
— Тя не е в града. Щяла да ви потърси веднага щом се върне.
След седмица Андрю и Танър бяха в Ню Йорк. Вестта за случилото се с Андрю бе стигнала до КИГ. Дали мозъчният тръст щеше да продължи да съществува без него? Когато се разчуеше за злополуката, репутацията на компанията щеше да пострада.
„Това няма значение — помисли си Танър. — Ще направя мозъчния тръст най-големия на света. Вече мога да дам на принцесата повече, отколкото е мечтала. След няколко години…“
Секретарката му го повика по интеркома.
— Дошъл е някакъв шофьор и иска да ви види, господин Кингсли.
Танър се озадачи.
— Да влезе.
Появи се униформен шофьор, носеше плик.
— Танър Кингсли?
— Да.
— Помолиха ме да ви предам това писмо лично.
Връчи му плика и си отиде.
Танър погледна плика и се усмихна широко. Познаваше почерка на Пола. Беше му приготвила някаква изненада. Нетърпеливо разпечата плика.
Писмото гласеше:
Няма да се получи, скъпи. В момента имам нужда от повече, отколкото можеш да ми дадеш, затова ще се омъжа за човек, който е способен да ми го осигури. Обичам те и винаги ще те обичам. Знам, че ще ти е трудно да повярваш, но това, което правя, е за доброто и на двама ни.
Той пребледня. Дълго се взира в писмото, после нервно го хвърли в кошчето за боклук.
Триумфът му беше закъснял с един ден.
Глава 18
Танър седеше унило на бюрото си. Секретарката му се обади по интеркома:
— Дошли са няколко души и искат да ви видят, господин Кингсли.
— Да влязат.
В кабинета му влязоха началниците на няколко отдела на КИГ.
— Искаме да поговорим, господин Кингсли.
— Седнете. Какъв е проблемът?
— Ами, малко сме загрижени — обади се един от групата. — След случилото се с брат ви… КИГ ще продължи ли да съществува?
Танър поклати глава.
— Не знам. Още съм в шок. Не мога да повярвам в това, което стана. — Той се замисли за миг. — Ще ви кажа какво ще направя. Не мога да предвидя шансовете ни, обаче ще положа всички усилия да не потънем. Обещавам ви. Ще ви държа в течение.
Те му благодариха и го оставиха сам.
В деня, в който изписаха Андрю от болницата, Танър го настани в малка служебна къща на територията на компанията, където можеха да се грижат за него, и му даде кабинета до своя. Служителите смаяно видяха в какво се е превърнал бившият им шеф. От блестящ учен беше станал зомби. През по-голямата част от деня седеше на стола си и сънено зяпаше през прозореца, ала изглеждаше доволен, че се връща в КИГ, въпреки че нямаше точна представа какво става наоколо. Всички служители бяха трогнати от грижовното отношение на Танър към брат му.
Атмосферата в КИГ се промени едва ли не моментално. Когато Андрю ръководеше компанията, всичко бе по-непринудено. Сега изведнъж стана официално — като бизнес, а не благотворителна организация. Танър разпрати агенти да търсят клиенти за КИГ. Бизнесът започна да процъфтява с невероятна бързина.
Вестта за прощалното писмо на Пола светкавично се разпространи в КИГ. Служителите се бяха подготвили за сватбата и се питаха как е понесъл удара Танър. Носеха се всевъзможни предположения за това какво ще направи, след като са го зарязали.
Два дни след получаването на писмото във вестниците се появи информация, че бившата годеница на Танър се е омъжила за медийния милиардер Едмънд Баркли. Единствените промени в Танър Кингсли бяха по-честите му мрачни настроения и това, че професионалната му дисциплина стана по-желязна отпреди. Той прекарваше по два часа всяка сутрин в червената тухлена сграда, където работеше по проект, обгърнат в секретност.
Една вечер го поканиха да говори в МЕНСА, дружеството на хората с висок коефициент на интелигентност. Тъй като много служители на КИГ членуваха в него, той прие предложението.
Когато на другата сутрин дойде на работа, с него се появи една от най-големите хубавици, които бяха виждали хората му. Приличаше на латиноамериканка, с тъмни очи, матова кожа и зашеметяваща фигура.
Танър я представи на персонала.
— Това е Себастиана Кортес, която снощи говори в МЕНСА. Блестяща е.
Изведнъж сякаш беше придобил нова жизненост. Заведе я в кабинета си и излязоха оттам след повече от час. После обядваха в частната трапезария на Танър.
Един от служителите потърси името й в интернет. Бивша мис Аржентина, Себастиана живееше в Синсинати, където бе омъжена за виден бизнесмен.
Когато Себастиана и Танър се върнаха в кабинета му след обяда, гласът му се чуваше в приемната по интеркома, който случайно беше оставен включен.
— Не се бой, скъпа. Ще измислим начин да го направим.
Секретарките се събраха около интеркома, за да подслушват.
— Трябва много да внимаваме. Мъжът ми е адски ревнив.
— Няма проблем. Ще поддържаме връзка.
