Кой се страхува от мрака

афроамериканка, облечена в черен панталон и поло. На пръста й искреше огромен смарагдов пръстен и венчална халка с диаманти. Даян изведнъж усети, че е важно да поговори с нея.

Когато понечи да се приближи, влезе секретарката на Танър и каза:

— Господин Кингсли ще ви приеме веднага. — И Кели Харис изчезна в кабинета на шефа на КИГ.

Танър се изправи да посрещне Кели.

— Благодаря, че дойдохте, госпожо Харис. Как пътувахте?

— Добре, благодаря.

— Искате ли нещо? Кафе? Чай?

Кели поклати глава.

— Знам, че преживявате много труден период, госпожо Харис, но трябва да ви задам няколко въпроса.

В своята стая Ретра Тайлър наблюдаваше Кели по телевизионния екран и записваше срещата.

— Близки ли бяхте с мъжа си? — попита Танър.

— Много.

— Знаете ли дали е бил откровен с вас?

Кели го погледна озадачено.

— Нямахме тайни един от друг. Марк беше най-честният, най-искреният човек, когото познавам. Той… — Беше й трудно да продължи.

— Често ли обсъждаше работата си с вас?

— Не. Работата му беше невероятно сложна. Не разговаряхме много за нея.

— Двамата имахте ли много приятели руснаци?

Кели се смути.

— Господин Кингсли, не знам какво целите с тези въпроси, но…

— Мъжът ви казвал ли ви е, че му предстои голяма сделка, от която ще направи много пари?

— Не. Ако имаше такова нещо, Марк щеше да ми каже.

— Някога да ви е споменавал за Олга?

Изведнъж я обзе мрачно предчувствие.

— Господин Кингсли, за какво точно става дума?

— Парижката полиция е открила в джоба на мъжа ви писмо. В него се споменавало за награда за някакви сведения. Било подписано „С обич, Олга“.

Кели се смая.

— Не… не знам какво…

— Обаче твърдите, че той е обсъждал всичко с вас, така ли?

— Да, но…

— Доколкото успяхме да установим, мъжът ви явно е имал връзка с тази жена и…

— Не! — Кели скочи. — Вие не говорите за моя Марк. Казах ви, помежду ни нямаше тайни.

— Освен тайната, която е довела до неговата смърт.

Изведнъж й призля.

— Извинете… извинете ме, господине. Не се чувствам добре.

Той моментално се разкая за твърдостта си.

— Разбирам. Готов съм да ви помогна с всичко, каквото мога. — Танър й подаде релефната си визитка. — Можете да ме намерите на този номер по всяко време, госпожо Харис.

Неспособна да отговори, Кели кимна и замаяна излезе от кабинета.

На излизане от сградата мислите й бяха в хаос. „Коя е Олга? И защо Марк е имал връзки с руснаци? Защо?…“

— Извинете. Госпожа Харис?

Кели се обърна.

— Да?

Пред сградата стоеше привлекателна блондинка.

— Казвам се Даян Стивънс. Бих искала да поговоря с вас. Отсреща има кафене и…

— Съжалявам. В момента не мога… не мога да разговарям. — Кели понечи да продължи.

— Отнася се за мъжа ви.

Кели се закова на място и рязко се обърна.

— За Марк ли? Какво точно?

— Може ли да поговорим на по-уединено място?

По интеркома в кабинета на Танър се разнесе гласът на секретарката му.

— Дойде господин Хайолт.

— Да влезе.

След малко вече го поздравяваше в кабинета си.

— Добър ден, Джон.

— Добър ли? Денят е отвратителен, Танър. Като че ли са почнали да убиват всички в нашата компания. Какво става, по дяволите?

— Точно това се опитваме да открием. Не вярвам, че внезапната смърт на трима наши служители е съвпадение. Някой се опитва да навреди на репутацията на компанията, обаче ще го разкрием и ще му попречим. Полицията се съгласи да ни съдейства. Пратил съм хора да проследят последните действия на жертвите. Бих искал да чуеш два разговора, които току-що записах. Това са вдовиците на Ричард Стивънс и Марк Харис. Готов ли си? — Давай.

— Това е Даян Стивънс. — Танър натисна един бутон и на екрана се появи сцената с Даян Стивънс. В долния десен ъгъл на монитора имаше графика, която се движеше, докато жената говореше.

— Какво знаете за връзката на мъжа ви с наркотиците?

— Какво… Какво искате да кажете? Ричард никога не е имал нищо общо с наркотици.

Стойностите на графиката останаха стабилни. Танър натисна бутона за бързо пренавиване.

— Това е госпожа Марк Харис, чийто мъж е бил блъснат или е паднал от върха на Айфеловата кула.

На екрана се появи образът на Кели.

— Някога да ви е споменавал за Олга?

— Господин Кингсли, за какво точно става дума?

— Парижката полиция е открила в джоба на мъжа ви писмо, в него се споменавало за награда за някакви сведения. Било подписано „С обич, Олга“.

— Не… не знам какво…

— Доколкото успяхме да установим, мъжът ви явно е имал връзка с тази жена и…

— Не! Вие не говорите за моя Марк. Казах ви, помежду ни нямаше тайни.

Стойностите на графиката останаха постоянни. Образът на Кели изчезна.

— Каква е графиката на екрана? — попита Джон Хайолт.

— Гласов анализатор, който регистрира микротрептенията на човешкия глас. Ако обектът лъже, модулацията на аудиочестотите се повишава. Супермодерен метод. Няма нужда от кабели като при детектора на лъжата. Убеден съм, че двете жени казваха истината. Трябва да ги защитим.

Джон Хайолт се намръщи.

— Какво искаш да кажеш? От какво да ги защитим?

— Според мен са в опасност, защото подсъзнателно имат повече информация, отколкото подозират. Били са близки с мъжете си. Сигурен съм, че по някое време може да е било казано нещо многозначително, което тогава им се е изплъзнало, но се е запазило в паметта им. Има голяма вероятност, когато се замислят, да си го спомнят. И в този момент животът им може да бъде изложен на риск, защото убийците на мъжете им може да възнамеряват да премахнат и тях. Ще се погрижа да не им се случи нищо лошо.

— Ще пратиш хора да ги следят, така ли?

— Това остана в миналото, Джон. Днес използваме електронна техника. Поставих апартамента на