сигурно е забягнал с някоя от многобройните си приятелки. Сметнаха, че може да е захвърлил тежкия и неудобен ключ някъде наоколо и претършуваха навсякъде, но не можаха да го намерят. И как да го открият, след като той бе заровен дълбоко в земята под къщата на Самуел.
Изтощен физически и психически, Самуел бе легнал и заспал почти моментално. Събуди се от виковете на някой, който го разтърсваше. Първата мисъл в главата му бе: „Намерили са тялото на Арам. Дошли са да ме хванат.“
Отвори очи. Пред него стоеше Исак и изглеждаше много възбуден.
— Изчезна! — продължаваше да вика Исак. — Кашлицата изчезна! Ела веднага у нас!
Бащата на Исак седеше в леглото. Треската бе изчезнала като по чудо. От кашлицата нямаше и следа. Когато Самуел се приближи към леглото, старецът каза:
— Мисля, че мога да хапна малко пилешка супа.
И Самуел се разплака.
Само в един ден бе отнел живота на човек и бе спасил друг.
Новината за бащата на Исак се разпространи из гетото. Роднините на умиращи мъже и жени обсадиха къщата на Рофи, молейки Самуел да им даде от магическия серум. Невъзможно бе да задоволи търсенето. Отиде при д-р Вал. Докторът бе научил за постижението на Самуел, но се отнесе скептично.
— Трябва да го видя със собствените си очи — каза той. — Приготви ми една банка и аз ще я опитам на някой от моите пациенти.
Можеше да избира от десетки болни и д-р Вал се спря на човек, който почти умираше. След двайсет и четири часа пациентът му бе на път да оздравее.
Д-р Вал отиде в конюшнята, където Самуел бе работил ден и нощ върху серума, и попита:
— Има резултат, Самуел. Ти успя. Какво искаш да получиш като зестра?
А Самуел го погледна и отговори уморено:
— Още един кон.
През тази година, 1868, бе сложено началото на „Рофи и синове“.
Самуел и Теренни се ожениха, а зестрата на Самуел се състоеше от шест коня и една малка, добре обзаведена лаборатория, специално за него. Самуел разшири експериментите си. Започна да добива лекарства от билки и не след дълго съседите му започнаха да идват в малката му лаборатория, за да купуват лекарства за всякакви болести. Лекарствата им помагаха и авторитетът на Самуел нарасна. На онези, които не можеха да платят, Самуел казваше:
— Не се безпокойте. Вземете го без да плащате.
А с Терения споделяше: „С лекарствата трябва да се лекува, а не да се правят пари от тях.“
Работата му се разрастваше непрекъснато и след време можа да съобщи на Терения:
— Мисля, че е време да отворим малка аптека, където можем да продаваме мазила, прахове и всичко, което не е с рецепти.
Аптеката имаше успех още от самото начало. Богаташите, които бяха отказали някога да му помогнат, започнаха да го навестяват и да му предлагат пари.
— Ще бъдем съдружници — казваха те. — Ще създадем верига от магазини.
Самуел се посъветва с Терения.
— Страхувам се от съдружници. Това си е наша работа. Не искам чужди хора да разполагат с нашия живот.
Терения се съгласи с него.
И тъй като работата се разрасна и откриха нови аптеки, предложенията за участие с пари се увеличиха. Самуел продължаваше да ги отхвърля.
Когато тъстът му го попита защо им отказва, Самуел отговори:
— Никога не пускай хитрата лисица в кокошарника. Някой ден тя ще огладнее.
Както процъфтяваше работата му, така растеше и семейството на Самуел и Терения. Тя му роди пет сина — Абрахам, Йосиф, Антон, Ян и Питор, а с раждането на всеки син Самуел откриваше и нова аптека, като всяка бе по-голяма от предишната. Отначало Самуел нае един човек, после двама, а скоро за него работеха повече от две дузини служители.
Един ден при Самуел дойдоха представители на властите.
— Вдигаме някои от ограниченията за евреите — съобщиха му те. — Бихме искали да откриете аптека в Краков.
И Самуел я откри. Три години по-късно бе преуспял достатъчно, за да си построи своя собствена сграда в центъра на Краков и да купи на Терения хубава къща в града. Най-после мечтата му да се измъкне от гетото се бе осъществила.
Но мечтите му надхвърляха мащабите на Краков.
Когато момчетата пораснаха, Самуел им взе частни учители и всяко от тях учеше различен език.
— Той е полудял — казваше тъщата му. — Хората в квартала му се подиграват, че Абрахам и Ян учат английски, Йосиф — немски, Антон — френски, а Питор — италиански. С кого ще говорят? Никой тук не говори тия варварски езици. Момчетата даже няма да могат да говорят помежду си!
Самуел само се усмихваше и търпеливо обясняваше:
— Това е част от образованието им.
Той знаеше с кого ще разговарят синовете му.
Когато момчетата станаха на 15–16 години, те вече бяха пътували в различни страни с баща си. При всяко пътуване Самуел поставяше основите за бъдещите си планове. Когато Абрахам стана на двайсет и една години, Самуел събра цялото семейство и съобщи:
— Абрахам отива да живее в Америка.
— Америка ли! — извика майката на Терения. — Там е пълно с диваци! Няма да позволя да направиш такова нещо на внука ми. Момчето остава тук, защото е безопасно.
Безопасно. Самуел си спомни за погромите, за Арам и за убийството на майка си.
— Той заминава в чужбина — натърти Самуел. После се обърна към Абрахам. — Ще отвориш фабрика в Ню Йорк и ще ръководиш работите там.
— Да, татко — отговори гордо Абрахам.
Самуел се обърна към Йосиф:
— Когато станеш на двайсет и една, ще заминеш за Берлин.
Йосиф кимна ас глава. Обади се и Антон:
— А аз ще отида във Франция. Надявам се, в Париж.
— Само че внимавай — изръмжа Самуел. — Някои от неверничките са много хубави.
Обърна се към Ян:
— Ти ще отидеш в Англия.
Питор, най-малкият син, се намеси нетърпеливо:
— А аз ще отида в Италия, татко. Кога мога да тръгна?
— Няма да е тая вечер, Питор. Ще трябва да почакаш, докато станеш на двайсет и една — засмя се Самуел.
И така, всичко бе решено. Самуел придружи синовете си в чужбина и им помогна да си открият кантори и фабрики. През следващите седем години се появиха клонове на фамилията Рофи в пет чужди държави, Създаваше се династия и Самуел нареди на адвоката си да направи така, че макар и всяка компания да оставаше независима, тя бе в същото време отговорна пред централата.
— Никакви чужди хора — непрекъснато повтаряше Самуел на адвоката. — Основният капитал не трябва да напуска никога семейството.
— Няма — уверяваше го адвокатът. — Но ако синовете ти не могат да продават акции, Самуел, как ще
