Или:
— Може да съм късостеблен, сладурче, но не навсякъде. Знаеш какво искам да кажа.
Започваше да я обхваща ужас в случаите, когато трябваше да работи с него. Неведнъж Пейдж бе свидетелка как Кейн извършва ненужни операции и отстранява здрави органи.
Един ден, докато двамата отиваха към операционната, Пейдж попита:
— Какво ще оперираме, докторе?
— Портфейла му! — Но след като видя изражението на лицето й, се поправи: — Само се шегувам, сладурче.
— Той би трябвало да работи в месарница — каза Пейдж по-късно сърдито на Кет. — Кой му е дал право да оперира хора?
След една изключително калпава операция на черния дроб д-р Кейн се обърна към Пейдж и поклати глава.
— Лошо. Не съм сигурен дали ще оживее.
Пейдж едва сдържа гнева си. Реши да поговори с Том Чан.
— Някой трябва да съобщи за доктор Кейн — заубеждава го Пейдж. — Той убива пациентите си!
— Не се впрягай.
— Не мога. Не е редно да оставят човек като него да оперира. Това е престъпление. Трябва да бъде уведомена Комисията за отнемане на лекарските свидетелства.
— И каква полза? Ще трябва да накараш и други лекари да дадат показания срещу него, а никой няма да иска. Това е едно малко сплотено общество и ние всички трябва да живеем в него, Пейдж. Почти е невъзможно да заставиш един лекар да свидетелства срещу друг. Всички сме уязвими и твърде много се нуждаем един от друг. Успокой се. Ще те изведа на обяд.
Пейдж въздъхна.
— Добре, но системата е гадна.
По време на обяда Пейдж попита:
— Как я карате със Сай?
Той не отговори веднага.
— Аз… имаме проблеми. Моята работа разрушава брака ми. Не знам какво да правя.
— Сигурна съм, че всичко ще се оправи — подхвърли Пейдж.
— Дано! — отвърна Чан буйно. Пейдж го погледна.
— Ако ме напусне, ще се самоубия.
На другата сутрин Артър Кейн имаше по график бъбречна операция. Главният хирург каза на Пейдж:
— Доктор Кейн помоли да му асистирате в Четвърта операционна.
Устата на Пейдж изведнъж пресъхна. Отвращаваше я самата мисъл да бъде близо до него.
— Не може ли някой друг?… — продума Пейдж.
— Той ви очаква, докторе.
Тя въздъхна.
— Отивам.
Докато Пейдж се миеше, операцията вече беше започнала.
— Помогни ми, скъпа — каза Кейн на Пейдж.
Коремът на пациента беше намазан с йоден разтвор и бе направен разрез в дясната му горна четвъртина, точно под ребрата. „Дотук добре“, помисли си Пейдж.
— Скалпел.
Операционната сестра подаде скалпела на д-р Кейн. Той вдигна поглед.
— Пуснете музика.
След малко засвири един компактдиск. Д-р Кейн продължи да реже.
— Сега нещо по-пиперлия. — Той погледна към Пейдж. — Включи каутеризатора, гадже.
„Гадже.“ Пейдж скръцна със зъби и взе електрокаутеризатора. Започна да каутеризира артериите, за да намали количеството кръв в коремната област. Операцията вървеше добре.
„Слава Богу!“, помисли си Пейдж.
— Гъба.
Операционната сестра подаде на д-р Кейн гъбата.
— Така. Сега изсмукване. — Той изряза наоколо, за да разкрие бъбрека. — Ето го този дявол — рече д-р Кейн. — Още изсмукване. — Вдигна бъбрека с форцепса. — Добре. Остава да го зашием.
Като никога всичко бе минало нормално и все пак нещо безпокоеше Пейдж. Тя погледна внимателно бъбрека. Изглеждаше й здрав. Свъси вежди, чудейки се дали…
Докато д-р Кейн зашиваше пациента, Пейдж бързо отиде до осветената рентгенова снимка на стената. Разгледа я и възкликна тихо:
— О, Божичко!
„Рентгеновата снимка е обърната наопаки. Доктор Кейн е извадил здравия бъбрек.“
След тридесет минути Пейдж бе в кабинета на Бен Уолас.
— Той оперира здравия бъбрек и остави болния! — Гласът на Пейдж трепереше. — Този човек трябва да иде в затвора!
Бенджамин Уолас каза успокоително:
— Пейдж, съгласен съм с теб, че е много жалко. Но положително не е било нарочно. Било е грешка и…
—
— Повярвай ми, ще направим колегиално разследване.
Пейдж знаеше какво означава това — група лекари щяха да разгледат случая, но конфиденциално. Информацията нямаше да бъде предоставена на обществеността, още по-малко на пациента.
— Доктор Уолас…
— Ти си част от екипа ни, Пейдж. Трябва да бъдеш добър съотборник.
— Той няма работа в тази болница. Нито в която и да било друга.
— Да погледнем на нещата по-отгоре. Ако го отстраним, ще се разчуе и репутацията на болницата ще пострада. Вероятно ще заведат доста дела за несправяне против нас.
— Ами пациентите?
— Ще наблюдаваме внимателно доктор Кейн. — Той се наведе напред. — Ще ти дам един съвет. Когато започнеш частна практика, ще имаш нужда от доброжелателността на другите лекари за препоръки. Без тях няма да стигнеш доникъде, а ако се прочуеш с това, че си отцепничка и донасяш срещу колегите си, не очаквай да ти пращат пациенти.
Пейдж стана.
— Значи няма нищо да предприемете?
— Казах ти, че ще направим колегиално разследване.
— И само толкова?
— Само толкова.
— Не е честно — настояваше Пейдж.
Тя обядваше в кафенето с Кет и Хъни.
Кет поклати глава.
— Кой ти е казал, че животът трябва да бъде честен?
Пейдж огледа антисептичното помещение, облицовано с бели плочки.
— Цялото това място ме потиска. Всички са болни.
— Иначе нямаше да са тук — посочи Кет.
— Защо не устроим сбирка? — предложи Хъни.
