— Сбирка ли? За какво говориш?
Хъни заобяснява ентусиазирано.
— Можем да поръчаме свястна храна и напитки и да отпразнуваме! Мисля, че бихме могли малко да се поразведрим.
Пейдж съобрази за секунда.
— Знаеш ли, идеята не е лоша — рече тя. — Да го направим!
— Дадено. Аз поемам организацията — каза им Хъни. — Ще го направим утре след визитация.
Артър Кейн се приближи към Пейдж в коридора. В гласа му имаше ледена нотка.
— Държала си се като лошо момиче. Някой трябва да те научи да си затваряш устата! — И отмина.
Пейдж го изгледа, не вярвайки на ушите си. „Уолас му е предал какво съм казала. Не е трябвало.“ „Ако се прочуеш с това, че си отцепничка и донасяш срещу колегите си…“ „Ще го направя ли пак? — размишляваше Пейдж. — Като нищо ще го направя!“
Новината за предстоящата сбирка бързо се разчу. Всички стажант-лекари се включиха с пари. Поръчаха богато меню от ресторанта на Ърни и питиета от близкия магазин. Сбирката бе обявена за пет часа в лекарската стая. Храната и пиенето пристигнаха в четири и тридесет. Имаше какво ли не — морски блюда с омари и скариди, различни пастети, шведски кюфтенца, горещи тестени специалитети, плодове и десерти. Когато Пейдж, Кет и Хъни влязоха в стаята в пет и петнадесет, тя вече бе пълна с нетърпеливи стажант- лекари, интернисти и сестри, които ядяха и се забавляваха чудесно. Пейдж се обърна към Хъни.
— Идеята ти беше страхотна!
— Благодаря — усмихна се тя.
Високоговорителят се обади.
— Доктор Финли и доктор Кетлър в отделението за бърза помощ. Веднага.
И двамата лекари, непреглътнали скаридите, се спогледаха, въздъхнаха и бързо излязоха. Том Чан пристъпи към Пейдж.
— Трябва да го правим всяка седмица — каза той. — Вярно. Това е…
Гласът от високоговорителя се обади отново.
— Доктор Чан… в седма стая… доктор Чан… в седма стая.
А след минута:
— Доктор Смити… във Второ отделение за бърза помощ… доктор Смити… във Второ отделение за бърза помощ.
Високоговорителят не млъкна. За тридесет минути почти всички лекари и сестри бяха извикани по спешност. Хъни също чу името си, накрая призоваха Пейдж и Кет.
— Не мога да повярвам — каза Кет. — Нали знаеш какво приказват, че хората си имали ангел- хранители. Е, аз пък мисля, че ние трите сме омагьосани от някой дявол-хранител.
Думите й се оказаха пророчески.
Следващия понеделник сутринта, когато дежурството на Пейдж свърши и тя отиде при колата си, две от гумите й бяха нарязани с нож. Не вярваше на очите си.
„Някой трябва да те научи да си затваряш устата!“
Щом се върна в апартамента, тя каза на Кет и Хъни:
— Внимавайте с Артър Кейн. Той е луд.
11
Кет се събуди от звъна на телефона. Без да отваря очи, се пресегна за слушалката и я долепи до ухото си.
— Ало?
— Кет? Обажда се Майк.
Тя тутакси седна в леглото, а сърцето й лудо заблъска.
— Майк, добре ли си?
Чу го как се разсмя.
— Никога не съм бил по-добре, сестричке. Благодарение на теб и твоя приятел.
— Моят приятел ли?
— Мистър Динето.
— Кой? — Кет се опита да се съсредоточи, замаяна от съня.
— Мистър Динето. Той наистина ми спаси живота.
Кет нямаше представа за какво говори.
— Майк…
— Нали си спомняш за онези, на които дължах пари? Мистър Динето ги накара да ме оставят на мира. Той е истински джентълмен. И има страхотно мнение за теб, Кет.
Кет бе забравила инцидента с Динето, но сега внезапно й просветна: „Мис, не знаете с кого разговаряте. По-добре направете онова, което ви казва човекът. Това е мистър Лу Динето.“
Майк продължаваше:
— Изпращам ти малко пари, Кет. Твоят приятел ме уреди на работа. Плащат наистина добре.
„Твоят приятел.“ Кет се изнерви.
— Майк, слушай ме. Искам да внимаваш.
Чу го как отново се разсмя.
— Не се притеснявай за мен. Нали ти казах, че всичко ще бъде цветя и рози? Е, бях прав.
— Грижи се за себе си, Майк. Не…
Връзката се разпадна.
Кет не можа повече да заспи. „Динето! Как е разбрал за Майк и защо му помага?“
На другата вечер, когато излезе от болницата, до тротоара я чакаше черна лимузина. Шадоу и Райно стояха до нея.
Кет понечи да ги подмине, ала Райно каза:
— Качете се, докторке. Мистър Динето иска да ви види.
Тя го погледна за миг. Райно беше страшен на вид, но Шадоу я плашеше повече. Имаше нещо смъртоносно в мълчанието му. При други обстоятелства Кет никога не би се съгласила, но телефонното обаждане на Майк я бе озадачило. И разтревожило.
Закараха я в малък апартамент в покрайнините на града, където я чакаше Динето.
— Благодаря ви, че дойдохте, доктор Хънтър — рече той. — Оценявам това. Един мой приятел претърпя малка злополука. Искам да го прегледате.
— Какво правите с Майк? — попита тя настойчиво.
— Нищо — отвърна й той невинно. — Научих, че има неприятности, и се погрижих да ги отстраня.
— Как… как разбрахте за него? Искам да кажа, че ми е брат и…
Динето се усмихна.
— В моя бизнес всички сме приятели. Помагаме си. Майк се беше забъркал с едни лоши момчета и аз го измъкнах. Би трябвало да сте ми благодарна.
— Благодарна съм — отвърна Кет. — Наистина съм благодарна.
— Добре. Нали знаете: „Едната ръка мие другата“?
Кет поклати глава.
— Няма да извърша нищо незаконно.
— Незаконно ли? — повдигна вежди Динето. Изглеждаше обиден. — Не бих ви накарал да вършите нищо такова. Този мой приятел е претърпял дребна злополука и мрази болници. Ще го погледнете ли?
„В какво ли се забърквам?“, почуди се Кет.
— Къде е?
— В спалнята.
