бъдеш затрупан с пациенти в мига, в който си закачиш табелата.
— Татко, адвокатите си слагат табели — каза Лорън.
— Каквото и да е. Във всеки случай бих искал да те финансирам. Привлича ли те подобна перспектива?
Малори усети, че му е трудно да диша.
— Извънредно много. Но… не знам кога ще мога да ви върна дълга.
— Ти май не разбираш. Аз имам да
Лорън гледаше Малори с топли очи.
— Моля ви, кажете да.
— Бих бил глупак да кажа „не“, нали?
— Точно така — рече Лорън тихо. — А аз съм сигурна, че не сте глупав.
На път за вкъщи Кен Малори бе в състояние на еуфория. „По-добро от това — здраве“, помисли си той. Но грешеше. Очакваше го още по-хубава изненада.
Телефонира му Лорън.
— Надявам се, че нямате нищо против да съчетаете бизнеса с удоволствието.
Той се усмихна вътрешно.
— Съвсем не. Какво сте намислили?
— Идната събота вечер има благотворителен бал. Искате ли да ме придружите?
„О, бебчо, и още как.“
— С голямо удоволствие.
Беше дежурен в събота вечер, но щеше да се обади, че е болен, да намерят някой да го замести.
Малори бе човек, който вярваше в предварителното планиране, но онова, което му се случваше сега, надхвърляше и най-ексцентричните му мечти.
През следващите няколко седмици го завъртя кръгът, в който се движеше Лорън, и животът запрепуска главозамайващо. Той танцуваше до среднощ с нея, а после едва изкарваше деня в болницата. Все повече се оплакваха от работата му, но не го интересуваше. „Скоро ще напусна това място“, казваше си Малори.
Мисълта да се измъкне от ужасната окръжна болница и да има собствена практика бе достатъчно вълнуваща, ала към това Нейно величество Сполуката прибави и Лорън.
Кет се превръщаше в досада. Малори трябваше непрекъснато да измисля претексти, за да не се среща с нея. Когато тя настояваше, той казваше:
— Миличка, луд съм по теб… разбира се, че ще се оженя за теб, но точно сега… — И подхващаше поменик от извинения.
Именно Лорън предложи да прекарат двамата края на седмицата във фамилната вила в Биг Сър. Малори бе на върха на щастието. „Всичко се подрежда като по ноти — мислеше си той. — Целият проклет свят ще е мой!“
Вилата се простираше сред обраснали с бор хълмове — огромна постройка от дърво, керемиди и камък, с изглед към Тихия океан. Имаше голяма спалня, осем стаи за гости, просторна всекидневна с каменна камина и закрит плувен басейн. Всичко миришеше на отлежали пари.
Когато влязоха, Лорън се обърна към Малори и каза:
— Пуснах прислугата да почива в събота и неделя.
Малори се ухили.
— Добре си се сетила. — Обви ръце около нея и изрече тихо: — Луд съм по теб.
— Покажи ми — отвърна тя.
Прекараха деня в леглото и Лорън бе почти толкова ненаситна, колкото и Кет.
— Измори ме! — засмя се Малори.
— Това е добре. Не искам да ти остават сили да се любиш с друга. — Тя седна в леглото. — Нямаш друга, нали, Кен?
— Разбира се, че не — каза Малори искрено. — За мен в този свят не съществува друга освен теб. Влюбен съм в теб, Лорън. — Сега беше моментът да действа чевръсто и да върже всички краища на изящна фльонга. Едно е да си преуспяващ лекар с частна практика. Друго е да си зет на Алекс Харисън. — Искам да се оженя за теб.
Той притаи дъх в очакване на отговора.
— О, да, миличък — прошепна Лорън. — Да.
Кет отчаяно се опитваше да се свърже с Малори. Обади се в болницата.
— Съжалявам, доктор Хънтър, доктор Малори не е дежурен и не отговаря на повикванията.
— Не е ли оставил съобщение къде може да бъде намерен?
— Нямаме записано нищо.
Кет затвори и се обърна към Пейдж.
— Нещо му се е случило, усещам го. Щеше да ми се обади досега.
— Кет, може да има стотици причини, за да не ти се обади. Може би внезапно му се е наложило да напусне града или…
— Права си. Сигурна съм, че има сериозно извинение.
Кет погледна телефона и му
Когато Малори се върна в Сан Франциско, се обади на Кет в болницата.
— Доктор Хънтър е в почивка — казаха му от регистратурата.
— Благодаря. — Малори позвъни в апартамента.
Кет беше там.
— Здрасти, бебчо!
— Кен! Къде беше? Тревожех се за теб. Къде ли не те търсих…
— Възникнаха непредвидени семейни обстоятелства — излъга той гладко. — Съжалявам, но нямах възможност да ти се обадя. Бях извън града. Мога ли да дойда при теб?
— Знаеш, че можеш. Толкова се радвам, че си добре. Аз…
— След половин час.
Той остави слушалката и си помисли доволно: „И моржът каза: «Дойде час да поговорим ний.» Кет, бебчо, беше много гот, но всичко май свърши.“
Когато Малори пристигна в апартамента, Кет го прегърна.
— Липсваше ми. — Не биваше да знае колко ужасно се бе разтревожила. Мъжете мразеха тези неща. Отдръпна се малко. — Миличък, изглеждаш абсолютно изтощен.
Малори въздъхна.
— Не съм спал през последното денонощие. — „Поне това е вярно“, помисли си той.
Кет го притисна.
— Горкото ми бебче. Да ти налея ли нещо?
— Не, добре съм. Имам нужда само да поспя една нощ. Да седнем, Кет. Трябва да поговорим. — Той седна на кушетката до нея.
— Нещо не е наред ли? — попита Кет.
Малори си пое дълбоко дъх.
— Кет, мислих много за нас двамата напоследък.
Тя се усмихна.
— И аз. Имам новина за теб. Аз…
— Не, чакай. Нека да свърша. Кет, струва ми се, че твърде прибързваме. Аз… аз мисля, че избързах с предложението да се оженим.
Тя побеля.
— Какво… какво казваш?
