В главата на Кен прозвуча предупредителен сигнал. Годежното парти означаваше разгласяване. „Ще трябва първо да се оправя с Кет. Малко пари ще свършат работа.“ Малори проклинаше глупавия облог. За някакви си десет хиляди долара цялото му блестящо бъдеще можеше да бъде застрашено. Представяше си какво щеше да стане, ако се опиташе да обясни случая с Кет на семейство Харисън.
„Между другото, забравих да спомена, че вече съм сгоден за една лекарка. Тя е негърка…“
Или пък: „Да ви кажа ли нещо смешно? Обзаложих се с момчетата в болницата на десет хиляди долара, че ще изчукам онази черна докторка…“
Или: „Вече съм планирал един годеж…“
„Не — помисли си той. — Ще трябва да измисля начин да подкупя Кет.“
Те го гледаха очаквателно.
Малори се усмихна.
— Идеята е чудесна.
Лорън каза въодушевено:
— Добре. Аз ще се заема с това. Вие мъжете си нямате представа какво усилие е да подготвиш едно парти.
Алекс Харисън се обърна към Малори.
— Аз вече задвижих нещата по твоя въпрос, Кен.
— Сър?
— Завеждащият болницата „Норт Шор“ Гари Гитлин е мой стар другар по голф. Разговаряхме за теб и той не смята, че ще има проблеми да бъдеш афилиран към болницата. Това е доста престижно, уверявам те. Същевременно ще ти уредя частна практика.
Малори слушаше, изпълнен с чувство на еуфория.
— Перспективата е великолепна.
— Разбира се, ще са необходими няколко години да се изгради наистина доходна практика, но мисля, че ще можеш да изкарваш по двеста-триста хиляди долара още първите една-две години.
„Двеста-триста хиляди, Божичко! — помисли си Малори. — В устата му звучи като дребни пари за фъстъци.“
— Това… това би било прекрасно, сър.
Алекс Харисън се усмихна.
— Кен, тъй като ще ставам твой тъст, хайде да зарежем това „Сър“. Наричай ме Алекс.
— Добре, Алекс.
— Знаеш ли, никога не съм била булка през юни — каза Лорън. — Струва ли ти се подходящ юни за сватба, миличък?
Той чу гласа на Кет: „Не смяташ ли, че трябва да определим дата? Мислех си, че може би ще е добре през юни.“
Малори взе ръката на Лорън в своите.
— Звучи чудесно.
„Ще ми остане достатъчно време да се оправя с Кет — реши той. Усмихна се вътрешно. — Ще й предложа част от парите, които спечелих за това, че я вкарах в леглото си.“
— Имаме яхта в Южна Франция — говореше Алекс Харисън. — Искате ли да изкарате медения си месец на френската Ривиера? Ще отлетите с нашия „Гълфстрийм“.
Яхта. Френската Ривиера. Беше като фантазия, която се превръщаше в действителност. Малори погледна Лорън.
— Медения месец с Лорън съм готов да прекарам навсякъде.
Алекс Харисън кимна.
— Е, всичко изглежда уредено. — Той се усмихна на дъщеря си. — Ще ми липсваш, бебчо.
— Ти не ме губиш, татко. Печелиш един лекар!
— И страхотно добър при това. Никога няма да мога да ти се отблагодаря, че спаси живота ми, Кен.
Лорън погали ръката на Малори.
— Аз ще му се отблагодаря вместо теб.
— Кен, какво ще кажеш да обядваме другата седмица заедно? — попита Алекс Харисън. — Ще ти изберем прилично място за кабинет, може би в Поуст Билдинг, и ще уредя кой ден да се срещнеш с Гари Гитлин. Много от приятелите ми умират да се запознаят с теб.
— Мисля, че можеш да го кажеш по друг начин, татко. — Тя се обърна към Кен. — Разговарях с приятелите си за теб и те нямат търпение да те видят, само че аз не ще им позволя.
— Не ме интересува никой освен теб — рече Малори сърдечно.
Когато се качиха в шофирания от частен шофьор ролс-ройс, Лорън попита:
— Къде да те оставим, миличък?
— В болницата. Трябва да видя някои пациенти.
Нямаше такова намерение. Кет бе дежурна, възнамеряваше да действа.
Лорън го погали по страната.
— Горкото ми бебче. Работиш твърде много.
Малори въздъхна.
— Няма значение. След като помагам на хората.
Откри Кет в отделението по гериатрия.
— Здрасти, Кет.
Тя беше сърдита.
— Снощи имахме среща, Кен.
— Знам. Съжалявам. Не успях да дойда и…
— Това е за трети път от миналата седмица. Нищо не разбирам.
Ставаше ужасно досадна.
— Кет, трябва да поговорим. Няма ли някоя празна стая наоколо?
Тя се замисли за миг.
— Един пациент го изписахме от 315-а. Да отидем там.
Тръгнаха по коридора. Приближи се една сестра.
— О, доктор Малори! Доктор Питърсън ви търсеше. Той…
— Кажете му, че съм зает. — Хвана Кет за ръката и я въведе в асансьора.
Когато пристигнаха на третия етаж, мълчаливо изминаха пътя по коридора и влязоха в стая 315. Малори затвори вратата подире им. Дишаше тежко. Цялото му златно бъдеще зависеше от следващите няколко минути.
Взе ръката на Кет в своята. Беше дошъл часът на откровението.
— Кет, знаеш, че съм луд по теб. Към никого не съм изпитвал онова, което чувствам към теб. Но, сладка, да родиш бебе точно сега… е… не схващаш ли колко е неподходящо? Искам да кажа… и двамата работим денонощно, не изкарваме достатъчно…
— Но можем да се оправим — настоя Кет. — Обичам те, Кен, и аз…
— Чакай. Искам само да отложим за известно време. Нека свърша стажа си в болницата и да започна частна практика. Бихме могли да заминем на Изток. След няколко години ще можем да си позволим да се оженим и да си родим дете.
—
— Знам, миличка, но са минали колко… два месеца, нали? Имаш достатъчно време да направиш аборт.
Кет го погледна потресена.
— Не! Няма да абортирам. Държа да се оженим веднага. Сега.
„Имаме яхта в Южна Франция. Искате ли да прекарате медения си месец на френската Ривиера? Ще отлетите с нашия «Гълфстрийм».“
— Вече казах на Пейдж и Хъни, че ще се женим. Те ще ми бъдат шаферки. И за бебето им казах.
Малори усети как го побиха студени тръпки. Нещата се изплъзваха от контрол. Ако семейство Харисъи надушеше за това, с него беше свършено.
