Лекарки

— Кен, нека да определим дата за сватбата. Бих искала да се оженим възможно най-скоро.

— Няма проблеми — каза Малори непринудено. — Ще подадем документи другата седмица.

— Това е чудесно! — Изведнъж й хрумна нещо. — Може би ще успеем да си вземем няколко почивни дни и да идем някъде по време на медения си месец. Не много далеч… до Орегон или Вашингтон.

„Грешиш, бебчо. Моят меден месец е през юни, на яхтата ми във френската Ривиера.“

— Звучи примамливо. Ще поговоря с Уолас.

Кет стисна ръката му.

— Благодаря ти — каза дрезгаво. — Ще бъда най-добрата съпруга в света.

— Сигурен съм — усмихна се Малори. — Сега си изяж зеленчуците. Искаме здраво бебе, нали?

Напуснаха ресторанта в девет часа вечерта. Когато се приближаваха към блока на Кет, Малори попита:

— Сигурна ли си, че Пейдж и Хъни не са си у дома?

— Абсолютно — отвърна Кет. — Пейдж е дежурна в болницата, а на Хъни казах, че искаме да сме сами.

„По дяволите!“

Тя забеляза изражението на лицето му.

— Нещо не е наред ли?

— Не, бебчо. Казах ти, просто искам частният ни живот да си бъде само наш. — „Ще трябва да внимавам — помисли си той. — Много да внимавам.“ — Да побързаме.

Нетърпението му сгря Кет.

В апартамента Малори каза:

— Да идем в спалнята.

Кет се ухили.

— Идеята ти ми харесва.

Малори я наблюдаваше, докато се събличаше. „Има страхотна фигура. Бебето ще я развали.“

— Ти няма ли да се съблечеш, Кен?

— Разбира се. — Той се сети за онзи път, когато го бе накарала да се съблече и си беше отишла. Е, сега щеше да си плати.

Съблече се бавно. „Дали ще се справя в леглото? — почуди се. Почти трепереше от нерви. — Онова, което ще сторя, е нейна вина. Не е моя. Дадох й възможност да се измъкне, ала тя бе твърде глупава да се възползва.“

Плъзна се до нея в леглото и усети как топлото й тяло се притисна до неговото. Започнаха да се галят и той усети надигащата се възбуда. Проникна в нея и тя застена:

— О, миличък… толкова е прекрасно… — Ритъмът на движенията й се ускоряваше. — Да… да… о, Божичко!… Не спирай… — Тялото й се разтърси от спазми, после потрепера и притихна в ръцете му.

Кет се обърна тревожно към него. — Ти успя ли?…

— Разбира се — излъга Малори. Беше твърде напрегнат. — Какво ще кажеш да пийнем нещо?

— Не, не бива. Бебето…

— Но сега празнуваме, сладка. Една глътка няма да ти навреди.

Кет се поколеба.

— Добре. Само глътка. — И се надигна да стане.

Малори я спря.

— Не, не, остани в леглото, мамче. Трябва да свикнеш да те глезят.

Кет го проследи с очи, докато отиваше към всекидневната, и си помисли: „Аз съм най-голямата късметлийка на света!“

Малори приближи малкия бар и наля уиски в две чаши. Хвърли поглед към спалнята, за да се увери, че не се виждаше какво прави, после се приближи до канапето, където бе оставил сакото си. Извади от джоба някакво шишенце и изля съдържанието му в чашата на Кет. Върна се до бара, разбърка питието на Кет и го помириса. Нямаше никакъв мирис. Отнесе двете чаши в спалнята и подаде едната на Кет.

— Хайде да вдигнем тост за нашето бебе — каза тя.

— Добре. За нашето бебе!

Кен наблюдаваше как отпива от питието си.

— Ще си намерим някъде хубав апартамент — изрече Кет унесено. — Ще наредя детска стая. Ще го разглезим до безобразие, нали? — Тя отпи още веднъж.

Малори кимна.

— Като нищо. — Наблюдаваше я внимателно. — Как се чувстваш?

— Чудесно. Толкова се тревожех за нас, миличък, но вече съм спокойна.

— Правилно — рече Малори. — Няма за какво да се тревожиш.

Клепачите на Кет натежаваха.

— Не — промълви тя. — Няма за какво да се тревожа. — Езикът й започваше да се заплита. — Кен, замаяна съм. — Олюля се.

— Изобщо не трябваше да забременяваш.

Кет го зяпна глупаво.

— Какво?

— Ти развали всичко, Кет.

— Развалих ли?… — Беше й трудно да се съсредоточи.

— Застана на пътя ми.

— К’во?

— Никой не смее да застава на пътя ми.

— Кен, замаяна съм.

Той продължаваше да я гледа.

— Кен… помогни ми, Кен… — Главата й падна назад върху възглавницата.

Малори си погледна часовника. Разполагаше с достатъчно време.

34

Хъни се върна първа в апартамента и се спъна в тялото на Кет, проснато в локва кръв на пода на банята, безсрамно разчекнато върху студените бели плочки. До нея лежеше окървавена кюрета. Беше получила маточен кръвоизлив.

Хъни изпадна в шок.

— О, Божичко! — прошепна, като че ли я душаха.

Коленичи до тялото и постави треперещ пръст до каротидната артерия. Пулс нямаше. Хъни хукна към всекидневната, взе слушалката и набра 911.

Отговори мъжки глас.

— Девет единадесет. Спешна помощ.

Хъни стоеше парализирана и не можеше да говори.

— Девет единадесет. Спешна помощ… Ало?…

— П… помощ! Аз… Има… — Давеше се с думите си. — Тя… тя е мъртва.

— Кой е мъртъв, мис?

— Кет.

— Вашата котка3 е мъртва, така ли?

— Не! — изпищя Хъни. — Кет е мъртва. Пратете някого веднага.

— Мис…

Хъни тръсна слушалката. С треперещи пръсти набра номера на болницата.

— Доктор Т… ейлър. — Гласът й бе агонизиращ шепот.

— Момент, моля.

Хъни стисна слушалката, минаха две минути, докато извикат Пейдж.