лекарка, хирург! Няма начин да си направи подобно нещо.
Инспектор Бърнс рече замислено:
— Вие смятате, че Малори я е предумал да абортира, опитал се е да й помогне, а после си е отишъл, когато нещата са тръгнали на зле, така ли?
Пейдж поклати глава.
— Не. Кет никога нямаше да се съгласи. Той предумишлено я е убил. — Тя започна да размишлява на глас. — Кет беше яка. Трябвало е да бъде в безсъзнание, за да може той да направи с нея онова… което е направил.
— При аутопсията не намерихме никакви следи от удари или пък нещо, от което да изгуби съзнание. Нямаше белези от душене по врата…
— Имаше ли някакви следи от приспивателно или…
— Нищо. — Той забеляза изражението по лицето на Пейдж. — Не ми изглежда да е убийство. Мисля, че доктор Хънтър е преценила погрешно и… Съжалявам.
Тя го проследи с очи до вратата.
— Чакайте! — спря го Пейдж. — Имате мотив.
Той се обърна.
— Всъщност не. Малори твърди, че се е съгласила да направи аборт. Не ни остава почти нищо, нали?
— Само дето е убийство — каза Пейдж упорито.
— Докторе,
Инспектор Бърнс затвори вратата подире си.
„Няма да оставя Кен Малори да се измъкне безнаказано“, помисли си тя отчаяно.
Джейсън дойде да види Пейдж.
— Научих за случилото се — каза той. — Не мога да повярвам! Как е могла да си направи такова нещо?
— Не го е направила — отвърна Пейдж. — Убили са я. — И разказа на Джейсън за разговора си с инспектор Бърнс. — Полицията няма да предприеме нищо. Мислят, че е нещастен случай. Джейсън, аз съм виновна, че Кет е мъртва.
— Ти ли?
— Преди всичко аз я предумах да тръгне с Малори. Тя не искаше. Започна като глупава шега, а после тя… тя се влюби в него. О, Джейсън!
— Не бива да се обвиняваш за това — рече той твърдо.
Пейдж се огледа отчаяно.
— Не мога да живея повече в този апартамент. Трябва да се преместя оттук.
Джейсън я прегърна.
— Нека се оженим веднага.
— Толкова скоро… Искам да кажа, Кет още не е…
— Знам. Ще изчакаме седмица-две.
— Добре.
— Обичам те, Пейдж.
— И аз те обичам, миличък. Не е ли глупаво? Чувствам се виновна, защото двете с Кет се влюбихме и тя е мъртва, а аз — жива.
Снимката се появи във вторник на първа страница на вестник „Сан Франциско Кроникъл“. На нея усмихнатият Кен Малори бе прегърнал през рамо Лорън Харисън. Заглавието гласеше: „Богата наследница се омъжва за лекар“.
Пейдж не вярваше на очите си. Само два дни бяха минали от смъртта на Кет, а Кен Малори обявяваше годежа си с друга жена! През цялото време, докато е обещавал да се ожени за Кет, е кроял планове за сватба с друга. „Ето защо е убил Кет. Да не му пречи!“
Пейдж взе слушалката и набра полицейското управление.
— Инспектор Бърнс, моля ви.
Миг по-късно разговаряше с инспектора.
— Обажда се доктор Тейлър.
— Да, докторе.
— Видяхте ли снимката в „Кроникъл“ тази сутрин?
— Да.
— Ето ви го мотива! — възкликна Пейдж. — Кен Малори е трябвало да затвори устата на Кет, преди Лорън Харисън да научи за нея. Длъжен сте да арестувате Малори. — Тя почти крещеше по телефона.
— Чакайте малко. Успокойте се, докторе. Мотив може и да имаме, но нямаме грам доказателства. Вие казахте сама, че доктор Хънтър е трябвало да бъде в безсъзнание, за да може Малори да направи аборта. След разговора с вас отново се срещнах със съдебния патолог. Няма следи от никакъв удар, който да причини загуба на съзнание.
— Тогава й е дал нещо упойващо — не отстъпваше Пейдж. — Не е изключено да е хлоралхидрат. Той действа бързо и…
Инспектор Бърнс каза търпеливо:
— Докторе, няма следи от хлоралхидрат в тялото й. Съжалявам… наистина съжалявам… но не можем да арестуваме един мъж, защото се кани да се ожени. Има ли нещо друго?
„И още какво!“
— Не — отвърна Пейдж.
Тръсна слушалката и се замисли.
„Малори трябва да й е дал някаква дрога. Най-лесно е могъл да я вземе от аптечния пункт на болницата.“
След петнадесет минути Пейдж вече пътуваше към окръжна болница „Ембаркадеро“.
Главният фармацевт Пит Самюълс беше там.
— Добро утро, доктор Тейлър. С какво мога да ви помогна?
— Мисля, че преди няколко дни доктор Малори е бил тука и е взел някакво лекарство. Той ми спомена как се казваше, но аз забравих.
Самюълс сви вежди.
— Не си спомням доктор Малори да е идвал поне от месец.
— Сигурен ли сте?
Самюълс кимна.
— С положителност. Щях да си спомня. Винаги говорим за футбол.
Сърцето на Пейдж се сви.
— Благодаря ви.
„Отишъл е в някаква друга аптека.“ Пейдж знаеше, че по закон всички рецепти за наркотични вещества трябва да бъдат в три екземпляра — един за пациента, един за Бюрото за лекарствен контрол и третият за аптеката.
„Някъде — помисли си Пейдж — Кен Малори е оставил рецепта. В Сан Франциско има може би двеста- триста аптеки.“ Нямаше начин да издири рецептата. Вероятно Малори я беше използвал, преди да убие Кет, тоест в събота или неделя. „Ако е било в неделя, може би имам шанс — помисли си Пейдж. — В неделя са отворени малко аптеки.“
Тя се качи горе и прегледа графика за събота. Д-р Кен Малори е бил дежурен цял ден, значи навярно е пуснал рецептата в неделя. Колко аптеки работеха в неделя в Сан Франциско?
Пейдж вдигна телефона и позвъни във Фармацевтичния съвет на щата.
— Обажда се доктор Тейлър — каза тя. — Миналата неделя една моя приятелка е оставила рецепта в някаква аптека. Помоли ме да я взема, но не мога да си спомня името на аптеката. Дали ще можете да ми
