Лекарки

помогнете?

— Не виждам как, докторе. Ако не знаете…

— Повечето аптеки са затворени в неделя, нали?

— Да, но…

— Ще съм ви благодарна, ако ми дадете списък на онези, които са били отворени.

След кратка пауза жената от другата страна каза:

— Ами ако е важно…

— Много е важно — увери я Пейдж.

— Почакайте малко.

В списъка имаше тридесет и шест аптеки, пръснати из целия град. Щеше да бъде просто, ако можеше да се обърне за помощ към полицията, но инспектор Бърнс не й вярваше. „Ние с Хъни ще трябва да свършим това“, помисли си Пейдж.

Тя обясни на Хъни какво има предвид.

— Стреляш съвсем напосоки, нали? — попита Хъни. — Дори не знаеш дали е пуснал рецептата в неделя.

— Това е единствената следа, която имаме. — „Която Кет има.“ — Аз ще проверя аптеките в Ричмънд, Марина, Норт Бийч, Бпър Маркет, Мишън и Потреро, а ти — в Екселсиор, Ингълсайд, Лейк Мерсед, Уестърн Едишън и Сънсет.

— Добре.

В първата аптека, в която влезе, Пейдж показа удостоверението си и рече:

— Един мой колега, доктор Кен Малори, е оставил рецепта тук миналата неделя. Сега е извън града и ме помоли да взема още една опаковка от лекарството, но аз не си спомням как се казваше. Бихте ли проверили, моля?

— Доктор Кен Малори ли? Момент. — Аптекарят се върна след няколко минути. — Съжалявам, но не сме изпълнявали в неделя никаква рецепта на доктор Малори.

— Благодаря ви.

В следващите четири аптеки Пейдж получи същия отговор.

И Хъни удари на камък.

— Имаме хиляди рецепти, разбирате ли?

— Знам, но става дума за миналата неделя.

— Нямаме рецепта от доктор Малори. Съжалявам.

Двете прекараха деня в обикаляне на аптеките. Накрая започнаха да се обезкуражават. Едва късно следобед Пейдж откри онова, което търсеше, в една малка аптека в района на Потреро. Аптекарят каза:

— О, да, ето. Доктор Кен Малори. Спомням си го. Канеше се да посети пациент у дома му. Впечатлих се, защото малцина лекари го правят днес.

„Нито един стажант-лекар не ходи по домовете.“

— За какво е рецептата?

Пейдж затаи дъх.

— Хлоралхидрат.

Тя почти трепереше от възбуда.

— Сигурен ли сте?

— Така пише.

— Как се казва пациентът?

— Спирос Леватис.

— Имате ли нещо против да ми направите копие от рецептата? — помоли Пейдж.

— Съвсем не, докторе.

Час по-късно Пейдж беше в кабинета на инспектор Бърнс. Тя сложи рецептата на писалището му.

— Ето го доказателството ви. В неделя доктор Малори е отишъл в аптека на километри от мястото, където живее, и е взел хлоралхидрат. Сложил го е в питието на Кет и когато е изгубила съзнание, я е заклал, така че да прилича на нещастен случай.

— Казвате, че е сложил хлоралхидрата в питието й и после я е убил?

— Да.

— Има само един проблем, доктор Тейлър. В тялото й нямаше хлоралхидрат.

— Трябва да има. Патологът е сгрешил. Помолете го отново да провери.

Той започваше да губи търпение.

— Докторе…

— Моля ви! Знам, че съм права.

— Губите ни времето.

Пейдж седеше насреща му и не сваляше очи от него. Бърнс въздъхна.

— Добре. Ще му се обадя отново. Може би наистина е допуснал грешка.

Джейсън дойде да вземе Пейдж за вечеря.

— Ще вечеряме у нас — рече той. — Има нещо, което искам да ти покажа.

По пътя тя разказа на Джейсън всичко, което се беше случило.

— Ще намерят хлоралхидрата в тялото й — уверяваше го Пейдж. — И Кен Малори ще си получи заслуженото.

— Толкова съжалявам за това, Пейдж.

— Знам. — Тя притисна ръка към страната му. — Благодаря на Бога, че имам теб.

Колата спря пред къщата на Джейсън. Пейдж погледна през прозореца и зяпна. Зелената морава отпред бе оградена с бяла дъсчена ограда.

Беше сама в тъмния апартамент. Кен Малори си бе отворил с ключа, който му бе дала Кет, и тихичко се приближаваше към спалнята й. Пейдж чу стъпките му, но преди да успее да помръдне, той скочи върху й и я стисна за гърлото.

— Ти, кучко такава! Опитваш се да ме унищожиш. Е, повече няма да си вреш носа наоколо. — Започна да стиска по-силно. — Надхитрих ви всичките, нали? — Пръстите му се впиваха все повече. — Никой не е в състояние да докаже, че съм убил Кет.

Тя се помъчи да изпищи, но не можеше да диша. Отскубна се и изведнъж се събуди. Беше сама в стаята си. Пейдж седеше в леглото и трепереше.

През остатъка от нощта не можа да заспи в очакване да се обади инспектор Бърнс. Той позвъни в десет часа сутринта.

— Доктор Тейлър?

— Да. — Тя затаи дъх.

— Получих третите поред изследвания от съдебния патолог.

— И какво? — Сърцето й биеше силно.

— Няма следи от хлоралхидрат или други упойващи вещества в тялото на доктор Хънтър. Никакви.

Това беше невъзможно! Би трябвало да има. Нямаше следи от удар или нещо, от което да изгуби съзнание. Нямаше белези от душене по врата. Нещо не се връзваше. Кет е трябвало да бъде в безсъзнание, когато Малори я е убил. Съдебният патолог грешеше.

Тя реши сама да поговори с него.

Доктор Долан беше раздразнителен.

— Не ми харесва, дето ме разпитвате така — промърмори той. — Проверих три пъти. Съобщих на инспектор Бърнс, че няма следи от хлоралхидрат в нито един от органите й, и наистина нямаше.