— Доктор Тейлър на телефона.
— Пейдж! Ти… трябва да се прибереш у дома веднага!
— Хъни? Какво е станало?
— Кет… е мъртва.
— Какво! — В тона на Пейдж се прокрадна недоверие. — Как?
— Прилича на… като че ли се е опитала да си направи аборт.
— О, Господи! Добре. Ще дойда веднага, щом мога.
Когато Пейдж се прибра, вече бяха пристигнали двама полицаи, детектив и съдебен лекар. Хъни беше в стаята си, натъпкана с успокоителни. Съдебният лекар се бе навел над голото тяло на Кет. Детективът вдигна поглед и видя Пейдж да влиза в окървавената баня.
— Коя сте вие?
Пейдж гледаше безжизненото тяло. Лицето й беше бледо.
— Аз съм доктор Тейлър. Живея тук.
— Може би вие ще можете да ми помогнете. Аз съм инспектор Бърнс. Опитах се да разговарям с другата дама. Тя бе в истерия. Лекарят й даде успокоително.
Пейдж отмести очи от ужасната гледка на пода.
— Какво… какво искате да знаете?
— Тя тук ли живееше?
— Да.
„Ще родя бебето на Кен. Какво по-хубаво?“
— Изглежда, че се е опитала да се отърве от детето и е оплескала нещата — каза детективът.
Пейдж стоеше зашеметена. Най-сетне изрече:
— Не вярвам.
Инспектор Бърнс я погледна внимателно.
— Защо не вярвате, докторе?
— Тя искаше да го роди. — Мислите й започнаха да се проясняват отново. — Бащата не го искаше.
— Бащата ли?
— Доктор Кен Малори. Работи в окръжна болница „Ембаркадеро“. Не желаеше да се ожени за нея. Вижте, Кет е… беше — толкова бе мъчително това минало време — лекар. Ако е искала да абортира, защо ще се опитва да го прави сама в банята? — Пейдж поклати глава. — Нещо не е наред.
Съдебният лекар се изправи.
— Може би, защото не е искала никой да знае.
— Това не е вярно. Тя ни каза за бебето. — Инспектор Бърнс гледаше Пейдж.
— Сама ли е била тази вечер?
— Не. Имаше среща с доктор Малори.
Кен Малори лежеше в леглото и преповтаряше старателно събитията от вечерта. Премисляше отново всичко стъпка по стъпка, за да се увери, че не е забравил нищо. „Безпогрешно“, реши. Лежеше и се чудеше защо полицията толкова се бавеше и едва помислил това, на вратата се позвъни. Малори изчака да позвънят три пъти, после стана, сложи си халата върху пижамата и отиде във всекидневната.
— Кой е? — Гласът му звучеше сънено.
— Доктор Малори? — попита един глас.
— Да.
— Аз съм инспектор Бърнс от полицията на Сан Франциско.
— Полицията ли? — В тона му се промъкна добре премерена нотка на изненада.
Малори отвори вратата.
Човекът на стълбите показа значката си.
— Мога ли да вляза?
— Да. Какво има?
— Познавате ли някоя доктор Хънтър?
— Разбира се. — По лицето му премина тревога. — Да не се е случило нещо с Кет?
— Били ли сте заедно тази вечер?
— Да. Господи! Кажете ми какво се е случило! Добре ли е?
— Боя се, че нося лоши новини. Доктор Хънтър е мъртва.
— Мъртва? Не ви вярвам. Как?
— Очевидно се е опитала да си направи сама аборт и нещо е объркала.
— О, Господи! — Малори се свлече в едно кресло. — Вината е моя.
Инспекторът го наблюдаваше внимателно.
— Ваша ли?
— Да. Аз… ние с доктор Хънтър щяхме да се женим. Казах й, че според мен сега не е най-подходящият момент да роди детето. Исках да почакаме и тя се съгласи. Предложих й да иде в болницата, но сигурно е решила да… аз… не мога да повярвам.
— В колко часа се разделихте с доктор Хънтър?
— Трябва да е било около десет. Оставих я у тях и си тръгнах.
— Не влязохте ли в апартамента?
— Не.
— Разговаря ли с вас доктор Хънтър за онова, което е смятала да направи?
— Искате да кажете за… Не. Нито дума.
Инспектор Бърнс извади визитна картичка.
— Ако решите, че нещо друго би могло да ни бъде от полза, докторе, ще ви моля да ми се обадите.
— Разбира се. Аз… нямате представа какъв удар е това за мен.
Пейдж и Хъни будуваха цяла нощ, обсъждайки случилото се, като прехвърляха всичко отново и отново в състояние на шок и с недоверие.
В девет часа дойде инспектор Бърнс.
— Добро утро. Исках да ви кажа, че разговарях с доктор Малори миналата нощ.
— И?
— Той каза, че са били на вечеря, а после я е оставил и си е отишъл у дома.
— Лъже — каза Пейдж. Тя мислеше трескаво. — Чакайте! Открити ли са следи от семенна течност в тялото на Кет?
— Междувпрочем, да.
— Ето — рече Пейдж, настръхнала, — това доказва, че лъже. Той си е легнал с нея и…
— Ходих да говоря с него и по този въпрос сутринта. Твърди, че са правили секс,
— О! — Тя не искаше да отстъпи. — По кюретата, с която я е убил, би трябвало да има негови отпечатъци. — Гласът й звучеше възбудено. — Намерихте ли отпечатъци?
— Да, докторе — каза той търпеливо. — Нейните.
— Това е невъз… Чакайте! Значи е сложил ръкавици и след като е свършил, е оставил нейните отпечатъци по кюретата. Как ви се струва?
— Като предположение на човек, който гледа твърде често полицейски сериали по телевизията.
— Тоест не вярвате, че Кет е била убита?
— Боя се, че не.
— Направиха ли аутопсия?
— Да.
— И?
— Съдебният лекар констатира случайна смърт. Доктор Малори ми каза, че е решила да не ражда бебето, така че очевидно е…
— Влязла в банята и се е заклала, така ли? — прекъсна го Пейдж. — За Бога, инспекторе! Тя беше
