— Точно така. Ако не беше омъжена, щях наистина да те подгоня — смигна й стажант-лекарят. — Правиш ли забежки?
— Не. Съпругът ми е боксьор.
— О! Имаш ли сестра?
— Да.
— И тя ли е толкова хубава?
— По-хубава дори.
— Как се казва?
— Мерилин.
— Защо някоя вечер не си уредим среща с теб и сестра ти?
Докато бъбреха, факсът затрака. Фостър не му обърна внимание.
8:45. Д-р Раднор започна операцията на Шон Рейли. В началото тръгна гладко. Операционната функционираше като добре смазана машина, управлявана от кадърни хора, които си гледаха работата.
9:05. Д-р Раднор стигна до кистозния канал. До момента операцията вървеше като по учебник. Когато започна да изрязва жлъчния мехур, ръката му се хлъзна и скалпелът клъцна една артерия. Рукна кръв.
— Исусе! — Той се опита да спре кръвта.
Анестезиологът извика:
— Кръвното му е деветдесет и пет. Изпада в шок!
Раднор се обърна към помощната сестра.
— Докарайте още кръв, незабавно!
— Веднага, докторе.
9:06. Телефонът в кръвната банка иззвъня.
— Не си тръгвай — каза Фостър на Андреа. Той мина покрай факса, който бе спрял да трака, и вдигна слушалката. — Кръвна банка.
— Имаме нужда от четири банки нулева група във Втора операционна зала, веднага.
— Добре.
Фостър затвори и отиде в ъгъла, където бяха складирали новата кръв. Измъкна четири банки и ги постави върху горната лавица на металната количка, използвана за такива спешни случаи. Провери отново банките.
— Нулева група — каза на глас.
И позвъни за санитар.
— Какво става? — попита Андреа.
Фостър погледна графика пред себе си и рече:
— Изглежда, някой пациент затруднява доктор Раднор.
9:10. В кръвната банка влезе санитар.
— Какво има?
— Занеси това във Втора операционна зала. Чакат я.
Проследи с очи санитаря, докато изкарваше количката, и се обърна към Андреа.
— Разкажи ми за сестра си.
— Тя също е омъжена.
— О…
Андреа се усмихна.
— Но тя прави забежки.
— Наистина ли?
— Шегувам се. Трябва да се върна на работното си място, Ерик. Благодаря за кафето и за петифурката.
— Винаги на твое разположение.
Той я проследи с поглед и си помисли: „Какъв страхотен задник!“
9:12. Санитарят чакаше асансьора да го закара на втория етаж.
9:13. Д-р Раднор правеше всичко възможно, за да избегне катастрофата.
— Къде е проклетата кръв?
9:15. Санитарят бутна вратата на Втора операционна зала и помощната сестра я отвори на мига.
— Благодаря — каза тя. Отнесе банките в помещението. — Кръвта дойде, докторе.
— Започнете да му я преливате. Бързо!
В кръвната банка Ерик Фостър допи кафето си, мислейки за Андреа. „Всички хубавички са омъжени.“
Когато тръгна към бюрото си, мина покрай факса. Измъкна съобщението. Там пишеше:
„Повторение на предупреждение № 687 от 25 юни: червени кръвни телца, прясно замразена плазма. Банки: СВ 83711, СВ 800007. Щатските кръвни банки на Калифорния, Аризона, Вашингтон, Орегон. Тестуването на разпространените кръвни продукти показва повторна реакция на антитела HIV-I.“
Той остана загледан в листа за миг, после отиде до бюрото си и взе фактурата, която подписа, за току-що доставените банки кръв. Погледна номера на фактурата. Той бе еднакъв с номера от предупреждението.
— О, Божичко! — възкликна. Грабна телефона. — Дайте ми Втора операционна, бързо!
Вдигна една от сестрите.
— Обаждам се от кръвната банка. Току-що изпратих четири банки кръв нулева група. Не я използвайте! Веднага изпращам нова.
— Съжалявам, вече е късно — отговори сестрата.
Д-р Раднор съобщи на Шон Рейли.
— Беше грешка — каза Раднор. — Ужасна грешка. Какво ли не бих дал да не се беше случило.
Шон го гледаше потресен.
— Господи! Значи ще умра.
— Няма да можем да разберем дали сте HIV-позитивен още шест или осем седмици. А дори и да сте, това не означава задължително, че ще се разболеете от СПИН. Ще направим за вас всичко възможно.
— Какво още, по дяволите, можете да направите за мен? — каза Шон горчиво. — Аз съм пътник.
Когато Хъни научи за това, се почувства смазана. Сети се за думите на Франсис Гордън. „Горкичкият човек.“
Шон Рейли спеше, но Хъни все пак влезе в стаята. Тя дълго седя до леглото му и го гледа. Той отвори очи.
— Сънувах, че всичко е било кошмар и че няма да умра.
— Шон…
— Ти дойде да навестиш трупа, така ли?
— Моля те, не говори така.
— Как можа да стане такова нещо? — извика той.
— Някой е допуснал грешка, Шон.
— Господи, не искам да умра от СПИН!
— Някои хора с HIV никога не се разболяват от СПИН. Ирландците са късметлии.
— Бих искал да ти повярвам.
