— Не ви разбирам.
— Много просто. Това означава, че доктор Малори би могъл да твърди, че е сгрешил, че не е знаел какъв ефект ще има хлоралхидратът върху пациента с порфирия. Никой не е в състояние да докаже, че лъже. Може да се докаже, че е калпав лекар, но не и че е извършил убийство.
Пейдж го изгледа безпомощно.
— Значи ще оставите да му се размине?
Той я погледна внимателно.
— Ще ви кажа какво съм готов да направя. Обсъдих въпроса с инспектор Бърнс. С ваше разрешение ще изпратя някого в апартамента ви да вземе чашите от бара. Ако намерим следи от хлоралхидрат, ще предприемем следващата стъпка.
— Ами ако ги е изплакнал?
Инспектор Бърнс забеляза сухо:
— Не ми се вярва да е имал време да използва препарат. Ако само ги е изплакнал, ще открием онова, което търсим.
След два часа инспектор Бърнс телефонира на Пейдж.
— Направихме химически анализ на всички чаши, докторе — каза Бърнс.
Пейдж се приготви за разочарование.
— Открихме една със следи от хлоралхидрат.
Тя затвори очи и отправи наум благодарствена молитва.
— По чашата имаше и отпечатъци. Ще ги сравним с отпечатъците на доктор Малори.
Пейдж усети прилив на възбуда. Инспекторът продължи:
— Когато я е убил… ако я е убил… той е бил с ръкавици, затова по кюретата няма негови отпечатъци. Но не би могъл да й сервира питието с ръкавици и вероятно не е бил с ръкавици, когато е върнал чашата на поличката, след като я е изплакнал.
— Не — каза Пейдж. — Не би могъл, нали?
— Трябва да ви призная, че отначало не вярвах, че теорията ви ще ни отведе донякъде. Сега смятам, че може би доктор Малори наистина е замесен. Доказването на това обаче е съвсем отделен въпрос — предупреди той. — Районният прокурор е прав. Ще е доста сложно да изправим Малори пред съда. Той би могъл въпреки всичко да настоява, че рецептата е била за пациента му. Няма закони срещу допускане на медицинска грешка.
Не виждам как можем…
— Чакайте малко! — прекъсна го Пейдж разпалено. — Мисля, че знам как!
Кен Малори говореше с Лорън по телефона.
— Татко и аз ти намерихме помещение за кабинет, което страшно ще ти хареса, миличък! Прекрасен апартамент в Поуст Билдинг 490. Ще ти наема жена за регистрацията, която да не е много красива.
Малори се разсмя.
— Не бива да се безпокоиш за това, бебчо. В този свят за мен не съществува друга освен теб.
— Умирам от нетърпение да го видиш. Можеш ли да се измъкнеш сега?
— Свършвам след няколко часа.
— Чудесно! Защо не ме вземеш от нас?
— Добре. Ще дойда. — Малори сложи слушалката. „По-добре не може и да бъде — помисли си той. — Има Господ и Нейно величество Сполуката ме обича.“
Чу името си по високоговорителя.
— Доктор Малори… в стая 430… доктор Малори… в стая 430.
Той поседя още малко и помечта за златното бъдеще, което го очакваше. „Красив апартамент в Поуст Билдинг, наплив от богати бабички, които нямат търпение да го затрупат с пари.“ Отново се разнесе по високоговорителя:
— Доктор Малори… в стая 430.
Въздъхна и стана. „Скоро ще се махна от тази лудница“, помисли си той. И се запъти към стая 430. В коридора го чакаше един стажант-лекар.
— Боя се, че имаме проблем — каза той. — Това е пациент на доктор Питърсън, но него го няма. Възникна спор с един от лекарите.
Влязоха вътре. В стаята имаше трима души — човек, който лежеше в леглото, мъж, изпълняващ функциите на медицинска сестра, и някакъв лекар, когото Малори не бе виждал досега. Стажант-лекарят каза:
— Това е доктор Едуардс. Нуждаем се от вашия съвет, доктор Малори.
— Какъв е проблемът?
Стажант-лекарят обясни.
— Пациентът страда от еритроцитна порфирия и доктор Едуардс настоява да му даде успокоително.
— Не виждам в това никакъв проблем.
— Благодаря ви — рече д-р Едуардс. — Човекът не е мигнал четиридесет и осем часа. Аз му предписах хлоралхидрат, за да си почине малко и…
Малори го гледаше смаяно.
— Вие с всичкия ли сте си? Това може да го убие! Той ще получи конвулсии, тахикардия и може би ще умре. Къде сте учили медицина?
Мъжът погледна Малори и продума тихо:
— Не съм учил. — Показа му значката си. — Работя в отдела за убийства на полицейското управление на Сан Франциско. — Погледна човека в леглото. — Записа ли думите му?
Другият измъкна изпод възглавницата магнетофон.
— Записах ги.
Малори местеше поглед от единия към другия, бърчейки чело.
— Не разбирам. Какво означава това? Какво става?
Инспекторът се обърна към Малори.
— Доктор Малори, арестуван сте за убийството на доктор Кет Хънтър.
36
Заглавието в „Сан Франциско Кроникъл“ гласеше: ЛЕКАР, АРЕСТУВАН ЗА УБИЙСТВО В ЛЮБОВЕН ТРИЪГЪЛНИК. В материала се описваха надълго и нашироко трагичните обстоятелства по случая.
Малори прочете вестника в килията си. Тръсна го на масата.
Съседът му по килия подхвърли:
— Май са те пипнали кофти, приятелче.
— Не си въобразявай — каза Малори уверено. — Имам връзки, познавам влиятелни личности, които ще ми осигурят най-добрия проклет адвокат в света. Ще изляза оттук за двадесет и четири часа. Трябва само да се обадя по телефона.
Семейство Харисън четяха вестника на закуска.
— Господи! — извика Лорън. — Кен! Не мога да повярвам!
До масата се приближи икономът.
— Извинете ме, мис Харисън. Доктор Малори иска да говори с вас по телефона. Мисля, че звъни от затвора.
— Ще се обадя. — Лорън се надигна от масата.
— Стой си на мястото и си довърши закуската — каза Алекс Харисън твърдо. После се обърна към иконома. — Не познаваме никакъв доктор Малори.
Пейдж прочете вестника, докато се обличаше. Малори щеше да бъде наказан за ужасното нещо, което беше извършил, но тя не почувства удовлетворение. Каквото и да му направеха, това нямаше да върне Кет.
