Лион, по търговски работи, както казваше тя. Войната довърши Туминьон като го направи съвсем немощен, а на туй отгоре и пияница.
В края на 1919 година Иполит Фонсиман се появи в Клошмерл, нае квартира в странноприемницата и почна веднага да дири допълнителни насъщни удобства, които бдителната подозрителност на Артюр Торбейон не му позволяваше да потърси при хазайката си, което би било най-просто. Захвана да ходи в „Галери Божолез“ за дребни покупки, чието настойчиво повторение заприличваше на мадригал [Късо лирическо любовно стихотворение с игриво, шеговито съдържание. — Б. пр.]. Купувайки всеки път по един брой, той се снабди с осемнайсет копчета на винт, неща, които ергените много употребяват, тъй като няма кой да се грижи за тях. А това кара жалостивите особи да казват: „Жена ви трябва на вас“, а обиграните момчета пък им отговарят пламенно: „Жена като вас“. Очите на хубавия секретар бяха изпълнени с ориенталска нега. Те направиха силно впечатление на Жудит, възвърнаха цялата онази буйност на младостта, обогатена от опита, който единствено зрелостта може да даде.
Скоро забелязаха, че в четвъртък, деня, в който Жудит вземаше автобуса за Вилфранш, Фонсиман неизменно заминаваше с мотоциклета си и прекарваше деня извън града. Направи впечатление също така, че хубавата търговка почна да кара много често велосипед, уж поради здравословни причини, но тази грижа за здравето я отвеждаше винаги на пътя, който води право към гората Фон-Мусю, където намират убежище клошмерлските влюбени. Жустин Пюте откри, че секретарят на мировия съд се промъкваше след падането на нощта по Уличката на монасите чак до малката вратичка, през която се влизаше в двора на „Галери Божолез“, когато Туминьон закъсняваше в кръчмата. Най-сетне някои хора твърдяха, че са виждали секретаря на мировия съд и търговката на една лионска улица, по която имало много хотели. Оттогава никой вече не се съмняваше в злочестината на Туминьон.
В 1922 година, три години, откакто тази безсрамна връзка продължаваше, вече не й обръщаха никакво внимание. Общественото мнение дълго беше очаквало някакъв скандал, дори може би и драма, сетне, като видя, че виновниците си бяха добре устроили нелегалността и че се чувствуваха отлично в нея, им обърна гръб. Единственият, който не беше посветен в тази работа, беше самият Туминьон. Той беше направил Фонсиман най-близък свой приятел, канеше го постоянно в дома си, много горд, че можеше да му покаже Жудит. Стигна се дотам, че Жудит счете за необходимо да се намеси — каза, че момъкът идвал твърде често у тях и в края на краищата хората щели да почнат, да клюкарствуват.
— Да клюкарствуват за кого? Да клюкарствуват за какво? — запита Туминьон.
— Този Фонсиман и аз… Добре разбираш какво могат да си помислят. Онази Пюте не би могла да се лиши от удоволствието да каже, че ние двамата с него спим заедно…
Тази мисъл се стори много смешна на Туминьон. Той претендираше, че познава жена си по-добре от всеки друг и че нямаше друга жена, която така да не обича да спи с мъж, както неговата, дявол да го вземе! Не й беше приятно да спи с мъж, винаги беше казвала това, и то не от вчера и днес. Той пренесе яростта си върху бъбривите зложелатели.
— Ако някога чуеш някого, че разправя такива неверни работи, само ми го прати. Чуваш ли? Ще види той кой съм аз!
И тъй като случаят нагласява винаги както трябва нещата, тъкмо в този миг влезе самият Фонсиман. Туминьон го посрещна радостно:
— Господин Иполит, слушайте какво ще ви кажа аз на вас. Изглежда че спите с Жудит сега, а?
— Че аз… — заекна секретарят на мировия съд и почувствува, че се изчервява.
— Франсоа, хайде Франсоа, не говори глупости! — извика бързо Жудит и също се изчерви, сякаш от свян, в желанието си да разсее недоразумението.
— Остави ме да му кажа, боже мой! — отвърна упорито Туминьон. — На човек не му се отдава често случай да се посмее в този град на глупаци! Хората, изглежда, разправят, че сте си опекли работата с Жудит. Не е ли смешно това?
— Франсоа, мълчи! — повтори изменницата. Но мъжът й се беше разпалил и не прояви никаква сдържаност.
— Какво ще кажете, господин Иполит, хубава жена ли е, според вас, Жудит? Добре, ама това не е жена, а парче лед. Ако някога успеете да я размразите, ще ви се отплатя както трябва за направената услуга! Не се стеснявайте. Ето, оставам ви с нея. Трябва да отида при Пиешу. Възползувайте се, господин Иполит. Покажете дали сте по-обигран от мен.
И той затвори вратата на магазина, след като поръча още веднъж на жена си:
— Когото чуеш, че приказва така, ще го пратиш при мен. Чуваш ли, Жудит?
И хубавата търговка люби този път хубавия секретар на съда с невиждана дотогава жар! Това доверчиво разбирателство създаде трайното щастие на три същества.
IV
Някои важни клошмерлци
(продължение)
Трийсет метра по-нататък от „Галери Божолез“ се намира пощата, под ръководството на госпожица Вужон, а десет метра по-нагоре — тютюнопродавницата, където седи госпожа Фуаш. Ще имаме случай да поговорим отново за тази личност.
До магазинчето за тютюн къщата на доктор Мурай изпъкваше веднага с голямата си медна табелка и металическата рулетка на гаража в приземието, единствено дотогава подобно приспособление в Клошмерл.
Самият доктор Мурай не се отличавате от другите хора. На петдесет и три години беше як, червендалест, кресльо, свободомислещ, и грубиян — казваха съвсем тихо болните. Упражняваше професията си с някакво чувство на фатализъм, като предоставяше инициативата и грижата за крайния изход на природата. Беше окончателно възприел този метод след петнайсетгодишни опити и статистики. Като млад лекар доктор Мурай извърши по отношение на телесното здраве същата грешка, каквато извърши като млад свещеник кюрето Понос по отношение на душевното здраве: поиска да прояви усърдие. Атакува болестта с въображение, със смели диагнози и мощни терапевтични контраофанзиви. Тази система му коства двайсет и три на сто загуби при тежки случаи, съотношение, което бързо бе сведено на девет на сто, когато реши да се придържа о констативната медицина, както обикновено правеха колегите му от съседните райони.
Доктор Мурай пиеше с удоволствие, имаше особено увлечение, нещо рядко за Клошмерл, към аперитивите, привичка, придобита през време на следването му, което бе много продължително и бе посветено по равно на кръчмите, конните надбягвания, покера, къщите за удоволствия, екскурзиите и факултета. Въпреки това клошмерлци уважаваха своя лекар, като си казваха, че рано или късно ще му паднат в ръцете, и тогава би могъл да си отмъсти за някоя обида чрез мръсно рязване на цирей или чрез диво изтръгване на зъб. И наистина докторът извършваше най-грубата работа по клошмерлските челюсти, сиреч, вадеше зъби, като за тази цел си служеше с първобитни и ужасни инструменти и боравеше с тях с несломима ръка, която никога не отстъпваше. Считаше лекуването и пломбите на зъбите за труфила на шарлатаните, а анестезията за излишно усложнение. Смяташе, че болката е противоотрова сама за себе си и че изненадата е отлично спомагателно средство. Изхождайки от наблюденията си, беше си изработил кратка, и общо взето, ефикасна операционна техника. Върху обезобразената от отока буза нанасяше без предизвестие страхотен удар с юмрук, който почти смазваше пациента. В разтворената от болезнените викове уста напъхваше клещите си чак до кътниците и дърпаше на пресекулки до пълно разтрошаване на зъба, без да го е грижа за периоститите [Възпаление на обвивката на костите. — Б. пр.], за бликащата гной и писъците. Пациентът се изправяше толкова зашеметен, че плащаше веднага, нещо съвсем необичайно в Клошмерл.
Такива твърди методи подсилваха уважението. Никой в градеца не би дръзнал да се възправи срещу доктор Мурай. Но той сам избираше своите врагове и кюрето Понос беше един от тях — впрочем той му стана враг съвсем неволно, само защото се беше намесил в нещо, което не му влизаше в работата, за корема на Сидони Сови. Тази история заслужава да бъде разказана. Но трябва да я чуете от устата на Бабет Манапу, един от най-добрите езици на Клошмерл, която се е специализирала в някои от тези истории. Нека я чуем:
— На Сидони Сови, такова, коремът й почна да става ей такъв голям. На нейната възраст, нали така,
