полезен с нещо? Знаете, че предварително… Нищо сериозно, надявам се?
Бившият кафеджия не дъвчеше думите си и вървеше право към целта. Пренебрежението му към младите министри, които го бяха изместили твърде рано, подсилваше природната му грубост. Не приемаше, че някой би могъл да постигне нещо хубаво, ако стои начело на държавата, преди да е преминал шейсетте. Беше на това мнение от девет години насам.
— Кюретата си правят майтап с нас — каза той. — И се питам какво правят през това време вашите служби.
Лювла не обичаше този вид уводи. Той беше много гъвкав, много ловък, удивително опортюнистичен, винаги готов да направи компромис с принципите, но с много болезнена суетност. Когато засягаха суетността му, ставаше веднага зъл и дори просто липсата на възхищение го караше понякога да излиза извън себе си от яд. Изчака известно време, свали усмивката си. Любезността му стана рязка.
— Драги ми министре — отвърна той, — вие сте били в Земеделието, нали? Добитъкът се управлява по-лесно, отколкото хората, позволете ми да ви кажа това. Знам, че имате големи заслуги по отношение на картофите, захарното цвекло, шаролезките говеда и алжирските овце. Но все пак тези хранителни растения и тези интересни четириноги нямат душа. А аз отговарям за души, за четиридесет милиона души, да, драги ми Бурдия! Напомням ви това мимоходом, за да ви накарам да почувствувате известни различия, които може би не са ви се набили на очи, скъпи ми приятелю. При длъжността, която заемам, отговорностите са тежки, много тежки… Но впрочем за какво се касае?
— За Клошмерл — каза Бурдия, мислейки, че ще изненада министъра.
— А! — възкликна без никаква тревога Лювла.
— Може би не знаете какво представлява?
— Клошмерл ли?… Разбира се, драги ми Бурдия. Как може да не го знам? Та нали вие сте родом оттам? Прелестен малък градец в Божоле, с около две хиляди и петстотин жители.
— Две хиляди и осемстотин — каза Бурдия, горд с родното си място.
— Така да бъде! Дано не бъркам повече…
— Но — продължи Бурдия, като търсеше да го улови в неосведоменост — навярно не знаете какво става в Клошмерл? Това е просто позор посред двадесетия век! Божоле ще попадне отново под властта на кюретата ни повече, ни по-малко. Представете си, драги ми министре…
Наклонил глава, Лювла остави Бурдия да приказва. С молив в ръка той чертаеше върху бележника си малки геометрични фигурки, на които като че ли отдаваше голямо значение. Дори от време на време се отдръпваше назад с притворени очи, за да прецени постижението си.
— Но това е сериозна работа, драги ми министре, много сериозна работа! — прогърмя изведнъж Бурдия, който сметна държанието му за проява на безразличие.
Лювла вдигна глава. Със загрижен израз и огромно вътрешно ликуване той си направи удоволствието, което отлагаше от онзи миг, когато Бурдия беше произнесъл името Клошмерл.
— Да — каза той, — да, знам… Точно това ми каза и Фокар преди около два часа.
Промяната, която настъпи в чертите на неговия събеседник, го убеди, че победата му беше пълна. Бурдия не притежаваше непроницаемостта на дипломат. Бръчките и приливите на кръв по възморавото му лице издаваха веднага чувствата му. Той изпусна силна въздишка, която съвсем не свидетелствуваше за някакво топло чувство към депутата, чието име току-що бе споменато.
— Фокар е бил вече тук?
— Няма и два часа оттогава, нали ви казвам. Беше седнал в същия фотьойл, който вие заемате в този момент, добри ми приятелю.
— И таз хубава! — извика Бурдия. — Намирам, че малкият Фокар е твърде нахален! Какво се бърка той?
— Но Клошмерл влиза в неговия избирателен окръг, струва ми се, нали? — подметна Лювла с нарастваща радост.
— И какво от това? Клошмерл е мой край, дявол да го вземе, мой роден край, драги ми министре! Нима това не засяга повече от всекиго мен, кажете? На мен, бившия министър, искат да правят интриги зад гърба! Ще го държа под око този тип…
— Безспорно — каза Лювла много предпазливо, — преди да дойде при мен, Фокар би могъл може би…
— Как, може би ли? — изгърмя отново Бурдия.
— Искам да кажа би трябвало, да, безспорно би трябвало да поговори с вас. Навярно от усърдие, от желание да не губи никакво време…
Предположението на министъра накара Бурдия да се засмее злъчно. Не вярваше на нито една от думите на Лювла, който впрочем не мислеше нищо и произнасяше тези празни фрази единствено за да влоши отношенията между Бурдия и Фокар. Като вършеше това, той прилагаше един от своите големи политически принципи: „Двама души, които са заети да се мразят помежду си, не са склонни да се свържат зад гърба на трети.“ Нова форма на старото правило, използувано от кралете: разделяй и владей!
Бурдия отговори:
— Фокар е дошъл направо при вас само за да ми подложи динена кора и да ме направи на глупак пред всички. Познавам този мерзавец, виждал съм го как действува. Той е един дребен мръсен кариерист.
Тогава Лювла прояви онази сдържаност в преценката, с която трябва да се отличава един държавен деец и най-вече един министър на вътрешните работи. Не бихме посмели да твърдим, че желанието да узнае нещо повече беше съвсем чуждо на това великодушие.
— Струва ми се, драги мой Бурдия, че малко преувеличавате. Забележете — аз разбирам много добре вашето озлобление в настоящия случай, и затова на драго сърце извинявам крайностите ви, а и всичко това си остава съвсем между нас. Но за да кажем истината, трябва да признаем, че Фокар е една от най- блестящите личности от младото поколение, един от най-преданите на партията. С една дума, той е човек, който идва.
Бурдия избухна:
— Кажете по-добре, който препуска, драги ми министре. И то в луд галоп, със съвсем определеното намерение да ни прегази през корема, и вас, и мене.
— И все пак, струва ми се, аз съм в отлични отношения с Фокар. Винаги, когато сме влизали в контакт помежду си, той се е показвал много коректен. Дори само преди малко беше много любезен, изказа много възхвали. „Ние не винаги имаме еднакви разбирания — каза ми той, — но това е дребна работа, когато уважението изкупва малките различия в мненията.“ Това е много мило, не намирате ли?
Бурдия се задушаваше от ярост:
— Тази свиня ли ви каза това? След всичко, което разправя за вас зад гърба ви? Тогава трябва да го чуете! И се осмелява да говори за уважение? Ами че той ви мрази, драги ми министре, мрази ви… Може би греша, като ви казвам това?
— Съвсем не, Бурдия, съвсем не. Това ще си остане само между нас.
— Правя всичко това във ваш интерес, нали ме разбирате добре?
— Естествено. И тъй, Фокар действително ли не е много деликатен спрямо мен?
— Чисто и просто разправя отвратителни неща. Засяга всичко — и частния ви живот, и обществената ви кариера. Разни истории за жени, а така също и истории за подкупи. Твърди, че…
Докато слушаше внимателно с усмивка, с която се поставяше над приписваните му мерзости, Лювла разглеждаше Бурдия: „И като си помисля — казваше си той, — че този стар идиот е на туй отгоре и доносник! Действително има вид на полицейски шпионин… И този кръчмар е успял да стане министър…“
— Продажник, стари методи, спогаждане с буржоазията и плутокрацията. Служене на интересите на едрата металургия. Сиреч, драги ми министре, много просто, вас и мен Фокар ни слага в същата торба и се готви да ни хвърли във водата.
— В същата торба ли, казвате? Не прави ли никаква разлика?
— Никаква, никаква. В същата торба, нали ви казвам!
Тази стрела се заби дълбоко в суетността на Лювла, кръвно го засегна. Този глупак току-що му беше казал нещо, което действително го обиждаше: че хората не правят никаква разлика между него, Лювла, блестящия университетски възпитаник, и този бивш кафеджия, когото презираше. Вместо да го сближи с
